Антияпонската усмивка на Пекин и Тайван

РИА Новости

Подобна среща не е имало от 1949 г., сиреч откакто Китай се е разцепил на КНР и Китайска република Тайван – ето акцента в тази топновина от сайта на пекинския в. „Женмин жибао“. Ако се взрем по-внимателно впрочем, ще видим, че двете части от Китай преговарят на по-високо равнище, а не отварят дума тутакси да подпишат грандиозни спогодби. Новината обаче е твърде интересна. Преговори заради самите преговори – нищо ново И в Пекин, и в Тайпе общуването се осигурява от специални недържавни ведомства. Защото не разговарят две държави, а части от един и същ Китай – по това разногласия няма. В Тайван е създадена Фондация за обмени през протока, а в КНР – Асоциация за връзки през същия този проток.

Прочее, във вторник за пръв път в историята се срещнаха шефовете на тези организации. По-рано се преговаряше на по-ниско равнище. Освен това срещата бе в Нанкин, някога столица на гоминдановския Китай начело с Чан Кайши (преди японците да превземат Нанкин през Втората световна война). Също много елегантна дипломатическа стъпка.

Китайците от двете страни на протока общуват вече помежду си кажи-речи като китайците от провинция Чжъцзян с тези от Хъбей, да речем. И това не е от вчера. Историята започва в края на 80-те; все още са различни оценките за участието на тайвански капитал в тогавашното ускорение на китайските реформи. При всяко положение растежът на Китай стартира с китайски пари (не само от Тайван), проникващи в страната през Хонконг и по други сложни пътища. Чак след това започват да прииждат инвестиции от други азиатски държави, от САЩ и ЕС.

Всички са наясно, че тайванците далеч не замислят формално сливане с КНР, а и КНР се чувства чудесно, без да присъединява Тайван. В случая виждаме интеграция, която не е разпоредена отгоре, а далеч по-сигурна – идваща от човешките връзки. Двете сдружения, действащи „през протока“, само регистрират формално постоянното им укрепване и предлагат нови стъпки. В момента със сигурност отново са подготвени за подписване дребни спогодби, не променящи принципната картина. Колко време ще продължи всичко това? Колкото – толкова: в Азия никой не бърза. Преговорите заради самите преговори може да не са единствено азиатско изобретение, но там има същински виртуози в тази сфера.

Да разлистим, например, новоиздадената книга „Русия и Китай. Четири века взаимодействие“. Там е добре описано как започват съветско-китайските преговори за общата граница: съветският премиер Алексей Косигин пристига на летището в Пекин и преговаря там с колегата си Чжоу Енлай. Защото след граничната война същата година (на остров Дамански) е по-добре да разговаряме, отколкото да не си говорим. И в крайна сметка се подписва договорът от 2001 г., затвърдил не само решението на граничния въпрос между двете страни, но и статута им на стратегически партньори. След 32 години.

А днешната неофициална дипломация в Нанкин е друго нещо. Свързана е по-скоро с голямата политика в Азия, навлязла в епоха на икономически подем, докато САЩ правят „завой“ от Близкия към Далечния изток. Това е сигнал, който отправят китайците от двете страни на протока – най-вече към японците, но и към американците и всички останали. Сигнал, означаващ: ние сме заедно. Не по всички въпроси, но иде ли реч за принципни неща – със сигурност сме заедно. Завоят няма да е път към предишната Азия

В четвъртък в Азия пристига държавният секретар на САЩ Джон Кери за обиколка по маршрута Сеул – Пекин – Джакарта (продължаваща в Близкия изток). Това е петото му посещение в региона, откакто заема поста. Кери се опитва да продължи (може би да коригира) политиката на „завой към Азия“, датираща от времето на Хилари Клинтън. Пекин – успешно или не, се противи. И не е сам.

„Завоят“ на Клинтън, наречен още „завръщане“, напомня впрочем почти комедийно времената на студената война – в Азия тя се развива като доста гореща в индокитайския регион, но всъщност е политика, насочена срещу комунистически Китай. Тогава нещата са прости: на страната на САЩ действат Япония, Тайван, Южна Корея и онези държави в Югоизточна Азия, където американците разполагат въоръжени сили за индокитайската война, например Тайланд.

Точно това положение се мъчи след години да възстанови държавният секретар Клинтън. Просто като напомня на съюзниците си: съюзът между нас не се е разпаднал, днес е потребен повече от всякога, защото Китай е станал по-силен и претендира за разни островни територии, включително за ваши. Ако това не ви харесва, Америка е с вас. Сигналът е насочен и към Русия, но не намира отклик, защото ние наистина помним каква е била Азия през студената война. И защото наред с други азиатски държави разбираме, че щеше да ни е трудно без икономически връзки с Китай. Тъй че всички страни от региона поддържат някакъв баланс между Китай и САЩ.

И ето, идва срещата в Нанкин: Тайпе и Пекин повишават равнището на връзките си, точно преди да пристигне Кери. Какво е уместно да си припомним? Например случая от лятото и есента на 2012 г., когато китайците правят скандал за островите Дяоюй (Сенкаку), останали случайно под японски контрол след Втората световна. Сложна история – ще напомним само, че Тайпе взема страната на Пекин: „това е китайска територия“. Само си представете как Тайван играе на страната на Пекин, срещу Япония, някъде през 1980 г… Невъзможно нещо. Общо взето, миналото не се връща.

Фактически Пекин се мъчи да откъсне от алианса, възраждан от Америка, най-силната му брънка – Япония. Това проличава буквално всеки ден в коя да е пекинска медия. Ето, споменатият вече „Женмин жибао“ помества голям коментар (сигурно вече стотния на тази тема) за неотдавнашното посещение на японския премиер Шиндзо Абе в храма Ясукуни и поклоните му пред праха на военнопрестъпници от Втората световна: господа американци, харесва ли ви как се изправя Япония, поставена някога на колене? Нали тези военнопрестъпници са воювали не само срещу Китай, а и срещу вас.

Китайската дипломация използва също тъй успешно антияпонски мотиви за игри с корейците – те не обичат японците по-силно, отколкото обичат Америка. Това обаче е друг въпрос, а сега да обърнем внимание: китайците от двете страни на протока решиха да се усмихнат едни на други още по-широко отпреди. И насочиха тази усмивка срещу Япония, при все че не го заявиха директно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.