Сирийска правозащитничка ветеран преговаря за мир

Асошиейтед прес

Като правозащитничка и дългогодишна боркиня за демокрация в Сирия Сухейр Атаси веднъж беше казала, че никога няма да преговаря с правителството на Башар Асад. Наричана от някои „Дамата на революцията“, 42-годишната Атаси бе сред първите участници в протестите срещу Асад, избухнали през март 2011 г. Тя беше бита от силите за сигурност по време на една от първите акции на гражданско неподчинение, прекара 30 дни в затвора, а после се кри от властите девет месеца.

Сега Атаси е едната от двете сирийски жени в опозиционната делегация в Женева, която се опитва чрез преговори да сложи край на гражданската война, отнела живота на над 130 000 души и прокудила милиони от домовете им. Дори самото обсъждане на компромиси с правителството, оглавявано от човек, когото тя смята за военнопрестъпник, не е лесно за нея.

„За човек, който е отричал възможността за диалог с убийците, а сега сяда в една и съща стая с делегация, представляваща убийците – това не е лесна трансформация“, заяви тя в интервю. От лятото насам силите на Асад успяха да отвоюват ключови територии от изпитващите остър недостиг на оръжие бунтовници, все повече затъващи в междуособици с ислямските екстремисти.

Под силен натиск от САЩ обаче Атаси и другите в опозицията трябваше да преосмислят позицията си. Двете страни в Женева взаимно се обвиняват за насилието, взело характер на религиозен конфликт, в Сирия – страна със сунитско мнозинство, което се бори да свали правителството на Асад, доминирано от алауитите – мюсюлманска религиозна общност с шиитски корени.

В сряда делегацията на опозицията предаде на посредника на ООН Лахдар Брахими в Женева писмено предложение, в което излага своята визия за следвоенна Сирия. В документа се настоява за преходен управляващ орган, който да наложи прекратяване на огъня под надзора на ООН и да експулсира чужденците, воюващи за всяка от двете страни в конфликта. В него за първи път не се поставя условието Асад да се оттегли. Името му изобщо не се споменава в така предложения план от 24 точки.

„Ние предлагаме огромни отстъпки от страна на революцията, която издигна лозунга за сваляне на режима“, казва Атаси. Тя и други около нея не са се отказали от искането си за оставка на Асад. Този ход обаче признава, че промяната, настъпила през последната година, не е изцяло в полза на опозицията. Нарастващото влияние на ислямските екстремисти в редиците на бунтовниците подкопа и западната подкрепа за сирийската революция и вярата в нея.

Атаси – дъщеря на индустриалец от елитно сунитско семейство, не е единственият бивш затворник на масата за преговори. Хайтам ал Малех – друга опозиционна фигура ветеран и висш член на преговорния екип, излежала 10 г. в сирийски затвор, сравни участието си в преговорите с поемане на „доза отрова“. За преговарящите от страна на сирийското правителство също не е лесно да седят на масата със сирийски цивилни представители, смятани за оръдия на западния империализъм и за терористи, сеещи разрушение. Атаси обвини членовете на правителствената делегация начело със сирийския представител в ООН Башар Джаафари, че редовно обиждали опозицията, обвинявайки нейните членове за „агенти“ и „предатели“.

Преговарящите описват разговорите предимно като честни и цивилизовани. Неколцина от колегите на Атаси обаче казват, че Джаафари се опитва „да чете лекции“. „Ние имаме усещането, че отсрещната страна е дошла тук, за да пише доноси за нас, вместо да предлага идеи“ как да се сложи край на войната, казва тя. Атаси стана известна по време на кратък период на „отваряне“ в Сирия, познат като „Пролетта на Дамаск“, след като Башар Асад пое властта от покойния си баща през 2000 г.

Този период бе характерен с публични прояви, известни като „салони“ или „форуми“, на които се обсъждаха необходими за страната реформи. Тя ръководеше „Форума Джамал Атаси“, наречен на нейния баща – покоен опозиционен ветеран и основател на Демократическия арабски социалистически съюз, който беше забранен от бащата на Асад. Тя бе арестувана заедно с други членове на форума през май 2005 г. за това, че прочела декларация на забраненото „Мюсюлманско братство“ на частно събиране.

Когато започна Арабската пролет със свалянето на диктаторите в Тунис и Египет, Атаси бе сред малцината в Сирия, които се осмелиха открито да подкрепят революциите там. На едно бдение в подкрепа на египетската опозиция силите за сигурност я биха, влачиха я за косата и я обвиниха, че е израелски агент. Тя бе задържана през март 2011 г. в началото на сирийското въстание по време на седяща стачка пред сградата на вътрешното министерство в Дамаск с искане за освобождаване на сирийските политически затворници и прекара месец в ареста.

След това тя продължи да работи с млади революционери и в един момент мина в нелегалност за девет месеца. Тя признава, че по това време седем пъти е сменяла тайните си местонахождения. В края на декември 2011 г. Атаси била принудена да напусне страната със забулено лице за прикритие. Опозиционни бойци успели да я преведат през границата от южния град Дараа в Йордания, а оттам в Париж.

Днес тя се е установила в турския град Газиантеп край сирийската граница, където оглавява Група за координация на помощта, която събира и разпределя хуманитарна помощ за сирийското население в териториите под контрола на опозицията. Според Атаси опозицията е била принудена да направи болезнени отстъпки, включително и да преговаря за спиране на кръвопролитието в страната.

„Когато казахме, че няма да водим диалог с убийците, ние говорехме искрено. Но тогава още нямаше Ал Каида, нямаше глад и всички беди, които се изсипаха. Днес нашият народ умира от глад и студ“, казва тя. Атаси добавя, че опозицията сега дава на Асад възможен изход, като го призовава да се оттегли в полза на преходния управляващ орган, който ще има широки пълномощия да ръководи съсипаната от войната страна до произвеждането на избори.

БТА

_чернови
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.