Не изпадайте в паника

Няма причина за голяма криза в страните с нововъзникваща пазарна икономика. Нервните инвеститори обаче могат да причинят криза.

Централна банка удвоява основния лихвен процент след извънредна среща посред нощ. Една страна е принудена да извърши голяма девалвация на националната си валута на фона на стопяването на нейните резерви от чуждестранна валута. Събитията в последно време в Турция и Аржентина зловещо напомнят за началните фази от кризата в нововъзникващите пазарни икономики от 1997-1998 година.

Бедствието започна с изолирани проблеми в Тайланд. То обаче прерасна във всеобща катастрофа, като инвеститорите избягаха от всички активи, свързани с нововъзникващите пазарни икономики, валутите на тези държави се сринаха, техните икономики изпаднаха в депресия и те вече не бяха в състояние да изплащат външните си дългове.

Може ли 2014 г. да донесе повторение на тези събития? Оптимистите, в чиито редици е Международният валутен фонд, уверяват, че не. Те твърдят, че повечето страни с нововъзникваща пазарна икономика са далеч по-малко уязвими, отколкото през 1997 година. Тези държави имат гъвкави обменни курсове, валутните им резерви са по-големи (като възлизат общо на огромната сума от 7,7 трилиона долара); техният дефицит по текущата сметка е по-малък (само две от 25-те страни с нововъзникваща пазарна икономика, следени от „Икономист“, имат дефицит над 5% от брутния вътрешен продукт); дълговете им са по-ниски и е по-вероятно да бъдат деноминирани в домашна валута.

Песимистите, много от които са представители на хедж фондове, придават по-голяма тежест на фактори, които правят активите, свързани с нововъзникващите пазарни икономики, по-малко привлекателни. Те обръщат освен това особено внимание на перспективите за по-високи лихвени проценти в САЩ и забавен икономически растеж в Китай.

След години на преследване на висока доходност на рисковани места много американски инвеститори връщат парите си у дома. И след години на бум на увеличаването на кредитите, нововъзникващите пазарни икономики имат нови слаби места: самодоволни политици, високи равнища на корпоративния дълг и банки, които хитруват повече, отколкото изглежда. Претегляйки всичко на везните, „Икономист“ се нарежда сред оптимистите.

Дните на лесните пари си отиват, но бавно. Повечето нововъзникващи пазарни икономики са по-малко уязвими в сравнение с преди 15 години и увеличават защитните си механизми бързо. Непредвидимият фактор е паниката. Дори ако основите на икономиката не оправдават едно масово бягство на инвеститорите, все пак валутните кризи могат да създадат порочен кръг, особено на сравнително неликвидните пазари.

Валутите на повечето нововъзникващи пазарни икономики се сгромолясаха през последната седмица, но натискът реално бе върху няколко държави с очебийни слабости като Аржентина (висока инфлация, безотговорно правителство) и Турция (висока инфлация, зейнал дефицит, политически трусове). Разграничението е окуражаващ знак. Такъв е и отговорът на нововъзникващите пазарни икономики. Политическите им ръководители масово използваха суматохата на пазарите, за да прокарат още реформи.

Централните банки, които бяха отклонили вниманието си от инфлацията, започват да стават по-строги. На 28 януари индийската централна банка повиши основния лихвен процент за трети път през последните пет месеца и даде ясно да се разбере, че върви към определянето на целево равнище на инфлацията. Турската централна банка се отказа от недалновидната си парична политика и възприе по-стандартен курс, повишавайки рязко лихвите. Има какво още да се направи: реалните лихвени проценти в много нововъзникващи пазарни икономики са отрицателни.

Посоката обаче е правилна и повечето страни се движат бързо. Съдбата на националните валути на тези държави обаче не е изцяло в техни ръце, тъй като притокът и отливът на капитали от тях зависи много повече от това, което се случва отвъд границите им, отколкото от събитията у дома. Когато Управлението за федерален резерв (УФР) повиши лихвените проценти в САЩ, нововъзникващите пазарни икономики често се сблъскват с неприятности, особено ако покачването е бързо.

За щастие такъв сценарий е малко вероятен сега. УФР бавно намалява дозата паричен морфин – на месечната си среща на 29 януари американската централна банка намали мащаба на програмата си за купуване на облигации с още 10 милиарда долара месечно, но изгледите за прибързано затягане на паричната политика са малки.

Новият президент на УФР Джанет Йелън даде ясно да се разбере, че ще остави основния лихвен процент на равнище, близко до нулата, докато трудовият пазар в САЩ не се възстанови. А това означава нещо повече от просто по-нисък процент на безработицата. По същия начин, шансът проблемите в Китай да повалят други нововъзникващи пазарни икономики е малък. Едно рязко забавяне на икономическия растеж в Китай ще удари износителите на суровини на други места, но няма признаци за подобно стремително пропадане.

Вярно е, че китайската финансова система е изправена пред нарастващи трудности, но властите имат възможности да я спасят. Огромните спестявания, с които страната разполага, означават, че банковите фалити у дома нямат пряка икономическа връзка с останалите нововъзникващи пазарни икономики. Само неспокойните инвеститори съзират връзка между една фалирала китайска псевдобанка и сгромолясването на валутите на други държави.

Ако достатъчно много инвеститори се изнервят, парите ще започнат да изтичат навън, курсовете на валутите ще спадат и едно постепенно затягане на паричната политика може да се превърне в неочакван крах. Няма обаче причина за бързо повишаване на лихвите в САЩ и няма причина, поради която нововъзникващите пазарни икономики да не могат да се приспособят към един свят, в който лихвите постепенно отиват нагоре.

БТА