Украйна е по-разделена отвсякога
Асошиейтед прес
Кметът на град в Западна Украйна предупреди, че неговата полиция ще се сражава с всякакви сили, изпратени от президента. Губернаторът на район в Източна Украйна разпространи снимка на окървавен от бой опозиционен депутат и каза, че не може да сдържи смеха си.
Два месеца след началото на антиправителствените протести в Украйна двете страни се отдалечават все повече една от друга.
Няма спор, че Украйна никога не е била монолитна. Русия и Европа съперничат за господство от векове, като подхранват дълбоки културни различия между предимно украинскоезичните западни и централни райони, копнеещи за връзки със Запада, и рускоезичните източни и южни райони, които търсят подкрепа от Русия.
Със задълбочаването на кризата всяка от страните става по-твърда в своите убеждения, а онези, които стояха по средата, са принудени да изберат страна.
Демонстрациите започнаха с един стар въпрос: дали Украйна да следва европейски път или да влезе по-осезаемо в сферата на Русия? През ноември президентът Виктор Янукович, след като години наред се обявяваше в подкрепа на политическо и икономическо споразумение с Европейския съюз, внезапно се отказа от него и предпочете спасителен заем от Русия. Но кризата значително се промени седмица по-късно, когато полицейски сили за борба с безредиците разпръснаха посред нощ малка мирна демонстрация на централен площад в Киев.
Изведнъж призивите за интеграция с ЕС бяха заменени с искания за оттегляне на Янукович и ново правителство, което да гарантира правата на човека и демократичните свободи. Лозунгите от типа на „Украйна е Европа“ бяха заменени с такива като „Долу бандата“.
Разделението се задълбочи още повече, след като мирните протести станаха още по-насилствени. Когато миналия месец бяха убити четирима протестиращи и се появиха доста съобщения за бити и малтретирани от полицията активисти, гневът на опозицията се засили. А поддръжниците на Янукович бяха ужасени от кадрите, показващи полицаи, подпалени от хвърлени от демонстранти коктейли Молотов, събарянето на статуя на някогашния съветски лидер Владимир Ленин и окупирането на административни сгради.
Различаващите се виждания се коренят в културните дадености. Подкрепящият протестите Лвов в Западна Украйна се възприема като типичен европейски град – с калдъръмени улици, католически църкви и кафенета на открито. Крепостта на Янукович Харков в Източна Украйна е промишлен град с масивна съветска архитектура и гигантска статуя на Ленин.
Езиковият въпрос също започва да играе роля в страната, където около 40 процента от хората говорят украински вкъщи, една трета говорят руски, а една четвърт говорят и единия, и другия. Двата езика са тясно свързани и не е необичайно някой украинец да се обръща към друг на единия език, а да получава отговор на другия. Повечето оратори на площад „Независимост“ в Киев се обръщат към тълпата на украински, но на барикадите се чуват и двата езика.
С разрастването на насилието обаче това, което години наред е било приятелско съперничество, се превърна в напрегната вражда. Кметове на западни и източни градове си отправиха взаимни нападки, а по улиците на Киев, който се намира приблизително в средата на страната, разгневени протестиращи хвърляха запалителни бомби и камъни по полицията, която им отвърна със сълзотворен газ и гумени куршуми.
Полицаи бяха заснети да унижават и малтретират протестиращ, който беше съблечен гол и накаран да стои в снега. Подкрепящи правителството активисти, главно от Източна Украйна, за които се твърди, че са били наети от властите, се стекоха в Киев, за да тормозят демонстрантите.
Протестиращи създадоха „отряди за самоотбрана“, които задържаха подкрепящите правителството активисти и накараха някои от тях да преминат по улиците с вързани ръце. Социалните мрежи се напълниха със страници, посочващи адресите на полицаи от силите за борба с безредиците и отправящи призиви за отплата.
Протестиращите обвиниха Янукович, че е изцапал ръцете си с кръв, а поддръжниците на Янукович отвърнаха с обвинението, че протестиращите са националисти, целящи да разкъсат страната.
Сега Украйна е разделена почти поравно. Допитване на изследователския център „Разумков“ през декември показа, че 50 процента от украинците подкрепят протестите, а 43 процента са против тях. Проучването, при което бяха лично анкетирани 2010 души в цяла Украйна, имаше диапазон на статистическа грешка от 2,3 процентни пункта.
„Разумков“ установи, че с поляризирането на страната се увеличава популярността както на Янукович, така и на главните опозиционни лидери, а броят на хората, които не подкрепят нито една от страните, намалява. Подкрепата за Янукович нарасна от 19 процента през октомври на 29 процента през декември, а тази за опозиционните лидери Виталий Кличко и Арсений Яценюк – съответно от 16 и 6 процента на 22 и 12 процента.
Изглежда, че сега страните са в патова ситуация.
Янукович няма желание отново да се предаде под натиска на протести, след като Оранжевата революция през 2004 г. му отне победата на опорочените от измами президентски избори. Вместо това той насърчава хардлайнерите в своето правителство, предлага само ограничени отстъпки и по същество избира да чака, докато демонстрациите стихнат.
Тези демонстранти са костелив орех, както може да се види от огромния палатков лагер, устояващ на суровия студ и неколкократните нападения на правителствените сили. Но изглежда, че те са неспособни значително да разширят своето движение в части на страната, където опозицията е слаба, тъй като някои протестиращи използват националистическа реторика, която отчуждава дори либералните украинци на изток. Те също така не могат да прекършат контрола на Янукович върху парламента, където повечето депутати се подчиняват на неговите нареждания.
В момент, когато над 100 протестиращи чезнат зад решетките, а обсъжданията на депутатите за уреждане на кризата не постигат особен напредък, Кличко предупреди вчера президента, че без решение на кризата има опасност Украйна да се сгромоляса.
„Температурата на обществото се покачва. Казах на президента, че веднага трябва да вземем решение, защото бъдещето на Украйна зависи от това решение“, заяви той.
Още по темата: „Украинският Изток тръгва на война срещу Запада“ – провластови структури замислят контрапротест
Конфронтацията в Украйна се измества на изток. Опозиционни лидери, говорили на киевския Майдан, призоваха да се отвори втори фронт срещу властта в най-големите индустриални центрове – Харков, Днепропетровск и Запорожието, пише „Комерсант“.
Управляващата Партия на регионите, провела конгрес в Харков, също обяви обща мобилизация под лозунга „Фашизмът няма да мине!“. Междувременно ЕС активизира посредническите си усилия в Украйна, където с нова сила се разгаря спорът за европейската интеграция.
Така вестникът обобщава развитието на конфликта между югоизточните райони, подкрепящи властта, и проевропейския Запад на страната. Той прерасна в масови протести, след като през ноември официален Киев отказа споразумение с ЕС и засили връзките с Русия.
„Украинският Изток тръгва на война срещу Запада“, обявява в заглавие „Комсомолская правда“, чийто кореспондент разказва как активисти от Харков – „втората столица“ на Украйна, „се готвят да разчистят от революционери киевския Майдан“.
Според изданието харковският форум на управляващата партия бил организиран от местния губернатор Михаил Добкин „с цел да бъде учреден Украински фронт и негова контрареволюционна структура – контрагвардия. Срещу онази – майданната гвардия, формирана преди ден-два от революционерите“, пояснява „Комсомолская правда“.
Добкин обещал гвардията да освобождава „градове и улици“, окупирани от демонстранти срещу властта, но не уточнил пред журналисти дали се предвиждат силови акции. Той събрал обаче 270 доброволци и едва 18 младежи сред общо 6000 делегати. Местен дядо впрочем поискал оръжие с уточнението, че е „за монархия и за имперските граници до 1917 г.“.
Репортерът се замислил дали вижда „политическо шоу или начало на гражданска война“. Харковски „интелигент, марксист“, активист на проруско движение, споделил с него, че „не може да се примири“ с фашистите, както нарича опозиционерите националисти, затова би участвал в „наш, руски, промосковски Майдан“.
„Властта обаче жестоко би го смазала с танкове. Европа щеше да одобри това, а Москва – да си затвори очите“, добавя харковският събеседник на „Комсомолская правда“.
Жители на Източна Украйна заявили пред „Росийская газета“, че не желаят опозиционерите от западните области, издържани с дотации, да натрапват волята си на източните региони (. . .) с павета, арматурни пръти и коктейли „Молотов“.
Местен казашки атаман се похвалил с „първия сполучлив, при това мирен „боен контакт“ с противника – отрядници съборили палатка на националистическата партия „Свобода“, „без обаче да набият когото и да било“. Олексий Селиванов се надява на „подкрепа от Русия, поне на думи“. Активистите срещу проевропейския протест се страхуват само от едно – властите в Украйна да не сключат сделка с опозицията и да не й отстъпят редица постове „срещу възстановяване на призрачната стабилност в страната“, допълва „Росийская газета“.
„Кримската карта“ също влиза отново в голямата игра, отбелязва „Независимая газета“.
Върховният съвет на Крим подготвя обръщение към президента и парламента на Русия с молба да станат гаранти за статута на украинската автономна република и да защитят интересите на нейните жители. Същевременно местните депутати планират в Крим допитване за политическото бъдеще на полуострова. Киев нарича тази инициатива самодейност, но не изключва тя да засили позициите на руския лидер Владимир Путин, който ще преговаря утре с украинския си колега Виктор Янукович, пояснява всекидневникът.
Според мнозина експерти и опозиционни политици в Киев Москва тласка Янукович към силов сценарий в страната му, за да затвори пред него всички пътища към Запада, изтъква „Независимая газета“. Кримската инициатива сочи, че управляващите в Украйна не са единни и териториалната й цялост е застрашена, смята политологът Сергий Таран.
Политическата криза в Украйна става икономическа, твърди „Новие известия“. Властите не могат да се разберат с опозицията, а междувременно икономическото положение на Украйна стремително се влошава. Вчера националната валута – гривната, рязко поевтиня с 18 на сто. Шансовете Украйна да си плати дълговете бързо се изпаряват. Търсещи път навън от икономическата безизходица, украинските политици поглеждат ту към ЕС, ту към Русия. Проблемът обаче е там, че само с помощ от Запад или от Изток не може да се решат проблемите на страната, пише вестникът.
Гривната рязко спадна, защото Украйна още не е получила двата милиарда долара, обещани от Москва като втори транш от 15-милиардния договорен заем. А първият транш, отпуснат на Киев, вече е изхарчен. Освен това Украйна трябва скоро да върне на МВФ общо около един милиард долара. Ако Украйна остане без пари и обяви дефолт, Русия също ще си изпати, предупреждава „Новие известия“.
Както и да приключи Майданът, който и да поеме кормилото на страната, все ще трябва да насочи другаде „Титаника“ на украинската икономика, докато не се е блъснал в айсбергите, коментира „Московский комсомолец“.
Украйна единствена сред постсъветските държави не е започнала след четвърт век да произвежда повече стоки и услуги, отколкото в рамките на СССР. Реалният БВП на страната е 86 на сто от някогашното съветско равнище, постигнато през 1992 година. Бившата „житница на Съветския съюз“ се е превърнала в европейска провинция, чието население оцелява с помощта на сенчести доходи и натурално стопанство, а междувременно опозиционерите от всички бои се бъхтят на Майдана, заключава руското издание.
Янукович обещава мир, но се готви за война
Янукович обещава мир, но се готви за война, гласи заглавие на руския в. „Независимая газета“. Украинският президент е готов на предсрочни президентски избори, заяви неговият представител във Върховната рада Юрий Мирошниченко. Опозицията обаче е убедена, че преди да предприеме такава стъпка, Янукович ще използва всяка възможност да се задържи на власт, включително силов сценарий. Върховната рада започна нова сесия след зимната ваканция. Заседанието вчера сутринта в парламента се превърна в клуб за дебати.
Членовете на Партията на регионите смятат, че е необходимо първо да се състави правителство, а после то да създаде работна група, която да подготви конституционна реформа . Комунистите, обичайни съюзници на властта, предложиха да се обсъди въпросът дали в новия основен закон да се включат текстове за федерално устройство на Украйна, както и за премахване на поста президент. Представители на опозиционните партии УДАР, „Баткившчина“ („Отечество“) и „Свобода“ заподозряха, че пропрезидентският лагер се опитва да протака и категорично отказаха да разглеждат предложение, което според тях ще бъде първа стъпка към загуба на териториалната цялост и държавния суверенитет на Украйна, пише изданието.
Капиталисти против революцията – големият бизнес влияе на политическото противопоставяне в Украйна, пише в. „Взгляд“. Политическият конфликт, разтърсващ Украйна, засенчи икономическите причини за избухването му. Има ясни признаци, че намесата на украинските олигарси е помогнала за смекчаването на политическата криза през последните дни.
Трите години управление на Виктор Янукович не донесоха на основните му спонсори – бизмесмените Ринат Ахметов и Дмитро Фирташ очакваните дивиденти. Според експерти те са останали разочаровани, че от една страна отношенията с Митническия съюз и Русия са достигнали задънена улица, а от друга – положението с евроинтеграцията на Украйна не е по-добро.
В началото на своята кариера Янукович даде възможността на олигарси спокойно да приватизират държавна собственост, но през последната година те се сблъскаха с апетитите на младите приятели на сина му и с други неприятни изненади, най-голямата от които бе Майданът, пише „Взгляд“.
БТА