Етика до гушата

Румен Белчев

Новата година ни ощастливи с нов професионално-етичен кодекс на българските медии. Вече си имаме два – кой като нас!

Тържествено подписан в присъствието на свещеник, кодексът мина и замина, а медиите останаха… С цялата си етика и професионализъм.

Според новия кодекс „Медиите следва да проявяват специално внимание и отговорност при съобщаването и/или отразяването на инциденти, семейни трагедии, болести и други трагични произшествия“…

Отваряме „НОВИНАР“ и четем отговорното отразяване на нападение срещу младо момиче: „Грабнал оставена до вратата брадва и замахнал срещу тийнейджърката. За неин късмет апашът се оказал милостив и я ударил с дръжката на топора. За да бъде сигурен, че няма да му създава повече проблеми, бандитът повторил и потретил упражнението, докато Теодора не се свлякла на пода в несвяст“. Максимално отговорно, наистина – човекът се упражнява с брадва върху малолетна!

Друга дописка пък предизвиква искрено съчувствие към нападателя: „16-годишният апаш нападнал с 4 години по-малката си жертва… Бабаитът не отмъкнал огромна плячка, тъй като детето имало само 10 лева. Въпреки разочарованието младежът ги взел и изчезнал.“

Съчувстваме му и ние – нападнал дванайсетгодишно дете с нож, но преживял истинско разочарование. Или дори – катарзис – тая дума е модерна напоследък…

Катарзис преживяват и други, макар и с помощта на прокуратурата – „Правят възстановка на уриниране върху паметник“ – радостно съобщава „МОНИТОР“. Четирима обвиняеми (имената не са спестени, естествено) щели да участват в следствен експеримент – повторно да препикаят паметник в Карлово, за да се видело дали наистина са го направили или не…

Миризливичко, но етичничко, няма спор!

А „24 ЧАСА“ с очевидно съчувствие към трагедията на пострадалия плакне очите ни със заглавието „Панагюрец се запали в женска тоалетна пред ТЕЛК в Пазарджик, в града му нямало кой да го види“… Нещастен болен човек, мотан с месеци по ТЕЛКове, изтрещял от невъзможността да си купува лекарствата, се самозапалил – за радост на свръхетичните репортери.

Изтрещяването изглежда е повсеместно по тия краища, защото пристигналите на мястото на инцидента полицаи започнали със странни питания: „На въпрос на униформените защо не се е запалил в Панагюрище, мъжът отвърнал: „Там нямаше кой да ме види“… Нахалник, разбираш, дошъл да се пали в нашия район! Това напомня на стар милиционерски виц, но май за съжаление ще излезе истина…

Друга повеля на новия кодекс е „Медиите да предоставят на обществото достоверна и проверена информация“. В излишно дълъг коментар за „24 ЧАСА“ г-жа Капка Тодорова ни информира за издънката на френския президент – „Папараци го снимаха как бодигардове го откарват с тротинетка до любимата“…

Тук малко се объркваме – досега знаехме, че тротинетка е нещо като дъска с две колелца и велосипедно кормило, детска играчка. Оказа се – и атрибут на френските специални служби! Може би все пак става дума за нещо като ирония? Хич бива ли журналист от етично издание да не прави разлика между мотоциклет и тротинетка? Да, ама не – тротинетката продължава да тротинетства из текста на още три-четири места…

При това положение с доста големи резерви приемаме твърдението на „ТЕЛЕГРАФ“ – „По-умни сме от съседите“. Според британско изследване сме били на 14-о място в света! Е, а пък по хранене сме по-назад, това си го знаем – „България 36-а по добро хранене“ – цитира друго международно изследване „24 ЧАСА“. Любопитното е, че делим това място със съвсем неочаквана страна – Северна Корея…

Е, да, ама пък по свобода на словото сме били някъде след осемдесетото място! И никакъв кодекс не може да ни пробута по-напред!

От в. Стършел и блога разПЕЧАТосване

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.