Професия: кучешки хотелиер

10-30 лв. на ден струва престоят на домашен любимец в софийски хотел

Трите ротвайлера на Пектов – баба Ондра, синът й Хари и неговата дъщеря Оля. И трите кучета носят „фамилията“ Босилек Снимки: авторката

В разгара на лятото при собствениците на кучета и котки възниква проблем – къде да си оставят домашния любимец, за да отидат на почивка?

В Интернет вече всеки може да намери в София хотели за кучета и домашни любимци. Още няма категоризация с 3 или 5 звезди. Но цените за 24-часов престой варират от 10 до 20 лева на куче, за котките се плаща по-малко.

В някои хотели в ценоразписа се уточнява, че сумата е в зависимост от големината на кучето. В цената влиза дневната храна и разходка. В повечето случаи в изискванията на хотела е записано, че не приемат разгонени и агресивни кучета. Често частни ветеринарни клиники предлагат освен лечение на животни и „хотелски услуги“. В тях влизат подстригване на куче – от 20 до 40 лева.

В някои хотели, които може би претендират за 5-звездни, предлагат по-големи глезотии специално за кучетата. Но и цените са по-високи. За 30 лева на ден кучето ще бъде хранено в зависимост от менюто, което собственикът е подбрал предварително. Ще бъде разхождано толкова време, колкото собственикът е решил. И накрая – за кулминацията на глезенето, кучето ще бъде масажирано. Всички „екстри“ за госта на хотела се записват на видео и в края на престоя му записът се предава на собственика, който може да види какво е правило кучето му.

Такива 5-звездни глезотии обаче може да се отразят зле на самия собственик, тъй като по правило кучетата свикват далеч по-бързо от хората с хубавите неща.

Владимир Петков – собственик на развъдник за ротвайлери „Босилек“ и на хотел за кучета и котки – съветва, че при избор на хотел, собственикът трябва да има предвид и квалификацията на персонала.
Самият Петков се горде, че е и председател на национален клуб „Ротвайлер България“, член на съдийската комисия на БРФК (Българска републиканска федерация по кинология), председател на федералния съвет на БРФК.

Овчарката в двора на къщата е била оставена на хотел преди 2 години. Собствениците й още не са се появили. Снимки: авторката

Петков първо започва да развъжда ротвайлери и по-късно започва да предлага „хотелски услуги“.

„Отначало приятели ме молеха да им гледам кучетата за ден-два. Постепенно станаха повече приятели и накрая стана чрез заплащане“, разказва Владимир Петков. Хотелът и развъдникът се намират в неговата 3-етажна къща. Котките и по-малките „гости“ сред кучетата, се гледат вътре, докато дворните кучета са в заграждения в двора на къщата.

За животните му помагат неговите дъщери – Даниела и Боряна, както и 8 годишната му внучка Владислава ( дъщеря на Даниела). Малкото момиченце без проблем чисти след големите ротвайлери и немски овчарки, храни ги и си играе с тях. „Доверил съм се изцяло на моите дъщери. Тук външен човек не съм приемал, единствено при обучението ми трябва фигурант, когато кучето се обучава на служебни похвати“, обяснява Петков.

В повечето случаи гостите на хотела на Петков са кучета, които той е обучавал още докато са били малки. Според него това е най-добрият вариант за избор на хотел, тъй като кучето е свикнало с този, който го е обучавал и няма да е нужно време за адаптация.

За кучетата в хотела на Петков се взимат 17 лева, за котка 7 – за 24 часа. В цената влизат хранене и разходки. Разходките се правят на голяма поляна зад къщата.

„Когато забележим глист в изпражненията на някое животно, не се обаждаме на собственика, а му даваме лекарства. Ако са необходими по-сериозни манипулации, включващи превоз на животното, разходите обаче се поемат от собствениците.

Лабрадорът Чопър е нетърпелив преди разходката. Той е в хотела, защото стопанката му е със счупен крак. Снимки: авторката

Преди собственикът да си остави кучето или котката, се обсъжда възраст, пол, здравословно състояние, привички или евентуални изненади в характера или здравето на животното. Най-проблемни са възрастните кучета, тъй като в повечето случаи имат проблеми със здравето. Тогава се ангажират лекари. Има такива, които страдат и не се хранят с дни, плачат. Но повечето кучета, които се оставят при мен аз съм ги обучавал и стават постоянни клиенти. Досега не сме имали случаи куче да умре, докато е при нас. Имал съм случаи, когато куче умре и ми се обажда стопанинът да ходим да го погребем и поплачем заедно“, казва Петков.

В хотела има възможност за няколко вида гранула, както и за готвена храна, в зависимост от желанието на собственика на животното. „Преди да дойде при нас кучето разпитваме собственика с какво го храни, защото при смяна на храната може да направи разтройство. Има стопани, които държат кучетата им да се хранят с много скъпи храни. Има и такива, които не искат питомците им да свикват със скъпи гранули, защото те вкъщи не ги хранят с такива и може да им се отрази на бюджета. Аз обичам кучета, които се хранят“, добавя собственикът на „Босилек“.

В къщата на Петков има 12 кучета и котки, които са негова собственост и в зависимост от периодите още толкова „гости“. Животните се разполагат в цялата къща – в хола и на терасата пък се „помещават“ трите ротвайлера на Петков. Той няма практика да прави предварителни резервации за бъдещите гости. „Защото, когато човек си остави кучето, не знаеш кога ще си го вземе“, казва той.

Мопсът в ръцете на дъщерята на Петков – Даниела, е подарък на Владимир от негови приятели. В момента кучето е на диета, заради наднормено тегло.
Снимки: авторката

„Държа да поздравя един човек, който си „забрави“ кучето при нас преди няколко седмици – женско ротвайлерче, добавя Владимир Петков. Оставиха ми го за обучение, обучих го, но собствениците се покриха. Имаме и такова „забравено“ отпреди 2 години – немска овчарка. Хората са започнали да използват хотелите за тази цел – да го изхвърлят вместо на улицата, го дават при нас. За всичките години три пъти ми се е случвало“, споделя той.

„Имал съм стопани които са по-капризни от самото куче. Искат неща, които не са полезни за самото куче. Някои не знаят, че не трябва да им се дава сладко. Имал съм такива, които идват на свиждане и вади от торбата плик с кости от пържоли. Това при мен не може да се случи“, разказва Петков.
В четвъртата седмица на обучението на кучето се работи и със стопанина. „Имал съм случаи, в които забелязвам, че стопаните обичат да побийват кучето, което не е препоръчително. Това дава изключително обратен ефект“, смята той.

Според него е важно когато хората търсят хотел за животното си и най-вече за кучето, да си го оставят при човек с киноложка квалификация. „Ако самият собственик на хотела развъжда животни най-добре човек ще разбере дали ще се грижат за кучето му, когато види животните на собственика на хотела. Хубаво е между 6 и 8 месечна възраст всяко едно куче, без значение от пол, порода и предназначение да мине на обучение. Това ще доведе до една социализация на кучето“, обяснява Петков.

Внучката на Петков Влади се грижи за големите ротвайлери.
Снимки: авторката

На обучение обаче се подлагат не само големи кучета. „Малки кучета също се обучават, казва Петков, но аз гледам да ги пробутам на дъщерите (смее се), на мен не ми отиват. В главичката на един пинчер става същото, като в главата на дог. Зависи разбира се дали са декоративни или работни породи. Да вземем един бобтейл и да се опитаме да го направим агресивен е кощунство“, обяснява той. Според него е заблуда, че малките кученца са подходящи за апартамент. „Един пинчер ще ви заеме повече място, защото малкият е навсякъде, където и да се обърнете е там“, смята Петков.

Едно от най-дресируемите кучета в света е Белгийската овчарка малиноа. Това е куче, което провежда спасителни операции при + 40 градуса по света. В същия момент, когато става авария в другия край на света при -40 градуса, кучето се откарва с хеликоптер, от който скача с парашут. То работи без да му е нужно време за адаптация, но проблемът му е, че е излишно работливо. Ако остане само в апартамент известно време, може да направи бели, защото то не спира да работи. „Миналата седмица подарих 5 такива кучета на войската на Република Македония. Секретарят на македонската федерация по кинология е споделил, че имат нужда – едно за полицията, няколко на армията и граничните войски“, разказва Петков.

Малките ротвайлерчета в развъдника на Петков. Снимки: авторката

В повечето страни по света на една година кучетата минават на така наречен изпит за социализация, или за куче-компаньон. Изпитът се полага по правилници и куче издържало такъв изпит гарантира, че няма да създаде проблеми. Такъв изпит се полага и в България, но само за тези, които желаят. Най-малката агресия лишава кучето от възможност за разплод по време на изпита за социализация. Изпитът се състои от проверка на вродени качества, другата половина е проверка на обучението. Кучетата се проверяват и за заболявяния, предавани по наследство, правят се ренгенови снимки на лакътната и тазобедрената става.

Под развъдник в кинологията се разбира получаването на име, регистрирано от Международната федерация по кинология.
Кучетата носят името като „фамилия“ към името си, това позволява и издаване на родословие на малките. Обикновено развъдникът се свеждат до две женски и едно мъжко.

Владимир Петков започва да се занимава с кучета в края на 80-те. „Когато се запознаеш с повече породи, взимаш
предвид дали неговият характер съвпада с твоя. Аз така постъпих, харесаха ми по-масивните кучета. Мой приятел ми разказа за ротвайлери, поинтересувах се и реших, че това е моето куче. Първият екземпляр го внесох от Чехия през 1988 година и никога не съм съжалявал. Изключително предано куче“, разказва Петков. Според него основният проблем на ротвайлера е, че той е много послушен. Ако стопанинът му в даден момент сгреши, може да направи проблем на себе си или околните. Това не е куче, с което можем да се шегуваме с приказки „дръж мама“, „ухапи съседа“, защото то в един момент ще го изпълни. Ротвайлерите живеят заради стопанина си, гледат го като икона. Мъжките са малко по-своенравни.

Гост на хотела – белгийска овчарка малиноа – едно от най-издръжливите кучета в света.
Снимки: авторката

Ако някой иска да си купи ротвайлер от развъдника, може да го посети и да види родителите му, както и да проследи родословието му, което излиза извън границите на България. По пазарите се продават ротвайлери, но те имат само външни белези и струват по 50 лева. Малко кученце, което се внася от Германия струват 2400 евро. По-класните кучета имат по-висока цена. В Сърбия струват около 1200 евро класните кучета с родословие. В България цената на ротвайлера стига до 1000 лева. „Един ротвайлер от битака обаче ще е пълен с глисти, в повечето случаи неваксиниран, ще има здравословни проблеми и най-сериозното е, че в последствие може да има сериозни психични проблеми“, смята Петков.

„Но не само за ротвайлера, ако решим да си имаме куче, е добре да се посъветваме със себе си, да се разровим и в Интернет, за да се запознае човек с тази порода. Добре е да се отиде след това в клуба на породата куче, да се види как изглежда на живо това животно и чак тогава да помислим дали ще го вземем“, съветва Владимир Петков.

„Любовта към животните донякъде е заложена – смята Владимир Петков – Имал съм приятелчета в детството, които биеха котки с камъни, връзваха ги с тел, но на мен никога не ми е идвало да го правя. Има и елемент на възпитание. Полезно е едно детето да израсне с куче, но само ако не го използва за играчка, така от малко се научава на отговорност“.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.