Кризата подпалва Босна
За Босна и целия свят 2014-а ознаменува 100-годишнината от убийството на Франц Фердинанд в Сараево, което предизвика избухването на Първата световна война и промени руслото на историята.
Днес бившата югославска република, за която същата 2014-а е година на избори, се тресе от масови демонстрации заради безработицата и корупцията, които вече са стигнали до крайност.
През изминалите сто години държавното образование в Босна смени много форми – от провинция на Австро-Унгария на Хабсбургите до част от независимото кралство на сърби, хървати и словенци, а след това и до една от републиките на социалистическата Югославия на Тито.
След разпадането на Югославия и гражданската война в Босна, противопоставила сърби, хървати и босненски мюсюлмани 1992-1995 г. с най-малко 200 хиляди убити, чиято памет все още е прясна, а раните са незараснали, за населението на страната дойдоха примирието и спокойствието.
В икономиката войната остави неизлечими следи – старите социалистически промишлени предприятия изпаднаха в упадък, приватизацията бе извършена от корумпирани хора, а бедността и безработицата запазиха ниски стандартите на жителите на Босна.
Разнообразната мозайка на населението на Босна и Херцеговина по отношение на участието му във властта и трите етнически общности в страната имат дял в нея и крайно децентрализираната система на управление, утвърдена с мирния договор през 1995 г., засилиха политическата и икономическа безизходица в страната. Наред с това дойде и икономическата криза. Безработицата скочи до 43 на сто от икономически активното население, а средната заплата не надхвърля 450 евро. Валутата на страната е конвертируемата марка, а брутният вътрешен продукт възлиза на 12,5 млрд. евро.
След две десетилетия на спокойствие заради спомените от гражданската война, сега босненците от седмица насам масово излизат на улиците в Сараево и други градове, за да протестират срещу ширещата се корупция, бедност и безработицата и да поискат оставката на правителството на Мюсюлманско-хърватската федерация в Босна едната от двете административни единици на страната .
Районите с демонстрации, които се провеждат от седмица, са тези на босненските мюсюлмани, съставляващи 45 на сто от населението, макар че сърбите и хърватите имат същите сериозни икономически проблеми.
Някои от основните искания на демонстрантите се отнасят до повишаване на заплатите, пенсиите и социалните помощи, уреждането на статута на работниците в предприятията, обявили фалит, осигуряването на средства за безработните майки, премахването на плащане на заплати на министри след края на техния мандат, както и изравняването на възнагражденията на политиците със заплатите на останалите работещи в държавния и частния сектор.
Под натиска на масовото гражданско недоволство оставки подадоха премиерите на четири от 10-те кантона на федерацията в Босна, докато демонстрациите продължиха в Сараево и в други градове, като Мостар, Ливно, Букойна и Горажде.
Миналия петък в четири градове, в това число и в столицата, избухнаха насилствени инциденти и бяха извършени арести. Тревога от босненската криза изразиха и ръководителите на съседните страни и Европейският съюз.
Най-важното сега за Босна е ръководството да помисли и да обсъди реалните причини за безпокойството на нейните граждани и да се опита да намери политическо решение, заяви от Брюксел Катрин Аштън, ръководителка на дипломацията на ЕС, с който Босна подписа споразумение за асоцииране през 2007 г.
Още по темата: Неефикасното управление поражда социалните бунтове
Райна Асенова
Продължаващите седми ден протести в редица градове в босненската Хърватско-мюсюлманска федерация сериозно разклатиха стабилността на тази част от Босна и Херцеговина и не се очертава никакъв начин за излизане на страната от кризата, най-голямата от края на войната през 90-те години.
„Който сее бедност, жъне гняв“, пише днес в заглавие на първа страница всекидневникът „Ослободжение“, а вестник „Дневни аваз“ говори за „гражданско цунами“. Протестите продължават и днес в Сараево и други градове. Исканията на гражданите в различните кантони не се различават.
Основно е искането за незабавни оставки на сега управляващите на всички равнища с надеждата, че ще бъде формирана нова демократична власт, която ще се справи с бедността, в която страната живее второ десетилетие. Те искат също да се разследва произходът на имуществото на лицата, които са заемали или все още са на високи държавни постове на територията на цяла Босна и Херцеговина.
Правителството на Федерация Босна и Херцеговина, което заседава постоянно и на тайно място, защото полицията не може да гарантира сигурността на членовете му, се опита да постигне компромис с протестиращите. То призова политическите партии да вземат решение за свикване на предсрочни избори, на които гражданите да изберат управляващите в демократична процедура.
Демонстрантите отхвърлиха предложението и настояха за оставки. Четирима премиери на кантони вече напуснаха постовете си, но представителите на федералната власт не бързат да го сторят. Премиерът Нермин Никшич отказа да подаде оставка и предложи вместо това по спешна процедура в парламента да бъде приет пакет от антикорупционни закони, изработен в сътрудничество с Европейската комисия, каквото е едно от основните исканията на работниците.
Редовните избори трябва да се състоят през октомври. Двата части на Босна и Херцеговина Република Сръбска и Хърватско-мюсюлманската федерация обаче не могат да организират избори поотделно, а сръбските политици вече заявиха, че няма да подкрепят промени в изборните закони.
Това даде основание на бившия президент на Хърватия Стипе Месич да заяви, че нещо коренно трябва да се промени и това е Дейтънското устройство на Босна и Херцеговина. „Споразумението, което навремето всички ние приветствахме, тъй като прекъсна кървавата война, се превърна по волята на неговите създатели в ключова пречка за превръщането на Босна във функционираща държава“, заяви бившият хърватски президент.
Устройството и административното деление на Босна и Херцеговина, залегнали в Дейтънското споразумение, са изключително сложни. Страната е съставена от две големи части – Република Сръбска и Хърватско-мюсюлманската федерация. Хърватско-мюсюлманската федерация на свой ред е съставена от десет кантона и всеки кантон има свое правителство. Тази раздута администрация с близо 180 000 служители за една страна с 3,8 милиона жители изразходва 65 процента от бюджета за заплати.
„Причините за протестите са очевидни. Политическите лидери не вярваха, че народът ще ги накаже по този начин“, заяви анализаторът Таня Топич. Наблюдателите обаче не бяха изненадани. „Рано или късно народното недоволство щеше да избухне. Ако Международният валутен фонд МВФ и търговските банки не се бяха намесвали, за да запълват бюджетния дефицит, до тази ескалация щеше да се стигне много по-рано“, посочи политическият анализатор Светлана Ченич.
През септември 2012 г. МВФ одобри помощ от 384 милиона евро за Босна и Херцеговина. Според Националния статистически институт безработицата в страната достига 44 процента. Централната банка намали този процент до 27,5 поради много големия брой работещи на черно. Протестите тръгнаха от Тузла, някога най-големия промишлен център в Босна, където хиляди работници загубиха работата си след провала на приватизацията на техните предприятия. Новите собственици престанаха да плащат на работниците и фалираха предприятията. Дни след това протестите обхванаха столицата и другите големи градове в Хърватско-мюсюлманската федерация.
Докато протестите продължават, разединените босненски лидери се обвиняват един друг за това кой е повече и кой по-малко виновен за случващото се. Мюсюлманският представител в тричленното босненско председателство Бакир Изетбегович, който е лидер на основната мюсюлманска Партия на демократичното действие в Босна, обвини министъра на сигурността Фахрудин Радончич, лидер на друга политическа формация, свързана с управляващите Съюз за по-добро бъдеще, че не е действал адекватно за защита на държавните институции.
Радончич на свой ред изрази разбиране за народното недоволство и осъди „некомпетентната власт, която от двайсет години управлява страната“. Изетбегович не смята, че неговата оставка би била изход от сегашната ситуация. „Гражданите ми дадоха огромен брой гласове на изборите и аз съм длъжен за пазя стабилността и сигурността на страната“, заяви той.
Хърватският член на председателството Желко Комшич твърди, че оставката би била голямо облекчение за него. Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Валентин Инцко обобщи, че причините за протестите в страната са се „трупали с години, но след войната мирът беше много ценен за хората“. Причините съществуват от години и това е социалната несправедливост.
Това е „комбинация от няколко неща – социален бунт и може би лошата ефективност на кантоналните власти, които бяха нападнати“, заяви австрийският дипломат в интервю за хърватския „Ютарни лист“ под заглавие „Босненската Хърватско-мюсюлманска федерация има 150 министри!“ „Ако бяха ефикасни, нямаше да ги палят“, каза Инцко и предупреди, че ако напрежението ескалира, може да се наложи ЕС да изпрати повече войници в Босна.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън побърза да уточни, че става въпрос за „хипотетична ситуация“. Тя призова босненските лидери да анализират причините за протестите и общата икономическа ситуация и да се опитат да намерят решение. Австрийският външен министър Себастиан Курц предупреди, че социалните протести в Босна може да прераснат в етническо-религиозни конфликти.
Той отправи послание към босненските политици от Сараево до Баня Лука в Република Сръбска: „Това е призив за събуждане, преди всичко към политическата класа в Босна и Херцеговина. Те трябва да превъзмогнат застоя в страната и да стимулират европейски реформаторски процес“. Курц посочи, че търпението на ЕС с Босна и Херцеговина привършва и призова за решителна борба против корупцията, за реформа на правосъдната система и промяна на конституцията.
Това не е първият голям социален бунт в следвоенна Босна и Херцеговина. През лятото на миналата година избухна така наречената „бебешка революция“. Стотици родители се събраха пред парламента в Сараево, за да протестират срещу липсата на закон за ЕГН. Така заради липса на ЕГН и невъзможност да получи паспорт, за да замине на лечение в чужбина, почина тримесечната Белмина Ибришевич.
БТА