Кой български писател е най-популярен по света? Резултатите от Гугъл изненадват

Валери Петров. Снимка „Уикипедия“

Ако проверим по брой резултати в търсачката Гугъл имената на най-известните съвременни български писатели на английски, се получава следната класация:

Валери Петров
Недялко Йорданов
Антон Дончев
Виктор Пасков
Георги Господинов
Атанас Славов
Христо Бойчев
Стефан Цанев
Анжел Вагенщайн
Алек Попов

Резултатите в числа са дадени по-надолу към всеки автор, получени от един и същ компютър. Търсачката дава различни резултати на различни компютри, според събрана информация за потребителя и неговият акаунт в Гугъл. Затова

числата тук са ориентировъчни

От различни компютри ще се получат различни резултати, но подредбата приблизително ще се запази.

Като допълнение към тази класация трябва да се прибавят и имената на починалите в началото на този век Йордан Радичков, Радой Ралин и Станислав Стратиев, които могат да се отнесат към съвременните писатели, чиито книги също са превеждани на чужди езици и техни пиеси са поставяни на западни сцени. Стратиев ще се подреди някъде в средата, а Радичков в края на класацията (виж по-долу данните).

Още две имена могат да се наредят в тази класация – в средата по резултат преди Стефан Цанев попада непознатата у нас Милена Иванова, която живее в Париж, а в края на класацията Илия Троянов, който живее в Германия. Това са български автори, които живеят в чужбина и пишат на други езици (подробности за двамата – най-долу).
Друга уговорка е, че резултатите от търсачката с имената на английски неизбежно включват и някои текстове от български и руски сайтове. Гугъл транскрибира името и вкарва в резултатите за тези имена отделни неща не само на латиница, така се увеличават резултатите за Недялко Йорданов и Стефан Цанев, примерно.

Като се изключат авторите, които живеят в България, в глобалния интернет се срещат често и други български писатели. Те обаче живеят в чужбина, пишат на чужди езици и могат да се нарекат частично български писатели.

Могат да се направят още уговорки – класацията не е равностойна, защото например Радичков, Пасков, Стратиев, Ралин вече не са между живите и не дават интервюта или други информационни поводи да се появят имената им в интернет.

Такава класация може да предизвика бурни спорове сред почитателите на отделните автори. Някои от тях са като запалянковци на футболни отбори и непременно искат техният фаворит да бие.
Но търсачката е безпристрастна. Тя не е литературен критик и не оценява авторите. Показателна е обаче за популярността на едно или друго име, доколко то излиза в сайтовете.

Валери Петров – той е доайен на българската литература, но заедно с това е съвременният български писател, с чието име на английски излизат най-много резултати в търсачката Гугъл. Могат да му съперничат само класици от историята като Ботев (виж по-долу за класиците).
„Valeri Petrov“ writer – около 208 000 резултата
„Valeri Petrov“ author – около 206 000 резултата
Високият резултат за Валери Петров се дължи и на сайтове на български. А преводите му на Шекспир са цитирани в по света в много литературни сайтове и страници на библиотечни фондове. Това в никакъв случай не омаловажава великолепната му поезия, превеждана на няколко езика. Валери Петров е писател, чието творчество се свързва главно с миналия век, но продължава да пише и сега и да се конкурира с автори от епохата на интернет.
Показателни за популярността в чужбина са и текстовете в Уикипедия. За Валери Петров, освен на български, има и на английски, немски, иврит, руски и украински (виж тук).

Недялко Йорданов, поет и писател от по-старото поколение, няма много резултати в сайтове на английски, но общият му резултат е:
„Nedyalko Yordanov“ author – около 100 000 резултата
“ Nedyalko Yordanov“ writer – около 98 000 резултата
Макар и с транскрипция на английски, търсачката дава резултати с неговото име преди всичко от български сайтове, по-малко на чужди езици.
В Уикипедия за него има текстове на български, немски и норвежки (виж тук и личния му сайт nedialko.net).

Антон Дончев дава около 64 000 резултата в търсачката с името си като автор и писател, изписано на латиница, главно заради романа си „Време разделно” (1964 г.), превеждан на много езици, филмиран 1987 г. Но голяма част от резултатите идват и от български сайтове. В Уикипедия за него има текстове на немски, испански, френски, полски, китайски, украински и литовски (виж тук, също и сайт на автора).

Виктор Пасков според резултатите в търсачката

все още е най-популярният съвременен български писател на Запад,

макар че почина през 2009 година. Като заглавие на английски неговият най-известен роман “A Ballad For Georg Henig” дава около 14 900 резултата.

„Балада за Георг Хеник“ от Виктор Пасков на английски.

„viktor paskov“ writer – около 48 900 резултата
„viktor paskov“ author – около 49 200 резултата

Вестник „Таймс“ отделя значително място за него по повод смъртта му. В Уикипедия текстове за него има освен на български, на още 4 езика – немски, английски, холандски и полски (виж тук).
В читателския сайт goodreads.com романът му „Балада за Георг Хеник” на английски има рейтинг 4,61 от 5.

Георги Господинов е от средното поколение български писатели, най-популярен с „Естествен роман”, чието заглавие на английски „Natural Novel“ дава около 17 600 резултата. В читателския сайт goodreads.com романът му на английски има рейтинг 3,89 от 5.
„georgi gospodinov“ writer – около 49 800 резултата
„georgi gospodinov“ author – около 17 400 резултата
В Уикипедия текстът за Господинов на български е най-подробният и обстоятелствен в сравнение с останалите писатели. Има текстове за него и на английски, немски, руски, испански, полски, чешки (виж тук).

Атанас Славов е есеист, фолклорист, езиковед, който живее дълги години в Щатите и е издавал стихове, сатирична проза и мемоари на английски. Също така дълги години е работил за радио „Гласът на Америка“, „Свободна Европа“ и за различни американски културни центрове. За него има следните резултати:
„Atanas Slavov“ author – 38 000 резултата
„Atanas Slavov“ writer – 37 900 резултата

„Естествен роман“ от Георги Господинов на английски.

Най-много резултати обаче Славов регистрира с две свои книги на английски – „Bulgarian Cookbook – Traditional Bulgarian Cooking“ (Българска кухня) и „Английско-цигански; Циганско-английски речник“. Бил е член на американския ПЕН клуб, секцията за писатели изгнаници. Повечето резултати за него в търсачката идват от англоезични сайтове, за разлика от някои други български писатели по-напред в класацията.

Христо Бойчев е от поколението на 60-годишните писатели. За него няма много резултати на английски, но поради трудния начин на изписване на името му на разни езици, на които са поставяни пиесите му, като се съберат резултатите с различна транскрипция, ще се нареди в челото – Hristo Boychev, Christo Bojczew, Hristo Bojcev, Hriszto Bojcsev, Христо Боjчев, Boicev, Boitxev, Bojtschew, Bojtschev и др.
Бойчев е автор, чиито пиеси са поставяни в над 40 държави по света, на три континента, вкл. в ЮАР, Испания, Великобритания, Китай, САЩ, Канада и др. Това са само постановки в професионални театри, а спектаклите по негови пиеси на студентски и любителски театри не се броят.

Плакат за пиесата „Оркестърът на Титаник“ на Христо Бойчев.

Същевременно за Бойчев у нас малко се знае, популярен е главно като кандидат-президент заедно с Иван Кулеков, когато двамата проведоха пародийна предизборна кампания през 1996 г.

Пиесата му „Полковникът птица” е поставяна в 27 страни,

а „Окръжна болница” в 10. Така той се класира като най-популярния български драматург в чужбина въобще. Надминава и Станислав Стратиев, който успя да пробие на западна сцена още по времето на комунизма, но за съжаление почина твърде рано и не може да участва равностойно в „състезанието” в интернет.
За Бойчев има текстове в Уикипедия на 6 езика (виж тук), но няма на руски, въпреки че е силно представен и на руска сцена. (Личният му сайт тук).

Стефан Цанев дава резултати главно от сайтове на български, но и на чужди езици има повече, отколкото поетът от неговото поколение Недялко Йорданов. Цанев има преводите на поезията си в над 30 държави, някои още от времето на комунизма, чиито библиотечни фондове и литературни сайтове сега включват негови книги и стихове. Негови пиеси са поставяни в над 10 държави, особено много в Русия.
Като постановки на пиеси и издаване на книги в чужбина в наши дни Цанев е по-назад от другите български автори в челната класация, въпреки това в търсачката изпреварва някои от тях.
„stefan tsanev“ writer – около 34 600 резултата
„stefan tsanev“ author – около 29 100 резултата
В Уикипедия за Цанев има текстове на български и английски (виж тук).

Анжел Вагенщайн също може да се нареди в класацията с:
„Angel Wagenstein“ author – около 18 500 резултата
„Angel Wagenstein“ writer – около 18 200 резултата
Той е от най-старото поколение съвременни български писатели, известен в миналия век повече като сценарист, а в новия век – като романист. Автор е на около 50 сценария за игрални, документални и дори анимационни филми. В последните години публикува романите “Петокнижие Исаково”, “Далеч от Толедо” и “Сбогом, Шанхай”, които са преведени и издадени в Западна Европа и САЩ.
В Уикипедия за Вагенщайн, освен на български, има текстове на английски, немски, френски, испански,италиански, иврит и дори латински (виж тук).

Алек Попов стана най-известен у нас с романа си „Мисия Лондон”, преведен на 12 езика, върху който беше заснет едноименен филм с огромен зрителски успех. Негови разкази са превеждани на 11 езика. Автор е на още два романа, от които по-известен е „Черната кутия”.
„Alek Popov“ writer – около 10 000 резултата
„Alek Popov“ author – около 12 000 резултата
За Попов освен на български, в Уикипедия има текстове на английски, немски, руски, полски, чешки, норвежки, турски (виж тук). От някои акаунти на различни потребители резултатът за неговото име на английски в търсачката скача и над 100 000 резултата.

За място сред първите 10 може да се претендира и поетът Кирил Кадийски, също така голям преводач на френска поезия, чиито авторски стихове са издавани във Франция, превеждани са и на английски, руски, немски, шведски. Гугъл дава между 3000 и 15 000 резултата с неговото име Kiril Kadiiski. В Уикипедия за него има текстове и на английски и френски.
Извън тази класация би трябвало да се сложат Радой Ралин и Йордан Радичков, които вече могат да се причислят към

класиците на българската литература

Радой Ралин, изключително популярен по време на комунистическия режим поет сатирик, е починал през 2004 г., но има сериозно място в интернет.

„Radoy Ralin“ author – над 65 хил. резултата
„Radoy Ralin“ writer – над 60 хил. резултата
А ако малкото име е изписано Radoi, се получават към 1500 резултата. За Радой Ралин има много скромен текст в „Уикипедия“ на английски и на …езика панджаби, на който говорят над 100 млн. души в индийския щат Пенджаб и части от Пакистан. Радой Ралин прижеве е превеждан на над 30 езика. За смъртта му английският в. „Таймс“ отделя цяла страница, което не е правено за нито един български писател. Вторият подобен случай е само за Виктор Пасков.

Йордан Радичков е превеждан на над 30 езика още по времето на комунизма, издаван е в 50 страни.
„Yordan Radichkov” author – около 10 000 резултата
„Yordan Radichkov“ writer – около 10 000 резултата
От различни аканути разултатите за него се качват и до над 50 000 резултата.
За Радичков в Уикипедия има текстове освен на български, на английски, френски, италиански, шведски, фински, полски и каталунски (виж тук).

Също и Станислав Стратиев:
„stanislav stratiev” author – около 50 500 резултата
„stanislav stratiev“ writer – около 49 800 резултата
Стратиев също е превеждан в много страни още преди епохата на интернет и текстове за него в Уикипедия са на рекорден брой езици за български писател – освен на български на английски, френски, немски, руски, испански, нидерландски, гръцки, чешки, унгарски, хърватски, словашки, словенски, полски, сръбски, турски, каталонски. А той е починал в 2000 година, преди интернет да се развие у нас (виж тук).

В класацията сред съвременните имена на български писатели могат да се подредят с по-скромни резултати още Иван Кулеков, който също е превеждан на чужди езици. Също и сега набиращият скорост писател от средното поколение Захари Карабашлиев, който пък е разделен между САЩ и България, макар миналата година да се установи у нас.

С около 2000 и нещо резултата се появява и писателят от по-старото поколение Владимир Зарев, главно заради преводите на неговите романи на немски.

Любомир Левчев почти не съществува в интернет – около сто резултата в търсачката.
Синът му Владимир Левчев, който живя в САЩ и има издадени стихове на английски, дава между 3000 и 5000 резултата.
Здравка Евтимова в търсачката изкарва около 3500 резултата. Милен Русков има един преведен на английски роман – „Захвърлен в природата“. Неговите резултати в търсачката са около 4000 резултата.
От най-младото поколение писатели много нашумя с дебютната си книга Мирослав Пенков, чийто сборник с разкази беше издаден във всички по-големи западни държави от най-авторитетните издателства. Но той живее в Щатите, пише на английски и може да се сложи в категорията американско-български писател. Неговият резултат в Гугъл е под 10 000.

Друг автор от най-младото поколение е поетът Пейчо Кънев. Той е живял в САЩ, сега живее в България и работи тук като телевизионен сценарист. Иначе в търсачката името му излиза с висок резултат („Peycho Kanev“ writer – около 16 000 резултата), защото има издавани множество стихове на английски в различни литературни списания и сайтове в САЩ.

По няколко хиляди резултата дава и името на българо-австрийския писател от средното поколение Димитър Динев.
Културологът Владислав Тодоров, който живее в САЩ и преподава в Пенсилванския университет, е автор на няколко романа („Дзифт“, „Цинкограф“), някои от които са преведени и на чужди езици, и екранизирани. За него резултатите в търсачката са около 15 000.
От българските класици с най-голям резултат е Христо Ботев:
„Hristo Botev” author – около 3 700 000
„Hristo Botev” writer – около 2 300 000
Той присъства освен в много исторически текстове, не само литературни, също и като име на улици, адреси, в справочници и др.

Йордан Йовков например има следният резултат:
„Yordan Yovkov” author – около 30 600 резултата
„Yordan Yovkov” writer – около 41 700 резултата

Може някой да се изненада, но един от най-популярните в чужбина съвременни български писатели е жена.
Казва се

Милена Иванова, живее в Париж,

като професионален писател. Пише на испански, превеждат я на няколко езика и я издават в множество държави. Издателството й е „Рандъм Хаус”, една от най-големите световни издателски къщи.
Резултатът й в търсачката Гугъл е сравнително висок и е преди всичко в сайтове на чужди езици:
„Milena Ivanova” author – около 30 000 резултата

Романът „Без захар“ на Милена Иванова на английски.

„Milena Ivanova” writer – около 31 000 резултата
Тя също е от средното поколение, емигрирала е в Испания през 1990 г. и е работила там като компютърен специалист. През 90-те години прописва на испански и става популярна с българското си име. Първият й роман “Sexperiences” е еротичен, с психологически подход върху отношенията между двата пола. Сюжетите на книгите и героите й са испанци. Първият й роман е преведен на 7 езика, вкл. в Германия, Русия, Италия и др. На български е издаден с испански псевдоним на авторката.
Други два от романите й са оглавявали класации за бестселър в различни раздели на „Амазон” (виж тук).
Милена Иванова миналата година е написала за пръв път роман с български сюжет за нашия пазар. У нас не е много позната.
(Подобен е случаят и с писателката Силвия Ашби (Sylvia Ashby), псевдоним на българската Силвия Атипова, която живее в Льовен, Белгия (виж тук). Към 2014 г. тя още нямаше толкова индексации в търсачката, но към 2018 има вече 5 издадени романа и към 16-17 хил. резултата – бел. авт. 2018 г.).

След нея по популярност в чужбина се нарежда българо-германският писател Илия Троянов. Той живее в Германия от дете и пише на немски. Издал е около 30 книги, някои от тях за пътешествия в екзотични страни.
„Ilija Trojanow” writer – около 16 800 резултата
„Ilija Trojanow” author – около 16 300 резултата
За Троянов в Уикипедия има текстове на 10 езика, включително на арменски и на арабски.
Троянов не е скъсал с България, по неговата книга е заснет нашумелият филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.