Полша, защитникът на Украйна в ЕС, е притеснена от ситуацията в Киев
Франс прес
Полша, големият поддръжник на сближаването на нейната съседка Украйна с ЕС, с особено притеснение следи кървавите сблъсъци между проевропейските демонстранти и силите на реда в Киев.
„Ситуацията в Украйна много напомня тази в Полша малко преди въвеждането на военното положение“ през декември 1981 г. от генерал Войчех Ярузелски, за да постави на колене профсъюза „Солидарност“, опасява се Збигнев Буяк, един от историческите ръководители на синдиката, който в сряда не бе пуснат да влезе в Украйна.
Давид Домбровски, жител на Варшава, на около 30 години, интервюиран от АФП, прави същия паралел. „По времето на „Солидарност“ властта също стреляше по хората. Но поляците не бяха толкова разделени, колкото са украинците. Западна Украйна иска присъединяване към ЕС, а Източна – не“, подчертава той.
Давид следи без проблем събитията в Украйна. Полските новинарски телевизии по цял ден предават пряко кадри от Киев, а политолозите практически не излизат от телевизионните студия, коментирайки ситуацията.
Пресата, независимо от политическата си ориентация, се тревожи за бъдещето на Украйна. „Този режим премина Рубикон. Украйна е на ръба на пропастта. В този драматичен момент трябва ясно да заявим: полската демокрация е на страна на демокрацията и на суверенитета на Украйна“, заяви историкът Адам Михник, важна фигура от антикомунистическата опозиция и главен редактор на всекидневника „Газета виборча“.
„Имаме силна духовна връзка с Украйна, заради общото ни комунистическо минало, а освен това има много украинци, които живеят и работят днес в Полша, където ги приемат много добре“, обяснява за Франс прес Мария Пшеломец, специалист по постсъветското пространство.
Смята се, че в Полша работят около 200 хиляди украинци, предимно на ниско платена работа.
„Някои поляци се притесняват и от това, което може да се случи, ако ситуацията в Украйна се влоши още повече и Полша бъде принудена да приеме бежанците от тази страна“, добавя Пшеломец.
Епископатът на католическата църква в Полша изрази вчера в писмо солидарността си с украинския народ. „С дълбоко притеснение следим борбата на братския украински народ“, написаха епископите.
„В този толкова труден за украинския народ период искаме да покажем отново своето единство и братска близост и да ви уверим в солидарността на всички полски епископи“, подчертаха те.
Политиците следят ситуацията много отблизо. Полша, заедно със Швеция, подкрепя Източното партньорство, чиято цел е сближаване на бившите страни от съветския блок с ЕС.
„Призоваваме двете страни към сдържаност, но основната причина за това, което се случи, е отказът от пътя към Европа и реформите и приемането на репресивни закони (от украинския парламент)“, заяви в сряда полският министър на външните работи Радослав Шикорски, като осъди „клептокрацията и репресиите“ в Украйна.
Украйна „очевидно се отдалечава от Европейския съюз и нищо не сочи, че ще се върне обратно“, добави той.
Полският президент Бронислав Коморовски разговаря по телефона с украинския си колега Виктор Янукович.
„Дълбоко притеснен от задълбочаването на вътрешния конфликт в Украйна, той призова за прекратяване на кръвопролитията“, каза съветникът му Яромир Соколовски.
Обикновените поляци подчертават безсилието на западния политически елит пред събитията в Украйна.
„Полското правителство, както и целият ЕС, не прави нищо за Украйна, като че ли не знаят дали наистина искат Украйна да е в ЕС. Няма нито санкции, нито други реакции“, смята Давид Домбровски.
Според Пьотър Качор, 30-годишен банков чиновник, „Полша не може да се меси във вътрешните работи на Украйна, освен ако украинците поискат от нас помощ, финансова, посредническа или друга“.
„Украинците трябва да направят сами своя избор, дори да направят грешки“, казва той.
Според жител на Варшава, отказал да каже името си, „нищо не можем да направим за тях“.
„Какво искате да се направи? Да изпратим наши танкове? Русия има там свои интереси и няма да се откаже“, казва той.
Още по темата: Ще се разцепи ли Украйна?
Преговорите между украинския президент Виктор Януковичем и опозиционните лидери се провалиха. Властите отхвърлиха повечето искания, а ответните им условия не бяха приети от Майдана. Протестиращите издигат нови барикади. Така руският „Комерсант“ обобщава обстановката в Киев, където опозицията настоява за смяна на властта, след като Янукович отказа да подпише споразумение за асоцииране с ЕС и активизира връзките с Русия.
Печатът припомня съобщенията за най-малко 5 жертви при сблъсъци между милиция и демонстранти тази седмица в Киев. След срещата с Янукович опозиционерът Арсений Яценюк заяви, че има голям шанс да бъде сложен край на кръвопролитията. Според „Комерсант“ обаче съратникът му Виталий Кличко съобщил, че властите ще освободят днес стоте задържани активисти, ако демонстрантите се изтеглят от мястото на сблъсъците в столичния център и спрат съпротивата срещу специалните сили „Беркут“. В противен случай ще арестуват тези дни близо 1000 демонстранти.
Протестиращите освиркаха опозиционните лидери и отхвърлиха тези условия. Демонстрантите смятат, че няма смисъл от нови преговори. Те гласуваха на Майдана да продължат своята акция, съобщава „Комерсант“.
Кличко призова протестиращите да се въздържат от употреба на сила, но митингът посрещна думите му със скандиране „Революция“ и недоволство, пише „Московский комсомолец“.
Мнозина настояват опозицията да постигне радикални промени, затова обвиниха лидерите, че напразно са приели условията на президента, „защото той нищо няма да направи“, добавя вестникът, цитирайки агенция МИГнюз. И прогнозира ескалация на насилието по улиците на Киев.
Видната опозиционерка и бивш премиер Юлия Тимошенко, излежаваща в момента присъда, също иска да си каже думата. Тя заяви, че е готова да се яви в съда, който ще гледа дело за злоупотреби в ръководената от нея преди време украинска енергийна корпорация, информира „Новие известия“.
Процесът е насрочен в Киев. Крайно трудно е да предскажем как ще се промени силовият баланс в града, ако там се появи най-харизматичният опозиционен политик, отбелязва вестникът.
„Взгляд“ изброява три основни сценария за по-нататъшно развитие на ситуацията – преврат в една или друга форма, разгром на опозицията или двувластие.
Последните събития сочат според изданието, че лидерите на Майдана залагат на двувластие – стремят се към създаване на успоредни властови структури с намерението да изземат после реалната власт. Двувластието може да приключи с преход към първия или втория сценарий, но може да предизвика и бързо разпадане на страната. Единна Украйна впрочем е обречена, независимо как се развият нещата, твърди „Взгляд“.
До седмица Русия ще отпусне на Украйна още 2 милиарда долара от 15-милиардния заем, договорен в края на м. г., посочва „Независимая газета“.
Първият транш от 3 милиарда бе прехвърлен на Киев в навечерието на новогодишните празници. С руските пари екипът на Янукович успя да стабилизира финансовата ситуация и да възстанови рейтинга му. Сега обаче те няма да намалят напрежението между властта и обществото. Същевременно заемът ще засили зависимостта на Киев от Москва, значи ще защити руските интереси, както и да се развие политическата ситуация в Украйна, изтъква всекидневникът.
Западът засили натиска върху Киев, с което уж прикани за диалог, а всъщност настоя Янукович да изпълни всички искания на опозицията, пише „Правда“.
Натискът е безпрецедентен – в него са въвлечени и украинските землячества в чужбина. Форумът в Давос оттегли поканата за участие, изпратена до премиера на Украйна. Всичко това демонстрира колко са уязвими украинските чиновници пред Запада, добавя електронният вестник.
Руският либералдемократ Ян Зелински от външнополитическата комисия в парламента е подготвил искане до външния министър Сергей Лавров украинският опозиционер Олег Тягнибок да бъде обявен за персона нон грата в Русия наред с други лидери на Майдана като Арсений Яценюк, пише „Известия“.
Русия трябва някак да реагира на антируските изявления на украински националисти, при това заседаващи във Върховната рада, коментира Франц Клинцевич от фракцията на властовата партия „Единна Русия“ в Държавната дума. Но според украинския политолог Вадим Карасьов забраната за влизане в Русия само ще помогне на Тягнибок и други радикали да спечелят нови привърженици в Украйна.
Държавният преврат в Украйна влезе в решаващ стадий, коментира „Комсомолская правда“ действията на антиправителствени демонстранти, щурмували и на места превзели вчера сградите на областни администрации в западната част на страната. Според вестника става дума за „единен план“ на опозицията, привидно обявила „примирие“ с властта до приключване на преговорите с Янукович.
„Това е явен опит да бъде създадено цялостно пространство – голяма част от територията на Украйна, която не се подчинява на Киев, на централната власт, а претендира за собствена държавност“, заявява изданието.
Неслучайно опитите за заграбване на властта в отделни региони бяха предприети, след като президентът Янукович обеща на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу да не въвежда извънредно положение в Украйна. И точно тогава в Украйна започна да се реализира вече не египетският, а либийско-сирийският сценарий – с бунтовни градове и отцепнически провинции. Явно някой се опитва да разцепи Украйна горе-долу наполовина по площ и страната все по-очевидно се движи към междуособна война, алармира „Комсомолская правда“.
Напрежението и ожесточението нарастват в Украйна. Докога ще продължи това и как ще приключи – никой не може да каже, констатира армейският вестник „Красная звезда“.
БТА