Сълзата на комсомолката
Човек понякога дрънка глупости и без да иска – досущ като руският големец, който гордо заявил, че „Сочи е чист като сълза на комсомолка“… „СТАНДАРТ“ цитира и обяснението към странното изявление – че „няма никакви кражби около изграждането на олимпийската инфраструктура“…
И у нас винагивярнатанапартията (управляващата към момента, разбира се) преса зарони момински сълзи пред нестихващите успехи на правителството. „Бизнесът вече не се страхува“ – заявява премиерът отново пред „СТАНДАРТ“. И хората на село вече не се страхуват – до снимката на г-н Орешарски, от чието интервю е взето заглавието, четем още по-оптимистичното „Всяко село с гардове“.
Пропищяло от крадци видинско село си наело не един, не двама, не и десет, а цели двайсет и пет частни охранители. Отчаяната постъпка на хората е прославена под рубриката „Челен опит“… На закъснелите да си наемат бодигардове старци по селата препоръчваме да четат „ПРЕСА“ – оттам научаваме, че „Армията продава 44 танка Т-72“. Ако селото е по-големшко, като нищо може да си купи орташки един танк и да си се брани само!
На фона на тези оптимистични новини повече от смесени чувства изпитва човек, когато прочете в „ТРУД“ как „Апартамент капсулира времето в Париж“. По време на войната заможна парижанка избягва в провинцията и по някаква причина си остава там до преклонна възраст. Апартаментът й остава заключен и непокътнат до смъртта й – цели седемдесет години… Както се пишеше едно време в „Работническо дело“ – това е за рубриката „Техните нрави“…
А за нашите нрави можем да прочетем в „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ – „Врачанин с брадва в главата“! Двама приятели седнали, пийнали, скарали се, сбили се – и дошлата полиция заварила единия „с разцепена от брадва глава“. Оттук нататък за репортера е лесно – важното е да се държи високият стил и добрият литературен език – „Въпреки секирата, която стърчала от кратуната му, той успял да обясни, че възникнал скандал…“
Обикновено в началото на лятото независимите от нищо, освен от собствениците на хотели по морето вестници започват да ни плашат с кърлежи, змии, смоци и гущери по плажовете на конкуренцията. „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ обаче очевидно е привърженик на планинския туризъм, защото още отсега ни алармира, че „Бяла акула нахлу в Черно море“. Според очевидци дзверът бил дълъг към четири метра – съвсем малко по-късичък от акулата с ей толчави челюсти на Спилбърг…
С малко притеснение погледнахме първата страница на „ТРУД“ – да не би да сме попаднали на миналогодишен вестник, след като се стреснахме от заглавието „Бойко Борисов няма цена“… Слава Богу, оказа се тазгодишен – а експремиерът нямал посочена цена в сайт за трансфер на футболисти. Вместо цифра срещу името му имало чертичка…
Можем да се гордеем, братя българи – поне един от нас официално си няма цена и не се продава! Как да не пролее човек мътна сълзица от умиление!
А сълзата на комсомолката хич не е безобидна – прочелите „Москва-Петушки“ на Венечка Ерофеев ще се сетят какво съдържа тоя взривоопасен коктейл: „Лавандулов спирт – 15 г.; Одеколон „Младост“ – 15 г.; Розова вода – 30 г.; Лак за нокти – 2 г.; Еликсир за жабуркане – 150 г., Лимонада – 150 г.“… Любителите на алкоексперименти е добре преди употреба да прочетат листовката: „Изпиеш сто грама – паметта ти е твърда, а здравият разум изфирясва. Изпиеш още сто грама – и сам се чудиш на себе си: откъде толкова здрав разум? И къде се е дянала всичката твърда памет?“…
Е, ние тоя ефект си го постигаме и без да пием одеколон и лак за нокти – просто си купуваме вестник…
От в. Стършел и блога разПЕЧАТосване