На баир лозе или що е тероар и каква е ползата за България
Има една френска дума, която винарите често споменават – тероар. Тя няма точна дума за превод на български. Формално означава местен, почва, но като винарско понятие обяснението й не става с една две думи. По-задълбочените любители на виното в общи линии знаят смисъла, но масово това понятие продължава да озадачава.
Накратко обяснено тероар (Terroir – фр.) означава група лозя или дори лози, от един и същ регион, място, върху един и същ вид почва, климатични условия, околна среда, които общи условия дават специфичен характер на виното. Това е неговата уникалност. Тя идва от почвата, геологията, слънцегреенето, наклона на мястото, посоката, в която е обърнато лозето, влиянието на съседната гора или море, долина…
Винарите знаят, че техни лозя на наклон, с едни и същи сортове лози, в горния край и в долния в ниското гроздето има различни качества, дотам, че като направят вино, едната бъчва се различава от другата чувствително. А уж лозето и гроздето са от едно и също място. Толкова голямо значение има мястото и наклона, дренажа, заедно с това и ориентацията изток-запад, север-юг, дневни и нощни температури, разпределение на валежите, часове слънцегреене и т.н. Взаимодействието на всички тези фактори се нарича тероар.
Някой ще каже – какво толкова важно? Виното е хубаво или лошо. Не е така. Българските нрави са родили някои поговорки, които издават ниска винена култура. Едната е „Няма лошо вино, има лоши мезета”. Тоест – каквото и да е вино, ще го изпием. Другата е „Не ми трябва на баир лозе”.
Познавачите обаче казват, че едни от най-хубавите вина стават от лозя на стръмни баири, обърнати приблизително в южна посока. И върху бедна, песъчлива, камениста почва. Разбира се, всеки сорт си има предпочитания за най-добри почвени условия и географска ширина. Но бедната камениста почва кара някои лози да дават толкова специфичен, наситен вкус на гроздето, че от него стават изключителни вина. Затова на някои места в Бордо например един декар земя струва между 1 и 2 милиона евро, а на други места, пак там, един декар струва 5000 евро.
Терминът тероар се отнася и за кафе, чай, домати и др. Той е важен за България. Страната може да продава своите земеделски продукти, като търси и развива и изтъква техният тероарен характер. Като обяснява спецификата и уникалността на продукта чрез това понятие. Затова е важно тази дума да се усвои и осмисли от всякакви производители.
Особено що се отнася до виното. И ако много производители знаят смисъла, много търговци, пиари, рекламисти имат повърхностна представа за значението на това понятие. Или дори хабер си нямат.
Сега у нас има много случайни лозя и винарни на случайни места. Някой имал 20-30 декара, купил още 300-400 наоколо, направил лозя, винарна край тях, а чак после започнал да открива значението на тероара. Че почвата, мястото не са подходящи за някой сорт. Или просто не стават толкова добри, като в друг район съвсем наблизо. Затова лозе се сади с дълго проучване. Тепърва в България ще излизат вина от различни места и микрорайони, чиято специфика ще оценяваме. За френските винарски региони и апелации (друг термин, който се нуждае от подробно обяснение, но накратко – произход), са били нужни към 800-900 години, за да се установят точно, да се постигне някаква представа за качествата на виното от едно или друго място и всичко това да се районира, опише, категоризира. Още през ХІ век монасите, в чиито манастири правят вино, започват сериозно да проучват почвите и местата.
И в България има райониране, има изби със специфични лозя и вина, но тепърва ще научаваме още и още. Ще минат десетилетия, докато се види къде още из България се получават специфични лозя и вина.
По-задълбочените обяснения изискват да се каже, че тероарът определя характера на виното, но качествата му зависят главно от винаря – човекът, който го прави. Един и същ тероар дава специфични вина, но намесата на винаря, с технологията на правенето, определя доколко тероарът ще се изяви. Има различни подходи – един технолог може да се стреми максимално да се изяви тероарът, чрез минимална технологична намеса. Друг може да търси определени качества на виното чрез технологията на производство – вид дрожди, мацерация (престоят на смачканото грозде заедно с гроздовия сок и обработката им), температура на ферментация, отлежаване и др. Дори при различни технологични подходи, виното така или иначе носи определени качества от тероара.
По света са известни и т. нар. тероарни вина, те са много малък процент от общото количество вино. При тях технологичната намеса е минимална, винарят оставя тероара максимално да се изяви.
Всяко вино с определен майсторлък може да изяви хубави качества – сочност, свежест, плодовост, аромати, баланс, богат вкус, послевкус и т. н. Тези качества могат да се усетят в много вина. В тероарните вина обаче има една неповторимост, имат белези, които ги отличават от всяко друго вино. Например във вкуса се усеща кремък, минерали, соли (според почвата и слънцето), специфични аромати на конкретни билки и растения (според мястото) и др. Някои подобни вина може да имат леки несъвършенства, да не е постигнат богат вкус и баланс на вкуса, но да има изявена уникалност. И такива вина имат своите ценители.
В България упорито правят тероарни вина в малката изба „Боровица” край Белоградчишките скали. Вината им не са толкова популярни, не се намират навсякъде, избата не търси реклама, работи само за познавачи.