Испания предлага да поправи вината си за прогонването на евреите през 1492 г.

Прогонването на испанските евреи в далечната 1492 г. е черна страница в една тъжна история. Земята, позната като Сефарад, някога е била убежище за тях. Мнозина, отказали да приемат християнството, били убивани, ограбвани или изнасилвани, докато бягали към Северна Африка или Италия. Някои отишли в Португалия, където обаче ги очаквала същата участ – да бъдат насилствено покръстени или отново прогонени. Тези пък, които сменили религията си и останали, се превърнали в мишени на испанската инквизиция.Малки групи сефарди останали в Османската империя, където се отнасяли добре към изгнаници. Но повечето потомци на сефардите днес са в Израел, Франция, Латинска Америка или САЩ. Легенди разказват как потомци на сефарди векове наред пазели ключове от къщи в Толедо или Сеговия. Испанските им корени продължават да съществуват във фамилни имена като Толедано, а около 100 000 души говорят на ладино – език, близък до испанския. В Истанбул се издава месечен вестник на ладино – Ел Аманесер (Зора). Фолклорни песни и фестивали пазят жив духа на сефардската култура.

Пет века по-късно испанското правителство предлага на потомците отново да станат испанци, и то без да напускат местата, където сега живеят, и без да се отказват от днешната си националност. Никой не може да каже колцина ще приемат предложението и ще подадат документи. Леон Амирас – адвокат и старейшина на общността от 800 000 сефардски евреи в Израел, казва, че е получил стотици запитвания по въпроса. Но според него испанското правителство, което подготвя проектозакона, трудно ще успее да установи приемливи критерии.

Историкът Бенцион Нетаняху, който е баща на израелския премиер Бенямин Нетаняху, изчислява, че през 1942 г. в Испания са живеели 225 хиляди евреи. Техните гени са широко разпространени. Според американския биолог Джошуа Вайц от Технологическия институт в Джорджия, почти всичките 14 милиона евреи днес имат поне един испански прародител. Ако само живеещите в Уестсайд на Горен Манхатън в Ню Йорк решат да се възползват от офертата, те ще удвоят сегашната 45-хилядна еврейска общност в Испания.

Правосъдният министър Алберто Руис-Галярдон твърди, че офертата важи за всеки – евреин или не, който може да докаже произхода си чрез фамилно име, език или по друг начин. Право да кандидатства има и венецуелският президент Николас Мадуро, чиито баба и дядо са сефардски евреи.

Испания обяснява, че така поправя историческа несправедливост, макар че потомците на мориските – изгонени по подобен начин от Испания през 1609 г. мюсюлмани – не получават аналогична оферта. Правителството твърди, че сефардските общности съхраняват испанските си културни корени. Но то иска също така да привлече инвестиции и „мозъци“.

Леон Амирас смята, че някои по-възрастни сефарди ще се възползват от офертата по сантиментални причини. По-младите пък могат да видят в нея шанс да получат паспорт, даващ им право да живеят, работят и пътуват в Европейския съюз. Наплив към прародината обаче е малко вероятен. При безработица от 26 процента Испания сега е повече страна на емигранти, отколкото на имигранти.

БТА