План Обама за Кипър
Започва още един кръг от преговори за разрешаване на проблема за Кипър. Преговорите ще се водят под егидата на ООН и под върховния надзор на САЩ, а темата за въглеводородите на тях ще се окаже катализатор за процесите, които вече причисляват проблема за разделения остров към глобалното геостратегическо планиране на САЩ в Близкия Изток и Източното Средиземноморие.
Американците, с личната намеса и на президента Барак Обама, решиха да не оставят неоползотворен шанса, даден им от икономическата криза в Кипър, от тревогата на Турция за осигуряване на достъп до енергийните ресурси на Източното Средиземноморие и от стремежа на Тел Авив да възстанови отношенията си с Турция, изграждайки отново една зона на сигурност по отношение на новите заплахи, възникнали по източните и северните граници на Израел.
Според достоверен дипломатически източник американската дипломация планира следните действия, свидетелстващи за нейното решение да „приключи“ с кипърския проблем.
Първо, на дневен ред е посещение на американския държавен секретар Джон Кери в Никозия. Същият източник каза, че американският дипломат лично поема проблема за Кипър и се информира за всички събития и процеси във всеки момент. За целта той бил в непрестанен контакт със своята заместничка Виктория Нюланд и с американския посланик в Никозия, на който е възложена ролята на посредник при отсъствието на ООН. Най-внезапно и ако „всичко върви по план“, Кери би могъл да посети Кипър и през март.
Второ, когато бъде отбелязан първият „успех“ на преговорите за Кипър, ще бъде активирана тежката артилерия на кабинета Обама по въпроса на външната политика, а именно – вицепрезидентът Джо Байдън. Източникът обясни, че „в програмата на вицепрезидента е заложена визита в Кипър“ без да е определена точната дата. Американската страна вярва, че преговорите биха могли да приключат „до два месеца“. Други източници смятат, че този срок е доста малък, тъй като са убедени, че Турция не е готова за бързо решение на проблема. В същото време, нещата изглежда се затрудняват от една „приказка“, за която се твърди, че е била казана от Ахмет Давутоглу на американските му събеседници, че политическата конюнктура в собствената му страна „не позволява други отстъпления“.
Подновяването на интереса на Вашингтон към проблема за Кипър десет години след „плана Анан“ на бившия генерален секретар на ООН не е станало внезапно.
Въпреки „несполучливите“ действия на Ердоган, Турция остава крайъглен камък на външната политика на Барак Обама, чийто основен стълб е Израел и неговата сигурност.
След като самият Барак Обама положи усилия за възстановяване на отношенията между Израел и Турция, във Вашингтон знаят, че голямата съблазън за Анкара са енергийните ресурси. „Онеправдана“ от географията, Турция е единствената страна, която не разполага с енергийни източници и следователно единственият изход, за да може тя да компенсира този стратегически недостатък, е превръщането й в основен възел за пренос на енергия чрез усвояване на големите находища на Израел и Кипър.
Големи петролни интереси сред които са партньорите на находищата Левиатан в Израел и Афродита в Кипър – Делек и Анвер, и в известна степен и Нобъл енерджи предрешават избора за експорт на природен газ по тръба до Турция и оттам до пазарите на Европа. Става дума за план, който се лансира и от бившия американския заместник-държавен секретар Матю Брайза. Основна предпоставка за реализирането на този план е решаване на кипърския проблем, за да може да има вече отношения между Турция и Република Кипър.
И тъй като изследванията напредват, а експлоатацията на природен газ все повече се приближава, става все по-необходимо да бъде разчистен ландшафтът и да се вземат окончателните решения за начина на експортиране на това гориво.
В тази високорискова игра очевидно е, че Кипър не може политически да приеме наставления за одобряване на мерки за изграждане на доверие между двете общности на острова, които да бъдат свързани с ангажимента на страната да преустанови или да забави изследванията в изключителната кипърска икономическа зона.
Природният газ се явява вече мощното икономическо оръжие, което ще доведе до растеж на икономиката на островната държава, но и дипломатическото средство, което обаче не може да бъде използвано на фона на една перспектива за неясно решение на кипърския проблем, което Турция продължава да възприема като инструмент за разширяване на нейния контрол с помощта на кипърските турци върху цялата територия на острова.
В Никозия избухна „война“ на интерпретации на общата декларация, която лидерите на двете общности приеха за рестартиране на кипърските преговори. Президентът Никос Анастасиадис държи, че документът осигурява възможност за постигане на „единен суверенитет“ на острова.
Несъгласие обаче дойде от лидера на Демократическата партия ДИКО Николас Пападопулос и водача на Гражданския алианс Йоргос Лиликас, които не споделят по този начин виждането на държавния глава за „единния суверенитет“. Още по-сериозно е несъгласието и по отношение на разпределението на властите.
Цялата история на проблема за Кипър обаче противоречи на поговорката, че „денят личи от сутринта“.
Още на следващия ден след срещата на Анастасиадис с Ероглу започнаха различните трактовки на договорения от тях текст на общата декларация.
Кипърската турска страна твърди, че преговорите трябва да започнат оттам, където са спрели през 2012 г., с презумпцията да бъде гарантирано това, което дотогава е било договорено от бившия президент Димитрис Христофиас. Турската страна иска също най-важният териториалният въпрос да бъде разискван в края на преговорите, нещо, което Никозия, естествено, не може да приеме.
БТА