Опиум. Или какво оставя след себе си Западът, като се изтегля от Афганистан?
Оуен Матюз и Анна Немцова
Афганистан произвежда 90 % от световния хероин
Тази година войските на Запад ще се изтеглят от Афганистан след 13-годишна война. Ще оставят след себе си непобедим враг и афганистанско правителство – разклатено, корумпирано и само привидно демократично.
Но Западът ще пресметне истинската цена на войната в идните години, вече не в кръв и пари, а на фона на опустошителната световна епидемията от хероинова зависимост, предизвикана от бума в производството на опиум в Афганистан.
Добивът на опиум в Афганистан се е покачил с близо 50 % през последната година, според скорошен доклад на ООН. Печалбата от афганистанския опиум възлиза на 68 милиарда долара, но само 10 % от нея остава в Афганистан според Жан-Люк Мелахьо, директор на Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността (UNODC).
Изнася се опиум на обща стойност от “близо 4 милиарда, като само една-четвърт отива при селяните, които отглеждат опиума, останалото се резпределя между областни управители, бунтовници, военноначалници и наркотрафиканти” според Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността. В същото време нивото на пристрастяване към хероина рязко се покачва в САЩ и още повече в широк кръг от съседни на Афганистан държави – от Русия до Пакистан.
През декември главният прокурор на Охайо Майк Деуайн предупреди, че „хероинова епидемия” върлува в щата; в същото време руският „цар” на дрогата Виктор Иванов нарече хероина „змей”, който „унищожава младежите ни”.
Въпросът за много от държавите участнички в коалицията, нахлула в Афганистан през 2011 г., е: Наистина ли пропиляхме двойно повече време и пари отколкото във Втората световна война само за да направим Афганистан по-безопасен за производителите на опиумен мак, които бързат да превърнат децата от предградията в наркомани?
През 2008 г., в края на втория мандат на президента Джордж У. Буш, специалният американски пратеник в Кабул Ричард Холбрук писа, че „най-важно е разбиването на наркодържавата в Афганистан, иначе всичко ще се провали”. Защо тогава мисия, започнала с намерение за възстановяване на съсипаната от войната афганистанска икономика и разбиването на търговията с наркотици, завършва с покачване на производството на опиум на рекордни нива?
Част от отговорът е, че Международните стабилизиращи сили (ISAF) – ръководената от САЩ коалиция в Афганистан, не успя да осигури на афганските производители на опиум друг източник на доход.
От 2001 г. насам само правителството на САЩ е похарчило повече от 6 милиарда, за да обуздае производството на опиум, включително програми за изкореняване на опиумния мак и засаждане на други видове култури. Явно не е било достатъчно: опиумът е 5-6 пъти по-доходоносен от другите култури, така че стимулите – или наказанията – трябва да са огромни, за да обезсърчат отглеждането му. Следващият най-голям износ са фъстъците – 7,4 % от общия официален износ на Афганистан, възлизащ на 376 милиона долара.
Селяните печелят максимум по 203 $ на килограм от реколтата от опиум според доклада на Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността. Въпреки че повече от 100 милиарда долара са похарчени за социални грижи в страната през същия период, Западът не успя да изгради нещо подобно на истинска афганистанска икономика. През 70-те години на ХХ в. Афганистан отглежда сам цялата си храна. Сега трябва да внася огромни количества, за да изхранва населението си от 32 милиона души.
„Тази година повече афганистанци разчитат на доход от хероин, отколкото от жито”, твърди Ахмед Рашид, автор на бестелъра „Талибаните: войнстващият ислям, петролът и фундаментализмът в Централна Азия”. „Западът не спечели тази война.”
Страхът за бъдещето е допълнителен стимул за увеличаване на производството на опиумен мак. „Една от главните причини за бума в отглеждането на мак в Афганистан е несигурността на селяните и на страната след 2014 г.”, казва Анджела Ми, главен анализатор към отдела за изследване на тенденциите към Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността.
Положението в Кабул едва ли ще се подобри, ако правителството в Кабул изгуби контрол над цели ивици от територия и те бъдат завладени от талибанските бунтовници. „В предишните години видяхме, че опиум се отглежда там, където няма контрол от правителството”, казва Ми. Колкото по-малка власт има правителството, толкова повече е опиумът според нея.
Въпреки че новите афганистанска армия и полиция наброяват 350 000 души, 85 % от тях са неграмотни и годишно дезертират близо 20 %. Преди инвазията нямаше нито армия, нито полиция, само талибанските милиции. Обединени тренировъчни сили от НАТО и САЩ може да останат, макар че условията в момента са обект на разгорещен дебат между Вашингтон и афганистанския президент Хамид Карзай. Но още не се знае дали Карзай или наследникът му, който ще бъде избран по-късно тази година, няма да бъдат сполетени от съдбата на проруско ориентирания афганистански президент Наджибула, който съветските войски оставиха след себе си, след като бяха принудени да се изтеглят през 1989 г. Той години наред живя в щаба на ООН в Кабул и през 1996 г. муджахидините го изведоха и обесиха на уличен стълб.
Талибаните също изкарват добра печалба от търговията с хероин. В зората си лидерите на фундаменталисткото младежко движение проповядват срещу наркотиците, публично бият с камшици трафиканти на хероин и наркозависими и заклеймяват производството на макове като небогоугодно. Днес талибаните са станали по-прагматични и вземат страната на производителите на опиум, чийто посеви са били унищожени от западните програми за унищожаването му.
Освен това е и добър бизнес. Според доклада на ООН талибаните налагат 10 % данък върху опиума в контролираните от тях райони. Увеличаващите се данъчни приходи финансират пълното им възраждане. Според афганистански правителствени служители между март и октомври миналата година са убити 1273 афганистански полицай и 770 селски пазачи, през същия период талибаните са предприели 6600 нападения в 30 от 34-е области на страната.
Нищо чудно, че стабилизиращите сили и афганистанските войски са взели сами прагматичното решение – да оставят непопулярните програми за унищожаване на опиумния мак, вместо да тласкат селяните в ръцете на талибаните. Резултатите бяха донякъде предвидими: миналата година общата площ, предвидена за унищожаване, намаляла с една-четвърт, а земята, на която се отглеждат макове, се увеличила с 36 %.
Министерството на отбраната на САЩ е в затруднено положение. Изборът е или да унищожава и по този начин да обърне селяните срещу стабилизиращите сили, или да позволи производството на опиум и да подхранва смъртоносна международна търговия.
И двата курса на действие засилват талибаните. По-обезпокоителното е, че администрацията в Кабул явно не желае да продължи борбата срещу производството на опиум нито срещу талибаните. Карзай, който наскоро нарече талибанските бунтовници „братя”, публично обвини САЩ, че си сътрудничат с тях, за да организират бомбени атентати и обяви, че ако избухне война между САЩ и Пакистан, той ще застане на страната на Пакистан.
Много афганистански правителствени служители – включително и висшестоящи – получават пари от наркотрафикантите и използват рушветите за лично обогатяване и финансирана на предизборни кампании в предстоящите държавни избори. „Корупцията в администрацията на Карзай е гнусна тайна, за която американското правителство предпочита да не говори”, казва неофициално бивш висш американски съветник по въпросите за Афганистан. „Много държавни служители… изкарват много пари някъде”, продължава той. Много афганистански управители, правителствени съветници и администратори се фукат с кортежи от луксозни джипове. „Достатъчно е да им погледнете автомобилния парк”, за да разберете дали са корумпирани, казва американския съветник. Дори братът на Карзай Амхад Уали Карзай е свързван с търговия с наркотици в репортажи на „Ню Йорк Таймс”.
Междувременно държавите най-близо да Афганистан страдат най-много от приливната хероинова вълна. „Афганистан произвежда 90 % от световния хероин, като почти половината от продукцията минава през Пакистан на път към Европа или Азия, скрита в контейнери, изпратени от Карачи”, докладва Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността. В Пакистан има близо 1 милион зависими от хероин, половината използват спринцовки. Според ООН близо 30 % от пакистанските наркомани, които си инжектират хероин, са ХИВ позитивни – едно от най-високите нива в света, което било 11 % преди 2005 г. „Пакистан е транзитна точка, но се е превърнал и в консуматор”, казва Цезар Гуедес, ръководител на клона на Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността в Пакистан. „Част от дрогата остава в страната, не защото е доходоносен пазар… а защото трафикантите плащат в пари и в натура и създават местен пазар.”
Но наркозависимите от хероин в Русия надхвърлят всички останали по света. През 2012 г. в Русия има 5,5 милиона наркомани, с 60 % повече от преди десетилетие и близо 10 пъти повече, отколкото в САЩ. САЩ обявяват 669 000 употребяващи хероин през 2012 г., за разлика от 373 000 през 2007 г.
Близо 30 000 руснаци годишно умират от пристрастяване към хероина и страничните му ефекти и още 120 000 отиват в затвора за престъпления свързани с наркотици. В градовете Тула, Ярослав, Самара и Санкт Петербург умрелите от хероин и СПИН са се увеличили двойно, дори тройно за последните два години според проучване на неправителствената организация „Държава без наркотици”. В повечето страни СПИН обикновено се предава по полов път – в Русия 80 % е от заразяване със спринцовка. В Русия има над 35 000 души в последен стадий на СПИН.
В САЩ една доза хероин на прах, около 1/10 г, струва 20 долара според Чък Бойър, координатор към окръжния отдел за борба с наркотиците в Охайо. Уличната цена в Москва била ниска, но рязко се покачила заради повишеното търсене. „В Русия доставките на хероин от Афганистан пораждат търсене. Най-големият бум на евтини доставки на хероин беше през 1997 г. и 1998 г. и през 2003 г. и 2004 г. – тогава се пристрастиха най-много хора. През 2004 г. човек можеше да си купи евтина доза за 5 долара навсякъде, а днес една доза се продава между 27 и 45 долара, казва Юрий Крупнов, директор на Московския институт по демография, миграция и областно развитие, финансиран от Кремъл мозъчен тръст.
Никак не е чудно, че руските власти започват да гледат на хероина като на национален заплаха. „Русия плаща много по-висока цена от всяка друга страна”, казва Крупнов. „В Русия доставките на хероин пораждат търсене.”
Иванов, близък приятел на президента Владимир Путин, има крут план – официално да приравни наркотрафикантството с тероризма и да му бъдат наложени съответните правни санкции. „Единственият начин да се справим с проблема е да го превърнем в приоритет на международното право”, казва Иванов, който е обиколил Афганистан, Пакистан, Китай и Латинска Америка, за да прокара план за унищожаване на наркотиците, известен като „Дъга-2”. „Наркоикономиката е толкова голяма, колкото и тази на газа и петрола. Да направим нещо. Търговията с наркотици е явна заплаха за човешкия живот, здраве и можем да кажем за държавната сигурност. Наркотиците трябва да бъдат класифицирани като заплаха за световната сигурност както тероризма и пиратството.”
За съжаление на Иванов обаче, настроенията в ООН се отдалечават от 30-годишната война срещу наркотиците. През септември английският вестник „Обзървър” публикува изтекли документи от ООН, които показват дълбоко разделение по отношение на световната борба срещу наркотиците.
В публикувания веднъж на десет години план на ООН, който се очаква през 2016 г., много държави желаят да поставят по-голямо ударение върху лечението на зависимостта от наркотици, като я в превръщат по-скоро в проблем на общественото здравеопазване, а не я третират като криминално деяние. Някои държави вече отхвърлят забраната – Португалия декриминализира използването на наркотици още през 2011 г., а миналия месец Уругвай официално легализира марихуаната.
Друга точка в плана „Дъга-2” на Иванов е унищожаването на полетата с опиумен мак, но и това няма как да стане. „Познаваме всеки производител, всяка лаборатория – само ни дайте международни закони и ще унищожим стоката им”, казва Иванов. „Трябва да убием змея в пещерата му”.
Но повсеместното унищожаване на опиума в Афганистан вече не е възможно нито с военни, нито с политически средства. В последните дни на съюзническата мисия няма никакъв шанс да се пристъпи към подобно действие. Днес унищожаването на маковите полета е толкова безсмислено, колкото „почистването на снега в Сибир с лопати”, казва Алексей Милованов, руски представител за унищожаването на опиума в Кабул.
„Не виждам успешно решение на проблемите, които засягат Афганистан днес, ако не се реши проблемът с незаконните наркотици и наркозависимостта”, казва Уилям Браунфийлд, помощник-секретар към Държавния департамент. Но истината е, че Западът не може да окаже голям натиск върху режима на Карзай.
„САЩ и Карзай са като караща се двойка, доводите и на двете страни са обосновани, но не искат нито да се чуят или да ги приемат”, казва Барнет Рубин, старши съветник на специалния американски представител в Афганистан и Пакистан. „Афганистан плаща цената”.
Наистина ли Западът е готов да остави Афганистан като пропаднала наркодържава, в която дори висшите политици са свързани с трафикантите? Много американски политици се гневят пред перспективата. „Когато администрацията на Обама планира военното си присъствие в страната, силите за борба с наркотиците не бива да бъдат оставяни на заден план”, каза по-рано тази година сенатор Даян Фейнстейн, член на комисията за международен контрол върху наркотиците. „Много малък продукт от афганистанския наркотрафик, основно хероин, се консумира в САЩ”, твърди тя. „По-голямата част от хероина, който се използва тук идва от Мексико и Колумбия. Тогава защо отглеждането на опиум в тази далечна страна е от значение? Казано съвсем просто незаконната наркотърговия в Афганистан финансира терористичната дейност на талибаните. Войната срещу талибаните изобщо не е приключила и положителният резултата от 12-годишна инвестиция на кръв и пари все повече зависи от усилията в борбата с наркотиците.”
Но на този етап Обама може да няма друг избор, освен да остави Афганистан на трафикантите. Не е ясно дали Западът изобщо може да направи нещо срещу тях, дори й да иска.
Съюзническите сили се отказаха от унищожаването; в същото време западните дипломати не успяха да постигнат никакъв компромис с талибаните, докато войските са още там. „За жалост, САЩ не са толкова силни и ефективни колкото си мислят някои”, казва Рубин.
Карзай трябва да сключи сделка с талибаните, за да оцелее и талибаните са приели ролята на защитници на производителите на опиум. Много от ключовите поддръжници на Карзай, особено в областите Хелман и Кандахар, които са под властта на пущуните, са замесени в търговията с наркотици.
Изглежда Западът ще трябва да приеме неудобната истина: затварянето на очите пред производството на опиум е цената за оцеляването на правителството на Карзай; в същото време хероинът съсипва живота на младежите от Омск до Охайо.
Превод: Анна Христова