Израел и Палестина – цената на евентуалния провал

Ройтерс

Палестинците и израелците се стремят към трудно постижимо мирно споразумение, което да сложи край на продължаващия от поколения конфликт между тях, но все пак двете страни се готвят за неуспех.

Очертанията на евентуална договореност се обсъждат от години, но последиците от провал биха могли да се проявят под много форми.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери предупреждава, че сриване на преговорите, които той неуморно насърчава през последните шест месеца, може да доведе до трето палестинско въстание.

Палестинците казват, че ако преговорите се окажат безплодни, са готови да прехвърлят в Международния наказателен съд битката за независима държава върху територията, завзета от Израел при близкоизточната война през 1967 г.

За разлика от тях Израел възлага надеждите си на запазване на статуквото, като прилага изтощителни мерки за сигурност, за да управлява това, което сега е притъпен конфликт с периодични изблици на напрежение, и същевременно продължава да разширява селищата на Западния бряг. Но той може да предприеме едностранни действия, ако диалогът се изчерпи.

Каквото и да се случи, и двете страни ще понесат финансови загуби, ако не успеят да намерят начин да разделят земята, за която претендират. При това положение има вероятност отдавна установеният модел на тласкан от САЩ мирен процес също да понесе сериозен удар.

„Ако този опит се провали, не очаквайте американците отново да дойдат, за да понесат още страдания . . . Поне не скоро“, каза висш западен дипломат в Тел Авив, който не беше упълномощен да говори пред медиите и не може да бъде назован.

Малцина дипломати все още хранят надежди, че Кери ще опровергае песимистите и ще осигури поне рамково споразумение в близките седмици, което да позволи подробните преговори да продължат след първоначалния деветмесечен краен срок, изтичащ на 29 април.

Но палестинците и израелците все още са доста раздалечени в позициите си по толкова много основни въпроси, сред които границите, сигурността, правото на завръщане на палестинските бежанци и бъдещия статут на Ерусалим, и мнозина от тях споделят възгледа, че преговорите не водят до никъде.

„Продължаващите преговори . . . са на път да се провалят и няма да бъдат удължени дори с един ден след изтичането на крайния срок на 29 април“, каза Мохамед Щайех, който миналата година напусна палестинския преговарящ екип в знак на протест срещу множеството обявени от Израел строежи на нови селища в окупираните територии.

Играта на обвинения започна

Откакто преговорите започнаха през юли миналата година, Израел е оповестил планове за строеж на около 5349 нови жилища на Западния бряг и в Източен Ерусалим – територии, които палестинците искат за своя бъдеща държава.

Посланикът на Европейския съюз в Израел Ларс Фааборг-Андерсен предупреждава, че това бързо разрастване означава, че ако преговорите се провалят, вероятно би трябвало да бъде обвинен Израел.

„Страхувам се, че ще се появи ситуация, при която Израел ще се окаже все по-изолиран“, каза той миналата седмица и добави, че селищата не се приемат „по положителен начин от обществеността, а също от политическата класа в Европа“.

Холандски пенсионен фонд заяви този месец, че се изтегля от пет израелски банки заради техните дейности в селищата, а голяма холандска фирма прекъсна връзките с националната водоснабдителна компания на Израел заради дейностите й на Западния бряг.

Израелците се страхуват, че недоволството на ЕС би могло да им струва скъпо, като се има предвид, че съвместната им търговия възлиза на 30 милиарда евро (41 милиарда долара).

„Положението би могло да стане неприятно за нас, защото европейците, изглежда, са склонни да обвиняват Израел, каквото и да става“, каза бившият юрисконсулт на израелското външно министерство и някогашен посланик в Канада Алън Бейкър.

„Това няма да ни парализира, но от гледна точка на общественото мнение то ще окаже определено влияние, което ще бъде отрицателно“, заяви той.

Поради същата причина ЕС предупреждава зависимите от помощи палестинци, че ако осуетят инициативата на Кери, може да намали сумата от един милион евро, която им предоставя всяка година – решаваща финансова подкрепа за Палестинската власт в самоуправляващите се райони.

Залозите също биха били високи, ако правителството на президента Барак Обама се включи в играта на обвинения. Но всяко решение да се посочи с пръст Израел би разгневило Конгреса на САЩ, който твърдо подкрепя Израел. Този риск би означавал, че трите милиарда долара годишна американска помощ за еврейската държава вероятно ще бъдат защитени.

План Б

Израелският опозиционен лидер Ицхак Херцог, който оглавява умерената Партия на труда, казва, че заплахата от икономически ограничения от ЕС би трябвало да убеди министър-председателя Бенямин Нетаняху, че е нужно да направи трудните отстъпки, които би изисквал мирът.

В изявление пред чуждестранни репортери миналата седмица обаче Херцог каза, че Израел би трябвало да подготви „план Б“ в случай на провал.

„В общи линии план Б може да включва определени стъпки, които ще насърчат заселниците да се върнат у дома – чрез законодателство и други начини за насърчаване, и изработване на нова карта за по-нататъшни преселвания“, заяви той, намеквайки за възможността някой ден Израел едностранно да определи своите граници.

Това би било доста противоречиво и много малко вероятно в краткосрочен план. Защитници на мира обаче казват, че ако иска да запази ционистките си идеали, Израел би трябвало да прекрати окупацията на Западния бряг, където живеят около 2,5 милиона палестинци.

„Ако преговорите се провалят, демографското развитие ще направи невъзможно за Израел да се запази в бъдеще като демократична еврейска държава“, каза Кери в Давос миналата седмица, отчасти имайки предвид високата раждаемост сред палестинците.

Подкрепящи заселническата дейност организации се позовават на исторически и библейски връзки с окупираната територия. Те отхвърлят каквото и да е мирно споразумение, което би изгонило над 500 000 заселници от домовете им.

Изправени пред нарастващото влияние на заселниците, някои палестински служители на Западния бряг говорят за нуждата от връщане към „съпротива“ след години на сътрудничество с Израел.

Тауфик Тирауи, висш член на движението „Фатах“ на палестинския президент Махмуд Абас, заяви за ливанската телевизия „Маядин“ миналата седмица, че палестинците няма да добият независимост даже след 20 години, и призова за „съпротива във всичките й форми“.

Когато беше попитан да даде разяснение, той каза: „Непоколебимостта също е съпротива, преговорите също са форма на съпротива, но трябва да има и нещо на място . . . оръжия, народна съпротива, има стотици начини за съпротива.“

Съдебна кампания

Разрази ли се веднъж, насилието трудно се удържа. Провалът на предишните мирни преговори с посредничеството на САЩ през юли 2000 г. се разглежда като водещ фактор за избухването на втората палестинска интифада (въстание) само два месеца по-късно. Бунтът продължи повече от четири години, като отне живота на над 4000 палестинци и 1000 израелци и съсипа икономиката и инфраструктурата на палестинските самоуправляващи се големи и малки градове.

Преобладава мнението, че конфликтът се е оказал бедствие за палестинците, а призивът на Тирауи за прибягване към оръжията не получава широк прием в близкото обкръжение на Абас.

Вместо това служители казват, че ще се опитат да запълнят празнината, оставена от провален мирен процес, със съгласувани усилия за присъединяване към множество международни институции, от които биха могли да тормозят Израел, включително Международния наказателен съд (МНС).

Палестинците отдавна заплашват да отидат в МНС и да подадат обвинения, че израелските селища представляват военно престъпление съгласно четвъртата Женевска конвенция.

Съвсем не е ясно дали съдът в Хага би приел подобен иск, като се има предвид, че Палестина не е пълноправен член на ООН. Но палестинците казват, че ако мисията на Кери се провали, е жизнено важно да запазят някаква форма на натиск върху Израел – противник, който далеч ги превъзхожда във военно отношение.

„Палестинското ръководство ще отиде в ООН да преследва Израел за неговите престъпления, в случай че преговорите се провалят“, заяви Щайех и добави, че Абас е допуснал грешка, като не е направил това доста по-рано. „Трябва да поправим тази грешка“, каза той.

БТА