Путин е пред труден избор за Украйна

Ройтерс

Путин и Янукович. Снимка: официален сайт

Руският президент Владимир Путин е изправен пред решение за Украйна, което вероятно ще оформи политическото му наследство, както и бъдещето на западния съсед на Русия, притиснат в битка между Изтока и Запада с отгласи от Студената война.

Свалянето на президента Виктор Янукович лишава Путин от съюзник с жизненоважно значение за надеждите му да задържи люлката на руската цивилизация Украйна в това, което той възприема като орбитата на Русия.

Надеждите му да изгради огромен търговски съюз, включващ колкото се може повече бивши съветски републики за балансиране на икономическата мощ на Китай и САЩ, може би рухнаха.

Обаче заемането на неотстъпчива позиция за Украйна или въвличането в ново наддаване с ЕС за влияние във финансово затруднената страна би било рисковано.

Москва трудно може да си позволи да увеличи обещания през декември финансов пакет от 15 милиарда долара, но по-крути мерки като поемането на контрола над предимно рускоезичните региони на Източна Украйна биха породили опасност от задействане на по-тежък конфликт.

Засега Путин не прави публични изявления, макар и да е разговарял по телефона с президента на САЩ Барак Обама и германската канцлерка Ангела Меркел. Той особено се постара да запази мълчание до приключването на Зимните олимпийски игри в Сочи.

Протестиращите на площад „Независимост“ в центъра на Киев обаче с безпокойство очакват да видят какво ще направи.

„Всички знаем, че Путин обича да се меси“, каза 25-годишният протестиращ от Крим Алексей Цитулски. Този регион е бил руска територия, дадена на Украйна през 1953 г. от съветския лидер украинеца Никита Хрушчов.

„Ако той реши да се опита да вземе региони като Крим или другаде в източната част, ще отидем там да се бием. Няма да допуснем Украйна да се разцепи“, добави Цитулски.

Подобни коментари се споделят и от други протестиращи и подчертават колко високи са залозите в момент, когато Путин търси начини да спаси репутацията си в геополитическата борба за Украйна, в която той сякаш имаше превес до миналата седмица.

САЩ също заявиха вчера, че изпращането на войски в Украйна би било „сериозна грешка“.

През ноември м.г. Путин сякаш извоюва решителна победа, след като Янукович се отказа от подписване на споразумения, които щяха да изковат по-близки търговски и политически отношения с ЕС. Той вместо това реши да възстанови икономическите отношения с бившия съветски господар Москва.

Цената бе висока. Русия се съгласи да отпусне спасителен заем от 15 милиарда долара на финансово затруднената Украйна и обеща намаление на цената, която Киев плаща за руския природен газ.

Янукович обаче бе от основно значение в тази сделка и падането му от власт я поставя под съмнение. Опозиционните лидери и мнозина от киевските протестиращи искат по-близки връзки с ЕС и се боят от връщане под руски контрол.

Задържането на парите е възможен лост за натиск върху Украйна да остане на страната на Русия и през последните дни Москва все по-открито даваше да се разбере, че ще го използва. Друг подобен лост би било издигането на нови бариери пред украинския внос в Русия.

Руският финансов министър Антон Силуанов заяви вчера, че Москва ще отпусне втория транш от заема в размер на 2 милиарда долара едва когато в Киев бъде съставено ново правителство.

ЕС реагира подобаващо. Европейският комисар за икономическите и валутните въпроси Оли Рен обеща „значителна помощ“, ако следващото украинско правителство гледа на Запад вместо на Изток, а британският външен министър Уилям Хейг отправи предупреждение.

„Ако има икономически пакет, ще е важно Русия да не прави нищо за подкопаването му“, каза той пред телевизия Би Би Си.

Москва изпрати сигнал и на друг фронт, като прати верния на Путин високопоставен депутат Алексей Пушков на среща на регионални лидери на предимно рускоезични райони в Източна Украйна в събота.

На срещата в Харков лидерите заявиха, че повече не признават решенията на националния парламент. Това предизвикателство може да е от полза за Москва, ако тя има някакъв план за анексиране на тези райони.

Заплахата към политическия център в Киев обаче отшумя, след като тълпа от настроени срещу Янукович протестиращи й се противопостави.

Може би в знак на разочарование от събитията в Украйна Пушков впоследствие написа в Туитър: „Нека (украинските власти) да се обърнат към западните си покровители.“

Коментарът му може би цели да се подиграе на зараждащото се украинско държавно ръководство – оттеглянето на руската финансова помощ би било тежък удар за Киев, а по-високи цени на газа биха се приели отрицателно от населението.

Пушков вероятно осъзнава, че както ЕС заяви, че Русия е спечелила Пирова победа през ноември, набирането на достатъчно пари от ЕС за връщане на Украйна към Европа пък може да е Пирова победа за Брюксел.

Би ли могъл обаче Путин да приеме толкова унизително поражение в стълкновение, което допреди няколко дни изглеждаше, че печели?

Това би бил особено тежък удар в момент, когато другият му голям външнополитически успех от 2013 г. – осигуряването на съгласието на Дамаск да предаде химическите си оръжия, което избегна опасността от американски военни удари – напредва съвсем бавно.

Съвместната инициатива на Русия и САЩ да закарат воюващите в Сирия страни на мирни преговори в Швейцария също не отбелязва особен напредък.

Ако Украйна отново смени посоката и се приближи към ЕС, този външнополитически неуспех за Путин ще се приеме особено зле в Русия.

Включването на Украйна с нейния голям пазар и богатство на полезни изкопаеми е жизненоважно за успеха на планирания от Путин Евразийски съюз, предвиден да събере сходно мислещи държави и да компенсира загубения потенциал от разпадането на съветската империя.

Загубата на влияние в Украйна трудно би се приела от руснаците, за които тази страна е едва ли не руски васал, с която имат близки културни и религиозни връзки.

Успехът на протестиращите да свалят Янукович в Украйна зорко се следи и от опонентите на Путин, които не успяха да сложат край на властта му с масови улични протести през зимата на 2011-2012 г.

Предупреждавайки, че тези протестиращи може пак да излязат на улицата, опозиционният лидер Борис Немцов написа: „Путин има повече пари (от Янукович), а хората тук са търпеливи. Търпението им обаче не е безгранично.“

Още по темата: Юлия Тимошенко – бъдещ лидер на Украйна?

Отстраняването от власт на президента Виктор Янукович и излизането на опозиционерката Юлия Тимошенко от затвора смениха ориентирите в Украйна, пише руският в. „Комерсант“.

Пристигнала веднага на Евромайдана – киевския площад „Независимост“, и произнесла реч, Тимошенко измести лидерите му на заден план и за броени часове стана централна фигура в украинската политика, посочва изданието. Според него „с оглед превръщането на партията й „Баткившчина“ във водеща политическа сила бившата премиерка има всички шансове скоро да оглави страната. Това ще е втори опит на Украйна да осъществи нов постсъветски модел след провала на „оранжевата революция“ от 2004 г.“.

Всекидневникът отбелязва „разочарованието на мнозина активисти“ заради това, че Тимошенко се възползвала от победата на Евромайдана. Част от протестното движение смята „оранжевата принцеса“ за политик от миналото, който играе по същите правила като Виктор Янукович. При все това политическото поле в Украйна спешно се преформатира за новия лидер. Изпълняващ длъжността президент и председател на парламента стана Олександър Турчинов – един от най-близките й сътрудници; като най-вероятен бъдещ премиер се посочва фракционният лидер на „Баткившчина“ Арсений Яценюк; и. д. вътрешен министър стана заместникът му Арсен Аваков, изброява „Комерсант“.

Западът явно също вижда в Юлия Тимошенко бъдещия лидер на Украйна, изтъква вестникът. Той припомня, че председателите на Европейската комисия и на Европейския парламент Жозе Мануел Барозу и Мартин Шулц първи приветстваха новината, че опозиционерката е излязла на свобода. В неделя тя свари да разговаря по телефона с германския канцлер Ангела Меркел, еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и американския сенатор републиканец Джон Маккейн, добавя изданието, цитирано от Би Би Си.

„Проблемът на Тимошенко е там, че тя едновременно е твърде силен и твърде стар политик. Тя прекалено напира да излезе на сцената, а сцената вече е различна“, коментира руският политолог Глеб Павловски.

„Ако съдим по речите на Тимошенко, тя залага на хората, които нямат доверие на политиците и не искат отново мир, защото ги е страх да не се върне старата система. Щом обаче наближат избори, ще й се наложи да ги „слепи“ с умерено-консервативното мнозинство“, прогнозира експертът.

Новата украинска власт печели точки на международната арена, но скоро може да срещне проблеми в самата страна. „Сред основните въпроси, пред които ще се изправи вчерашната опозиция, е доколко бързо ще може да разпусне Майдана. Докато протестът е на две крачки от правителствения квартал, крайно трудно е да се задейства нормален политически процес, констатира „Комерсант“.

Юлия Тимошенко може фактически да оглави новата власт в Киев като политик, удобен за най-влиятелните сили и в самата Украйна, и в чужбина, пише „Ведомости“.

Тимошенко е добре позната в Москва и за Русия ще е оптимално тя да оглави Украйна – федерацията ще може да се разбере с нея по икономическите проблеми, заявява за вестника Алексей Митрофанов, председател на комисията по информацията в Държавната дума.

За Русия украинските събития са най-добрият повод, откакто се разпадна Съветският съюз, да се замисли колко ефикасна е политиката й в постсъветското пространство и колко е адекватна спрямо изискванията на международната среда. И да си направи съответните изводи, пише в „Известия“ руският аналитик Тимофей Бордачов.

Според него, „независимо как се развият нещата“, Москва не бива да ограничава днешното свободно движение на хора между Русия и Украйна „с визи, сериозен граничен контрол и други подобни“ мерки, а „многократно да активизира усилията“ в сферата на културния обмен. „Тъкмо с такива програми САЩ успяха навремето да постигнат духовно единство с Великобритания, а после и с останалата част от Европа“, посочва той. Същевременно предлага Москва да организира конференции с участието на международни експерти на тема „защо Русия не може и няма да плаща за асоцииране между Украйна и ЕС“.

Евросъюзът има готовност да отпусне на новото украинско правителство 20 милиарда евро. Страната има нужда от тази финансова помощ, за да осъществи реформи и да избегне дефолт, цитира „Утро“ изявление на Елмар Брок, председателя на външнополитическата комисия в Европарламента.

Пред украинската телевизия „1 + 1“ Брок изрази убеденост, че скоро в Украйна ще бъде формирано ново правителство и ЕС ще го подкрепи с цел „да бъдат създадени по-добри икономически условия за икономическото бъдеще – страната да бъде подготвена за подписване на споразумение за асоцииране с ЕС“.

Шок за Русия

Каква линия на поведение ще възприемат Русия и Европа във връзка със ситуацията в Украйна, какви са предизвикателствата пред страната и какво е политическото бъдеще на освободената от затвора Юлия Тимошенко.

Медиите единодушно оценяват събитията на Майдана в Киев като шок за Русия. Те обаче се разминават в прогнозите си за това как Кремъл ще реагира на ситуацията.

„Шокът от Майдана ще промени Путинова Русия“, смята германският вестник „Велт“, предупреждавайки, че страхът на руския президент от свободното изразяване на мнение ще го подтикне към още репресии. „Русия в схватка с действителността“ е заглавието на „Зюддойче цайтунг“, който коментира, че за Москва смяната на властта в Киев е политически кошмар, тъй като отсъствието на Украйна ще намали авторитета на подготвяния от Путин Евразийски съюз. Американският „Вашингтон пост“ допълва, че Русия все още има лостове за влияние и воля да ги използва. Путин ще играе с картите, с които разполага и вероятно няма да пилее време и енергия в съжаления за онези, които е изгубил, коментира вестникът. „Вашингтон пост“ цитира анализатори, според които сега е в интерес на Русия да поддържа Украйна извън баланс, тъй като това би увеличило зависимостта й от Москва с нейната газ и с нейните кредити.

Британският „Телеграф“ коментира основно задачите пред Европа. „ЕС, който обикновено е безнадежден по време на криза има възможност да подкрепи свободните, некорумпирани институции в Украйна. Западните лидери трябва да направят всичко възможно да подкрепят работещата икономика в Украйна, така че правителството й да се освободи от корупцията и външните намеси. „Ирак и Афганистан ни научиха, че либералните, демократични ценности не могат просто да бъдат наложени силово върху други култури“, посочва британското издание.

В публикация, озаглавена „Шест въпроса за Украйна след Янукович“ френският „Монд“ обаче отбелязва, че страните членки на ЕС са все още разделени относно перспективите, които могат да бъдат предложени на Украйна. „За момента присъединяването е изключено, а изпадналата в икономическа криза Европа не може да гарантира значителна финансова помощ“, пише „Монд“. Изданието заключава, че Европа се показва предпазлива, докато изчаква в Киев да се установи една силна и легитимна власт.

Преходните власти в Украйна са изправени пред гигантски предизвикателства като повсеместната корупция, катастрофалното икономическо положение, разгорещената атмосфера, предупреждава „Велт“. Непоколебимостта на опозицията и гражданското общество и волята на мнозинството от населението за сближаване с ЕС обаче граничат с чудо, посочва вестникът, допълвайки, че регионалните различия особено във връзка с отношението към Русия не непременно ще доведат до разцепление на страната. „През последните години си извадихме поука, че тези въпроси стават належащи, ако бъдат представени като такива и раздухани от политиците – включително от чуждестранните политици“, предупреждава „Велт“. „Монд“ обаче смята, че макар и никой в Украйна да не говори за разделяне на страната и нито Русия, нито САЩ, нито Европа имат интерес това да се случи, въпросът е в главата на всички.

Бъдещето на Юлия Тимошенко е тема, която вълнува всички издания. Според „Монд“ разговаряйки лично по телефона с току-що освободената от затвора Тимошенко, германската канцлерка Ангела Меркел е показала, че я приема като свой партньор. Повечето издания обаче подчертават, че личността на Тимошенко се приема противоречиво от украинците и тя едва ли ще успее да обедини опозицията. „Тимошенко има предимства пред останалите опозиционни политици – тя е по-красноречива от Виталий Кличко и по-харизматична от партийния си приятел Арсений Яценюк. Протестното движение в Украйна обаче започна не на последно място и заради гнева срещу политическата класа. Една класа, към която Тимошенко според мнозина продължаа да принадлежи“, пише германският „Зюддойче цайтунг“.

Същата позиция споделя и френският вестник „Фигаро“. Под заглавие „Завръщането на Тимошенко – помръкналата звезда на революцията“ изданието отбелязва, че още от началото на протестите на Майдана в Киев част от демонстрантите са настоявали портретът й да бъде махнат от импровизираната от подръчни материали коледна елха.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.