Ромският кв. „Максуда” във Варна – вече не е раят на хероина

Щастливо детство? Снимка: Светлозар Кирилов

„Максуда”, основният цигански квартал на Варна, се намира само на десетина минути пеша от центъра на града и съвсем близо до два от лъскавите молове. Край автогарата на морската ни столица минава малка рекичка, която щом навлезе в махалата изненадващо се превръща в дере с високи и стръмни брегове, затлачено от всевъзможни боклуци, което се влива във Варненското езеро. Сред отпадъците на дерето се въдят плъхове с големината на малки котки, а на съседната поляна апатично пасат крави.

„Раят на хероина” е била една от квалификациите за „Максуда” допреди години – проучване на Центъра за изследване на демокрацията от 2007 г. оценява, че 80 % от хероина във Варна се е продавал в махалата. Тогава много от етническите българи, търсещи дрога, е трябвало да ходят до „Максуда”. По това време само една групировка контролирала доставката и продажбата на хероин в морския град и използвала махалата като база, в която дилърите предлагали дрогата си на купувачите.

Това вече се е променило, продажбата на наркотици е поделена между повече групировки и е равномерно разпръсната на територията на града. А и хероинът вече е изместен от други забранени дроги.

Предпочитанията към наркотици са едни и същи сред българите и ромите – на първо място е марихуаната, следвана от амфетамините, другите синтетични наркотици, кокаинът и чак тогава идва хероинът, смята д-р Борислав Станчев, експерт в дирекция „Превенции” на община Варна. Кокаинът би бил по-популярен, но високата му цена го прави труднодостъпен, счита д-р Станчев и пояснява: „Хероинът е дрога, която затваря – няма купон, „оставете ме на мира”. При кокаина – има купон, взема се с другите, престижна е”.
А ако се включат и легалните дроги, то алкохолът би излязъл на едно от предните места.

В клопката на хероина

Все пак има една по-специфична група от т.нар. проблемно употребяващи наркотици, които са ок. 0,5–0,7 % от населението на Варна. Това отговаря на между 2500 и 3000 души в морската ни столица, които си инжектират наркотици или редовно/продължително употребяват опиати, кокаин и амфетамини.

От хората в града с проблемна употреба на наркотици 90 % са етнически българи, а 9 % – роми по данни на общината. Именно в тази група има по-голяма консумация на хероин, който вероятно е най-опасният наркотик – този опиат създава силна зависимост за кратко време.

Хероинът се внася от нелегалните лаборатории в Турция, които преработват суровината от полетата с опиумен мак в Афганистан. Чистотата на хероина, който се продава на улиците в България, се преценява на 4–6 %.

Клопката на хероина е много коварна, тъй като първоначалното усещане при неговото приемане е изключително приятно – една топла вълна, „флаш” („светкавица”, „пламване” на английски), която преминава през тялото. Консуматорите я описват като близка до сексуалния оргазъм. Тези хубави усещания обаче изчезват след първоначалния период и зависимите вземат хероин, за да избегнат мъчителните състояния, ако не го приемат.

Първоначалните възможни последици от хероина са безсъние, загуба на апетит, сълзене на очите и течащ нос, след това – болезнено напрежение, ако не се приеме дозата. Смъркането или пушенето на хероин, смесен с тютюн, в началния етап се променя на минаване „на игла” поради нуждата от по-голяма концентрация на наркотика.

„Пришълците” – (не)видима заплаха

Централната част на „Максуда“. Снимка: Светлозар Кирилов

Сред циганската общност в „Максуда” има една група, която е по-проблемна – дошлите от селата, които са необразовани, живеят на ръба на оцеляването и сред тях може да навлезе хероин. „Навсякъде има конфликт между традиционните жители и новодошлите. Традиционните са социализирани – ходят на работа, на поликлиника, на училище. Новодошлите крадат ток, вода, най-малкото правят „панаир” – хората не ги искат”, обяснява напреженията в ромската общност Светлана Коева, директор на дирекция „Превенции” в община Варна.

Традиционните обитатели на „Максуда” са предимно турскоезични, наричат себе си „турски цигани” или „милет” („народ” на турски), и обикновено се дистанцират от новодошлите роми от варненски, добрички и шуменски села, които са от групата на загунджиите. Загунджиите са смятани от милет за по-примитивни, изостанали и крадливи. Тези новодошли се заселват предимно в махалата „Косово”, която е гето в гетото.

Групата на селските роми е маргинална, някои от тях не разбират добре български, нямат шансове за нормална работа. Хероинът може да навлезе сред тези хора, особено младежите до 15 г., предполага д-р Борислав Станчев.

Старата слава ръжда не хваща

Въпреки продажбата на наркотици и в другите квартали на Варна, старата слава на „Максуда” не е изчезнала напълно и има потребители, които търсят дрога там, и дилъри, които им я предлагат. В района на махалата, на юг от автогарата, има магазин на „Била” и човек, като отиде да пазарува там, на съседните улици може да си напазарува и нещо друго, шегува се Ирина Антонова, социален работник в „Максуда”.

В някои случаи „Максуда” предлага конкурентни цени. Най-евтините дози са известни като „седмици” (по 7 лв.) и „дванайски” (по 12 лв.). Една доза, купена в махалата за 12 лв., би могла да бъде продадена извън нея за 20 лв. и така да генерира печалба от 8 лв., казва Зарко Зарков, социален работник в „Максуда”, и обяснява мотивацията на някои роми да изберат рискованата кариера на наркодилъра: „Хората се съблазняват – като видят един, че е вдигнал хубава къща, и те искат”.

Наличието на наркозависими води до вътрешни кражби – крадат се обувки, оставени пред вратите, пране, простряно на двора. Местните хора се шегуват, че ако продаваната дреха е мокра, това показва, че е свалена от някой простор. „Могат и дилърите да ограбят – те не са прости, със схема лягат, със схема се събуждат”, казва за наркозависимите Ирина Антонова.

Някъде самата малцинствена общност заема категорична позиция срещу наркоманите сред нея поради ужаса от смъртните случаи от свръхдози в близкото минало и страха от вътрешните кражби. Ромите от близкото до Варна село Каменар прогонват наркоманите от общността си и не допускат дилърите, излизащи от затвора, да се върнат да живеят в селото. Прогонените се заселват във варненските гета „Максуда” и „Владиславово”.

Хората от „Максуда” са убедени, че дилърите работят с протекцията на полицаи. „Аз ако почна да продавам наркотици и ще дойдат при мен да ме арестуват. То тези, които продават, са свързани с полицията. Има разни банди, които продават, но те са все на територията на районните, да кажем „Младост”. Защо е така? Той [дилърът] иска да си знае полицая”, казва мъж на 45 г., който се смята за „български циганин” и предпочита да не казва името си.

Конче на два месеца пасе в периферията на гетото до блоковете срещу Старите гробища във Варна. Снимка: Светлозар Кирилов

Гетото има своите сериозни проблеми – много от обитателите ровят в кофите за боклук, децата играят сред купища смет, някои от къщите са незаконни, нямат течаща вода, канализация, има хора без лични карти. Като не искаме, отказваме или не успяваме да интегрираме това специфично малцинство, плащаме цената за това – голяма част от тези човешки същества водят живот на ръба и това ги тласка към дрогата, проституцията, кражбите, продажбата на бебета за осиновяване в чужбина.

„Ще те правя шантанка”

Проституцията, сводничеството и трафикът на хора са другите спорни дейности за преживяване на част от хората от „Максуда”. Някои мъже са сводници на своите съпруги, а други предлагат на млади момичета да ги правят „шантанки” (проститутки). Но в сводничеството „Максуда” е изпреварена от друго ромско гето във Варна – „Аспарухово”. Успешните сводници в „Аспарухово” могат да имат по няколко момичета, които работят за тях, а тези в „Максуда” – най-често едно или две, както обяснява Лейля Хасан, социален работник.

Хероинът и проституцията често са свързани – зависимите от хероин започват да проституират, за да си набавят пари за дозите. А пък някои от сутеньорите и трафикантите дават хероин на жените, за да могат да ги управляват след като станат зависими.
Сред ромите във Варна има и случаи на трафик на бременни жени с цел продажба на бебето в Гърция за осиновяване.

Изоставеното гето

Ромите от „Максуда” са обезверени, че държавата, общината, политиците, обществото не се интересуват от тях и никой няма намерение да направи нещо за излизане от тяхното тежко положение. „Живеем в най-корумпираната държава. Нищо няма да се оправи… Не искам децата ми да живеят тук. Тук пушат марихуана. Никой от хубаво не е напуснал държавата си”, тъжно казва жена от „Максуда” на 36 г.
Много пък от българите смятат, че циганите сами са си виновни за бедността, безработицата, необразоваността.

Консумацията на хероин във Варна вече не е толкова висока, както в близкото минало. Към тези, които вече са с проблемна употреба на наркотици, често хероин, не се присъединяват нови, както изтъква д-р Борислав Станчев. Но той припомня, че консумацията на хероин се увеличава след кризи на обществото и обезверяване и интересът към хероина пак би могъл да се появи.

* Доц. Светлозар Кирилов e преподавател по социология във Факултета по журналистика и масова комуникация. Този текст е написан във връзка с проект, подкрепен от фонд „Научни изследвания” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.