Французите в Швейцария: „Не могат да ни уволнят от днес за утре“
Франс прес
Швейцарците „не могат да ни уволнят от днес за утре“, уверени са френските трансгранични работници – медицински сестри, сервитьорки или работници. Повечето французи в Швейцария не се страхуват изобщо, че положението им е заплашено след гласуването в подкрепа на ограничаване на имиграцията.
Натали Алм, 45-годишна жена от Елзас, работи като сервитьорка в голямо шикозно кафене в центъра на Базел, заедно със сръбкиня, алжирец и турчин. „Ако премахнат всички трансгранични работници тук, вече няма да ходите в банката, в кафенето или да си пазарувате“, казва тя с поднос в ръка.
„От десет години работя на това място. Няма как да ни уволнят от днес за утре, те имат огромна нужда от нас“, допълва Сабин Хефлингер, сервитьорка в съседната пицария. Според нея „швейцарците не искат да работят в ресторантьорството, работи се по много часове и е зле платено“.
Около 150 000 такива работници пресичат всеки ден френско-швейцарската граница. В Брюксел, където участва на среща с европейските си колеги, френският министър по европейските въпроси Тиери Репантен опита да ги успокои, като подчерта, че гласуването на квоти за имигранти на неделния референдум няма да има „незабавни последици“ за тях.
ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА
Лориан Шулер, заминаваща с наемане на хора в агенция за временна трудова заетост в Базел, е „донякъде загрижена“ за своето бъдеще. Тя смята че властите „не могат да принудят предприятията да изхвърлят хората на улицата“, когато при всяко положение „швейцарската икономика не може да се държи стабилно без чуждестранните и трансграничните работници“.
Тази трийсетина годишна французойка признава обаче, че усеща „проблем в заобикалящата я среда“. „Криза е, швейцарците търсят изкупителна жертва“.
В някои промишлени предприятия като това в кантона Во, където работи Рафаел Борн, жител на община Пантарлие в департамента Ду, „вече не дават работа на французи, а пазят работните места за швейцарци“.
Гласуването не е било коментирано с колегите му, когато отишъл на работа в понеделник, „но швейцарските служители винаги са ни казвали, че им крадем работните места, това не е нещо ново“, каза Рафаел Борн, който в свободното си време е активист за социалното осигуряване на трансграничните работници.
Френски специалист по информационни технологии, пожелал анонимност, който работи в Женева, вижда в това „вот на остракизъм, на отхвърляне“, който не го изненадва. „Трансграничният работник е зле възприеман в женевския регион“, уверява той. Въпреки това на неделния вот в Женева гласуваха „против“ ограничаването на имиграцията.
20 или 30 години назад Друга е атмосферата в този цех на металургично предприятие в кантона Юра, където Ален работи от 15 години. (Резултатът от) „вота е изненада“, разказва работникът. Той казва, че вярва на всички свои колеги, които са го уверили, че са сред 49,7-те процента гласували „против“. „Тук при нас, стига да бачкаш добре, няма значение от каква националност си“.
Швейцарските власти имат на разположение три години да приложат ограничението на имиграцията. Трябва да се види в детайли как всеки кантон ще приложи квотите и под каква форма, заяви Марк Филип, който пътува всеки ден от градче в департамента Горна Савоа, за да работи в отдела за човешки ресурси в Университетската болница в Лозана.
Според него „се връщаме 20 или 30 години назад. Това създава опасност от удължаване сроковете по наемане на работа. Пак ще трябва да се доказва всичко с документи“.
Освен това квотите ще бъдат трудно приложими в областта на здравеопазването, „защото Франция е тази, която доставя медицински сестри на Швейцария. Това е дефицитен сектор от гледна точка на работна ръка, също както информационните технологии и инженерните специалности“.
Марк Беро работи като кинезитерапевт в клиника в Лозана. Той потвърждава, че 80 процента от медицинските сестри са французи. „Швейцария има нужда от чужденци, за да функционира“.
Във всеки случай не всички са готови да понесат нови административни главоболия, например Натали Алм – „Ако това ми направи живота по-труден, ще опитам да се върна във Франция“.
Още по темата: Швейцария връща мигранти на ЕС
Любов Люлко, Правда.ру
Швейцарските партии, отстояващи приоритета на националната държава пред „европейския дом“, празнуват извоюваната с референдум победа на „миграционната инициатива“ – закон, целящ да ограничи притока на мигранти от ЕС в страната. Мнозина в Европа споделят швейцарските нагласи, но еврочиновниците демонстративно не забелязват очевидни неща – или не желаят да ги забележат.
***
За обявяване на референдум в Швейцария е достатъчно да бъдат събрани 100 хил. подписа. В рамките на тази пряка демокрация миналата година се състояха 11 общонационални референдума. „Миграционната инициатива“ бе предложена от дясната националистическа Швейцарска народна партия (на фр. ез. Демократичен съюз на центъра). Точно тази партия стана през 2010 г. инициатор на референдум за експулсиране на чужденците, осъдени за каквото и да било правонарушение, а през 2011 г. – за забрана да се строят джамии в страната. Швейцарците одобриха и двете инициативи. Те на два пъти отказаха членство в Европейския съюз, но през 2002 г. конфедерацията сключи редица договори с ЕС, по-специално за свободно движение на хора в замяна на достъп до общия пазар.
В неделния референдум взеха участие рекорден дял от избирателите – 56 на сто. И 50,4 процента подкрепиха предложението за връщане на мигрантските квоти. Текстът посочва, че Швейцария трябва „самостоятелно да ръководи имиграцията на чужденци“, да определя броя годишни квоти „с оглед глобалните икономически интереси на Швейцария при спазване на принципа за национално предпочитание“. Сиреч швейцарците пак ще бъдат назначавани на работа с предимство пред чужденците.
Новите квоти ще обхващат всички видове разрешения, включително по молбите за предоставяне на убежище. Ще се вземат под внимание препоръките от работодателя, възможностите за интеграция в обществото и за самоиздръжка според приходоизточниците. Правото на жителство, правото на събиране със семейството и социалните помощи може да бъдат ограничени. Инициативата има приоритет спрямо международните договори и всички стари разпоредби трябва да бъдат преразгледани до три години, цитира текста португалският в. „Публико“.
Всяка година в Швейцария имигрират към 80 хил. души и една трета идват от западноевропейски страни. Преди няколко месеца населението на конфедерацията надхвърли психологически значимата летва от 8 млн. жители – при положение че 23 процента са пришълци.
Швейцария представлява икономически оазис в Европа. Безработицата е само 3 до 3,4 на сто, заплатите са се вдигнали средно с 0,6 на сто от 2002 г. насам, икономиката расте с очаквания БВП да скочи с 2 процента през 2014 г. Над половината от швейцарския износ отива на общия пазар.
Националистически партии и евроскептици се наредиха сред първите европейци, коментирали след референдума швейцарското „да“. Лидерът на Партията за независимост на Великобритания (с резултат 25 на сто в местните избори) Найджъл Фараж нарече резултата „чудесна новина за влюбените в свободата и националния суверенитет в Европа“. „Масовата имиграция в Европа е голям проблем и източник на големи тревоги, защото намалява заплатите, упражнява натиск върху системите за социално осигуряване и създава у хората чувство, че са чужденци в собствената си страна“, каза той.
За френския Национален фронт швейцарският референдум „бележи положителен обрат срещу разрушителните догми на „света без граници“. „Това е ясна победа на швейцарския народ срещу неговите елити, техноструктурата на Европейския съюз и доброжелателите, които не мислят конкретно за никоя страна в Европа – каза лидерката на крайнодясната партия Марин льо Пен. – Тази победа ще засили волята на французите да спрат масовата имиграция и да възстановят контрола над своите граници с ЕС.“
Европарламентаристи и европейски служители изразиха загриженост. Германският финансов министър Волфганг Шойбле например заяви: резултатът „сочи, че в света на глобализацията хората срещат големи неудобства в стремежа към пълна свобода на миграцията“. „Според мен всички трябва да погледнем сериозно на това“, добави той.
Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви: „Страхувам се, че швейцарското „да“ означава връщане към дискусиите за свободното движение на хора в Европейския съюз“.
„Те ще разгледат въпроса отново, само ако десните партии получат достатъчно присъствие в европейските парламенти – коментира за „Правда“ политологът Александър Тавдой-Бурмули, доцент от катедрата по евроинтеграция в Московския държавен институт за международни отношения. – Тези десни партии обаче могат да съберат най-много 27-28 на сто от гласовете, и то в две държави. А като цяло и средно ще имат от 2 до 12 на сто, което не е много за 28 страни.
С подобно присъствие в Европарламента те (десните, бел. на изданието) не ще могат да наложат някакво решение.“ Според експерта, при все че не членува в ЕС, Швейцария като цяло е близка по ценности и социално-икономически параметри до водещите страни от общността – „затова нагласите в Швейцария кажи-речи отговарят на тези в повечето европейски страни“.
Резултатът отразява тревогата сред европейците, смята Тавдой-Бурмули. „Потокът от имигранти създава силно напрежение в социално-икономическата, политическата, културната сфера. Крайнодесните европейски партии искат да видят същата тенденция и в своите страни; тя ще проличи там не на референдуми, а на избори, чрез изборни победи на крайните десници на местно, федерално и европейско равнище. Доколко е силна в Европа крайнодясната идея, ще разберем през май, на изборите за Европарламент“, заключи аналитикът.
Тук се откроява сериозно противоречие. Евросъюзът има нужда от мигранти, за да поддържа растежа си, а обикновените хора виждат нещата от собствените си прозорци и не желаят да бъдат толерантни към мигрантите. ЕС има ценности, въз основа на които е създаден – високо равнище на примирение, толерантност и търпимост. Зачитането им е жизненоважно за Евросъюза, въпрос на самосъхранение. Затова изглежда ще са трудни бъдещите преговори между Берн и Брюксел по споразумението за свобода на движението от 2002 г.
Предстоят опити да се задължи швейцарският народ да зачита европейските ценности. ЕС разполага с мощни лостове за целта. Той може да „катурне“ целия Първи пакет от двустранни споразумения, използвайки „принципа на гилотината“, според който или са в сила всички документи от пакета, или всички вкупом се обезсилват.
Как ще действа швейцарското правителство? „Това е промяна в системата с големи последици за швейцарците и за нашите отношения с ЕС. Това е предизвикателство към властта и глас срещу икономическата политика на ЕС“, заяви на пресконференция швейцарската министърка на правосъдието Симонета Сомаруга.
БТА