Защо Шотландия трябва да каже „бай бай“ на британската лира

в. Индипендънт

Относителният упадък на Шотландия започва още в мига, когато тя променя паричната ии система – през 1914 година. Съдбата на нацията и изборът на валута са свързани.

Британският министър на финансите Джордж Озбърн изключи възможността за валутен съюз с евентуално независима Шотландия. Така той предостави на региона един златен шанс в неговата история.

Успехът на Шотландия дойде при една различна монетарна система

Шотландия постига огромен успех в глобален мащаб през 18, 19 и началото на 20 век. Тя води света в сферите на инженерството, промишлеността, изобретенията, банковото дело и финансите. В Шотландия се раждат едни от най-великите личности в цялата история на човечеството и регионът става невероятно проспериращ.

Към 1910 г. на Глазгоу се пада половината от тонажа на корабите, построени в Британската империя, и една четвърт от произведените локомотиви в света. Градът има славата на най-добре управлявания в цяла Европа, като в популярните истории е сравняван с велики имперски градове като Венеция и Рим и става известен като „Втория град в Британската империя“. От гледна точка на онова време Глазгоу е отговарял напълно на своята репутация.

Шотландия се радва на този успех при монетарна система, различна от днешната. Британската лира съответства на златния стандарт. Относителният упадък на Шотландия започва още в мига, когато британската монетарна система се променя – през 1914 година. Съдбата на региона и неговата монетарна система са свързани.

Великобритания се отказва от златния стандарт през 1914 година, за да отпечата парите, от които се е нуждаела през Първата световна война. Ако е трябвало да плати за войната със своето злато, запасите й от благородния метал са щели бързо да се изчерпат – и войната вероятно е щяла да свърши до Коледа. Само промените в монетарната система са позволили Първата световна война да продължи по начина, по който се е развила. Какви точно щети е нанесъл конфликтът на Шотландия и останалата част от Великобритания?

Ужасяващата система, използвана днес

През 1914 г. Великобритания се връща към една система на книжни пари без златно покритие, което по закон означава, че те трябва да бъдат използвани. Реално тя не е поддържана от държавата, но е прилагана с принуда. През стоте години, откакто Великобритания започва да използва тази система, Шотландия отслабва.

При златния стандарт, най-общо казано, централната банка може да печата само пари, които може да подкрепи със злато (на практика шотландските банки са имали право да печатат свои пари отделно от Англия). Нито един държавен орган няма монопол върху печатането на пари и пускането им в обращение.

Правителствата не могат да създават злато чрез т. нар. количествено облекчаване или дефицитно харчене на средства. По такъв начин златото поставя ограничения на властите и на това, което те могат да правят и харчат – ето защо политиците го мразят.     То поставя ограничения и на банките – ограничения, които вече не съществуват. При сегашната система банките имат правомощия да създават пари. Според Бен Дайсън от движението Positive Money 96% от британските пари съществуват само като числа в банковите компютри. По-голямата част от тях са създадени чрез проста счетоводна процедура, използвана, когато банките дават кредити (именно заради този ръст на паричното обращение преживяваме това неумолимо повишаване на цените на всичко, година след година).

Контролът върху парите е най-голямата власт, която съществува. Той е централизиран в ръцете на правителствата и банките в Лондон. Концентрацията на власт означава също концентрация на богатство. Ако искате да разберете каква е причината за пропастта в благосъстоянието във Великобритания, няма нужда да гледате по-далеч от нашата монетарна система.     Тези, които са най-близо до процеса на емитиране на пари, са в благоприятно положение. Онези, които са най-далеч – плащат цената посредством едно непрекъснато прехвърляне на богатство – процес, наричан от икономистите „ефектът на Кантийон“.

Доказателствата са явни. Шотландия процъфтява при златния стандарт. Тя отслабва при съвременната система на печатане на книжни пари без златно покритие.     В моя статия отпреди две седмици обясних как Шотландия може да стане най-богатата страна в света. От ключово значение за това е децентрализацията на властта. Шотландия трябва да се освободи от Лондон и тиранията на британската монетарна система. Шансът й е сега.

Какво трябва да избере Шотландия сега?  

Може би старият златен стандарт е, както казва Джон Мейнард Кейнс, прекалено варварски. Шотландия може да печата свои собствени пари без златно покритие (не се препоръчва). Или пък да последва шаблона за бездългови държавни разплащателни средства, предложен от Positive Money. Трети вариант пред Шотландия е да използва криптовалута – най-известният пример за каквато е биткойн – и да емитира някакъв вид бездългови дигитални пари (тази технология е точно пътят, по който са поели парите). Или пък тя може да се спре на някакво съчетание от изброените по-горе възможности.

Най-простият вариант би бил хората да бъдат оставени да изберат и, следвайки указанията на Фридрих Хайек, нека частните и държавните валути се търгуват и конкурират свободно. Това би било една истинска независимост.     Идеята, че Шотландия, с цялата си история в областта на финансите и банковото дело, не може да емитира и управлява своя собствена валута обаче си е чисто и просто израз на паникьорство. Сингапур, Норвегия и Швейцария, всички те са държави с подобен размер, които се справят толкова успешно. Впрочем Bank of England е била основана от шотландец. Каквото и да реши Шотландия, едно нещо е сигурно – тя трябва да се освободи от Лондон и британската лира, ако иска отново да процъфтява.

БТА