След бавен старт Албания и Косово търсят потенциал като партньори

Фатос Битичи
Ройтерс

Малко след като Косово обяви независимост от Сърбия преди шест години, съседна Албания заяви, че ще даде адриатическото си пристанище Шенгин на етническите си събратя, които са без излаз на море.

Пристанището, намиращо се в красив залив, е най-близкото до Косово, на около 125 км, отбелязва плакат в офиса на управителя на пристанище Шенгин Джовалин Туша.

Жестът на Албания означаваше много за населеното предимно с етнически албанци Косово, докато то се опитваше да си прокара път, независим от Сърбия, западната помощ и даренията, които го подкрепяха след войната през 1998-99 г.

Тирана предложи Прищина да поеме управлението и разширяването на пристанището като собствен излаз на море. От това не произлезе нищо и малкото стоки, насочени към Косово през незначителния пристан не можаха да се съчетаят с високопарните приказки.

„През 2013 г. обработката на стоки за косовските фирми бе на минимум – около 4 500 тона или кораб и половина от 126 до 130 кораба“, заяви Туша пред Ройтерс в Шенгин.

Сега има нова кампания, предизвикана от смяната на правителството в Албания и рецесията в Европа, която доведе до намаляване на количеството пари, изпращани в Албания от албанските имигранти, работещи в чужбина – основен стълб на двете икономики. Залогът е икономическата жизненост на Косово и вероятно неговата стабилност, с едно от най-младите населения в Европа и трудов пазар, който за съжаление не може да го подкрепи.

През януари двете правителства се срещнаха в Призрен, стар търговски град в Косово, свързван с етническата солидарност, тъй като албанските лидери навремето, в края на Османската епоха, обещаха да защитават албанските земи от ненаситните балкански съседи.

Албанският премиер Еди Рама приветства „първата страница в новата глава с Косово“, посочвайки енергийната сигурност, земеделието, митниците и туризма като области на потенциално сътрудничество.

Косово и Албания „трябва да живеят в общ пазар“, заяви Беджет Пацоли, косовски вицепремиер и създаден в Швейцария милионер пред Ройтерс. Но кръвните и езиковите връзки трябва да бъдат свързани със закони и инициативи, призна той. „Хората се опитват да се свържат. Но ако погледнете законите, хартиите, нищо не се е променило. Това е само списък с желания“, каза той.

Предизвикателствата за двете малки, бедни страни, които мечтаят за членство в ЕС, са огромни. В продължение на десетилетия Албания бе откъсната от етническите си събратя на други места на Балканите от сталинисткия си лидер Енвер Ходжа. Нейните граници бяха отворени с хаотичното идване на демокрацията в началото на деветдесетте години. Но войната в Югославия отново осуети сътрудничеството.

Косово е една от седемте държави, които възникнаха от бивша Югославия. Всички те сега са изправени пред сходни стимули да се интегрират икономически и да съберат ресурси, макар че напредъкът е бавен.

Независимо от близостта, по-малко от една трета от косовския внос от море пристига през Албания. Повечето стоки пристигат от черногорското пристанище Бар и от Солун в Гърция на юг.

На Косово се падат само един процент от вноса на Албания и 8 процента от износа. Само 3 процента от вноса на Косово идва от Албания, а 11 процента от неговия износ отиват в другата страна.

Скъпоструваща нова магистрала с четири платна, наречена „Националния път“, сега свързва Тирана с Прищина, но тук няма опашки от камиони, които обикновено се виждат на други балкански гранични пунктове.

Този път работи само с 10 процента от пълния си капацитет, заяви Пацоли, един от най-гласовитите поддръжници на по-голямата интеграция. Нещо трябва да се промени в нашето икономическо сътрудничество, за да служи този път на икономиката на страната, каза той.

Производството на енергия може да се окаже пътят напред.

След четири години на протакане от предишното албанско правителство, съседите постигнаха през декември споразумение да построят 400-киловолтова електропреносна линия, свързваща техните електрически мрежи. Проектът на стойност 75,4 милиона евро, финансиран от дарение от Германия и заем от германската банка за развитие KfW, ще позволи на двете страни да си разменят електричество, за да използват максимално албанската водноелектрическа енергия през зимата и косовската електрическа енергия от въглища през по-топлото време.

И двете страни страдат от липса на ток заради недостатъчното производство, остарелите мрежи и кражбите. Новата линия трябва да бъде завършена само за две години.

Само обменът на електричество по време на пикова консумация „помага изключително много за интеграцията на двете икономики много повече отколкото сме били свидетели досега“, заяви пред Ройтерс Ян-Петер Олтерс, представител на Световната банка в Косово.

Туристическата индустрия иска да предлага на пазара двете страни заедно, с оглед на по-лесния достъп до планините в северна Албания от Косово.

Търговските спорове за вносните мита на картофите през 2009 г. и 2011 г. показаха как краткосрочните бизнес нужди понякога могат да изиграят дългосрочното стратегическо сътрудничество.

Когато китайска делегация посети Шенгин миналия месец, проверявайки локации, където да построи пристанище на стойност 2,2 милиарда евро, хакери от Косово атакуваха уебсайта на пристанището, наричайки събратята си в Албания „предатели“.

„Те (албанците и косоварите) трябва да гледат един на друг като взаимно допълващи се, а не като конкуренти или просто сътрудници“, заяви Адриан Цивичи, професор по икономика в Албания.

„Точно сега икономическото сътрудничество на Албания и Косово трябва да се откаже от политически прояви и да разруши видовете бариери, които сега може да изглеждат невъзможни за разрушаване“, изтъкна той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.