Политическото проглеждане според Жозе Сарамаго

Новопреведеният му роман е нещо като продължение на „Слепота”

Провеждат се избори в анонимна страна, както често става в последните романи на Жозе Сарамаго, резултатът в столицата: над 70% бели бюлетини, сега в „Проглеждане” (изд. „Колибри”).  Назначава се втори тур след седмица. Резултат: 83% бели бюлетини. И забележете: процент на негласувалите – нула.

Президент и правителство са в паника, убедени са в конспирация. Почват мащабни полицейски акции на подслушване, арести, разпити, психотормоз, резултат: нула. Тайно една нощ президент и правителство напускат столицата, оставят я без полиция и в обсадно положение. Устройват конспиративен атентат, прикрит като анархистичен, жертвите са десетки и всякакви други форми на натиск.

Отговор все още няма на въпроса кой организира „белия вот”. Докато един ден тримата първи във властта получават едно и също писмо от човек, който го посочва: героиня от романа „Слепота”. Припомняме: най-прочутият роман на португалския писател, след който му дадоха „Нобел”. Където внезапно и необяснимо жителите на анонимна страна ослепяват масово за броени дни.

Изтекли са 4 години в сюжета и „Проглеждане” дава отговор на въпроса за все още съмняващите се: политически роман ли е „Слепота”. И потвърждението, че политически може да е и роман, в който няма политици. И че такъв може да е по-силно политически от роман с политици.

А почеркът „Сарамаго” е в стихията си: сложно заплетени изречения, в тях е вплетена и пряката реч без тирета. И тази плетка оставя усещане за спиралообразно обговаряне на разказваното. Постъпателно, солидно, като градеж не от тухли, а от камъни… Новопреведеният литературно-социален експеримент на Сарамаго носи серия от отсъждания.

Едно от тях: Персонификацията на политическите проблеми скрива проблемите. Тя става чрез медиите, то е чистопородна заблуда. Проглеждането за редовия човечец е: „Раждаме се и в този миг сякаш сме сключили договор за цял живот, но може да дойде ден, в който да се запитаме Кой го е сключил вместо мен”.

От Книжен Ъгъл