„Гардиън“: Десетки загинаха в борбата за бъдещето на Украйна
Конфликтът за бъдещето на Украйна ескалира до деня с най-много жертви от началото на протестите, пише британският вестник „Гардиън“. Загинаха десетки, ранените са стотици, а точният им брой не може да бъде установен, отбелязва изданието, като цитира противоречащи си източници от опозицията и официалните власти. Според опозицията само вчера са загинали 70 души, официалните данни говорят за 67 убити и 562 ранени за последните 72 часа.
Протестиращите пометоха хиляди полицаи от силите за борба с безредиците, установявайки контрол над центъра на Киев. Опората на властта на президента Виктор Янукович беше заплашена, а хиляди жители на Киев търпеливо строяха барикади в дъжда и студа. Полицията разположи снайперисти и използва бойни патрони, отбелязва „Гардиън“.
Москва окуражи Янукович да смаже размириците и заплаши да спре жизнено важната финансова помощ, ако не го направи, посочва британският ежедневник. В същото време ЕС обяви ограничени санкции срещу високопоставени украински представители. Трима европейски външни министри прекараха близо пет часа в разговор с президента, търсейки компромис, който ще включва ключовите искания на опозицията. Има признаци за напредък, отбелязаха те след срещата с президента.
Въпреки усилените преговори между Москва и Запада обаче няма много признаци, за уталожване на напрежението, след като силите за сигурност стреляха по протестиращите, пише в. „Ню Йорк Таймс“. Има признаци, че президентът Виктор Янукович е по-склонен на компромис, но предвид недоверието и враждебността и от двете страни (украинските власти и опозиция), възможността за споразумение остава далечна – особено в момента, когато много от противниците му заявяват, че няма да се спрат пред нищо освен оставката му.
Янукович загуби най-малко десетина политически съюзници, включително кмета на Киев, който напусна управляващата Партия на регионите в знак на протест срещу кръвопролитията, подчертава американското издание. Гледката на надупчените от куршуми тела шокира страната и света, а широкото използване на огнестрелни оръжия и от двете страни е ново и зловещо предзнаменование за протестното движение.
Единственото ясно е, че протестиращите са си върнали и дори разширили територията си в центъра на Киев, въпреки атаката на полицейските части. По-рано вчера имаше слухове, че Янукович се готви да обяви извънредно положение. Не е ясно обаче дали има правомощията да го направи, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Ако обаче не повика на помощ армията, изглежда че президентът няма да може да възстанови контрола си над републиката.За протестиращите обявяването на извънредно положение ще означава „начало на война“, цитира изданието.
Сблъсъците в Украйна не са конфликт между Изтока и Запада, предупреждава влиятелното американско списание „Форбс“. Повечето статии говорят за протестите като проевропейски – нещо, което те не са, подчертава авторът Грег Сател. Да, страната е разделена – но тези разделения не са в основата на кризата. Повечето протестиращи не искат нито да се отделят от Русия, нито незабавно присъединяване към ЕС – което би отнело поне десетилетие.
Украинската криза е по-близка до събитията в Сирия и проблемите на Северна Корея, пише сп. „Форбс“. Президентът Янукович и обкръжението му не са мотивирани от политически причини, а от собствените си интереси. Те искат да правят това, което решат, независимо дали то включва затваряне на опозиционни лидери или разграбване на страната и изнасяне на средствата на Запад.
Геополитическите мотиви са налице – украинските протестиращи са „най-лошият кошмар на Владимир Путин“, а ЕС би предпочел просперираща Украйна до източната си граница пред страна, управлявана от корупцията. Но хората излизат на Майдана, за да кажат „стига“ на правителство, което работи срещу тях, а не в тяхна полза. На тях им е дотегнало да бъдат жертва на алчността на едно малко малцинство.
Западът може и трябва да повлияе на ситуацията със санкции. Едно е сигурно – въпреки стотиците жертви, хиляди продължават да се стичат на Майдана.
Още по темата: Клишета и стереотипи за Украйна
За описание на събитията в Украйна често се прибягва до употреба на исторически клишета, пише „Вашингтон пост“ в статия под заглавие „Украинските клишета и стереотипи“. „Тези клишета нерядко обслужват интересите на тези, които ги използват. Понякога са просто лош начин за опростяване на нещата“, пише авторката Ан Епълбаум.
Тя предлага списък с обяснения на най-често употребяваните клишета.
Понятието „братска помощ“ идва от Съветския съюз и някога се е използвало, за да обоснове инвазии като тези в Прага през 1968 г. и в Афганистан през 1979 г. През декември руският президент Владимир Путин нарече Украйна „братска“ страна, а тази седмица руски депутат обяви, че той и колегите му са готови да предоставят всякаква помощ, ако „братският украински народ“ я поиска.
Понятието „антитерористична операция“ е израз от Путиновата епоха, който се използва, за да оправдае руската инвазия в Чечения през 1999 г. Този израз означава, че на силите на реда е позволено всичко.
Изразът „държавен преврат“ може да обозначава както „мирни протести, които не харесваме“, така и „протестиращи упражняват насилие срещу полицаи“, но и в двата случая се използва, за да се оправдае провеждането на „антитерористична операция“.
Както руски, така и украински представители на властта използват понятията „нацисти“ и „фашисти“ по адрес на опозиционните лидери и групи. В същото време най-силната антисемитска, хомофобска и ксенофобска реторика в региона идва от руския печат и в крайна сметка от режима в Русия, подчертава Ан Епълбаум. „Тази клевета остава. Бившият председател на Европейската комисия романо Романо Проди току-що написа една иначе безобидна статия, в която наруга „крайнодесните националистически групи“, като че ли те са най-големият проблем, и по този начин демонстрира, че дори западните държавници не са имунизирани срещу заблуди“, коментира авторката.
Понятията „етно-лингвистични различия“ и „ситуация като в Югославия“ се използват както от Запада, така и от Русия, за да покажат, че конфликтът в Украйна е атавистичен, необясним, породен от дълбока етническа омраза. В действителност това изобщо не е етнически, а изцяло политически конфликт, посочва Епълбаум.
Руският официоз: Западните посредници са на страната на екстремистите
„Въпреки загиналите хора при безредиците в Киев, западните политици отказват да признаят вината на украинската опозиция за подновяването на конфликта. Въпреки фотографските доказателства, свидетелствата на очевидци и простия здрав разум, те хвърлят отговорността за насилието само на украинските власти“, пише в. „Росийская газета“.
Случва се точно това, което предрече руският външен министър Сергей Лавров, когато призова европейските партньори на Москва да „поставят интересите на украинския народ над собствените геополитически планове“. Но действията на Запада показват, че целта им е да накарат правителството да се откаже от силови действия – което е равносилно на капитулация пред радикалите, смята изданието.
Въпросът е дали източната и южната част на Украйна ще приемат такова силово предаване на властта, пита „Росийская газета“. „Или западните посредници не разбират, че предложеният от тях „мирен път“ ще подтикне Украйна към граждански конфликт и разделение?“ Това вече се случи в Либия, където продължава войната между племена и кланове, така се случи и в Египет, посочва руското издание.
През нощта на Майдана се очакваше нападение на силовите структури. Възможно е редом със силите за борба с безредиците срещу протестиращите да тръгнат и редовни военни части, посочва в. „Независимая газета“.
Депутати от Партията на Регионите и близките до режима влиятелни лица, като олигарха Ринат Ахметов, вече отлетяха на Запад. Върховната Рада не можа да започне работа в продължение на 4 часа вчера по липса на кворум, посочва изданието. Сред изпратените извън Украйна са и семействата на синовете на Янукович. Причината: централната власт не контролира западната част на страната и част от централната. Местните власти в някои райони застават на страната на опозицията, вчера към тях се присъедини и администрацията на Киев.
За Виктор Янукович е време да се спасява, смята „Комерсант“. ЕС последва примера на САЩ, налагайки санкции на украински чиновници. Западът се отказа от привидно внимателния подход и го замени с открит натиск, смята изданието, като посочва, че „В тази ситуация Русия не бърза да става посредник в Украйна“. Посещението на министрите на външните работи на Германия, Франция и Полша Франк-Валтер Щайнмайер, Лоран Фабиюс и Радослав Шикорски и предложеният от тях вариант за уреждане на кризата „много прилича на почетна капитулация на украинския президент“.
Изглежда, в ЕС смятат, че и Янукович, и опозиционните лидери губят контрол над ситуацията – Европа очаква отговор още днес и се готви същият ден да подпише споразумение с Киев за регулиране на кризата, коментира „Комерсант“. Реално САЩ и ЕС поставиха Янукович пред избор – предсрочни избори или международна изолация по модела на Беларус, посочва изданието.
Обстановката в Киев е временно спокойна, след като Върховната Рада (парламентът) се събра и забрани стрелбата на Майдана, като спря провеждането на антитерористична операция, предаде „Комсомолская правда“. Войската се връща в казармите си. На Площада на независимостта пък обмислят последствията от решението на парламента, отбелязва изданието.
Сама по себе си, Украйна не е важна за Запада. „Крайната цел, ако махнем опаковката, е приближаването на НАТО до границите на Украйна“, цитира електронното издание „Газета.ру“ изявление на председателя на комисията по външни работи на Държавната дума Алексей Пушков в акаунта му в Туитър.
БТА