Крим няма никога да стане руска земя

Буржоазната революция в Украйна внася все нови промени в обичайния ред на нещата. Както очакваха мнозина експерти, падането на режима на Виктор Янукович рязко засили сепаратистките нагласи в много региони, активизира и усилията на Русия по украинския въпрос.

В сряда, например, Москва внезапно вдигна по тревога войските от Западния военен окръг и други части, базирани на негова територия, включително командванията на Въздушнокосмическата отбрана, Въздушнодесантните войски, Далечната и Военнотранспортната авиация.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу заяви, че президентът Владимир Путин е поставил задача „да се провери способността на войските към действия за решаване на кризисни ситуации, застрашили военната сигурност на страната“. Експертите веднага свързаха заповедта на върховния главнокомандващ с последните събития в Крим.

Ще припомним, че във вторник стотици активисти блокираха местния парламент в Симферопол с искания да не се подчинява на централната власт в Киев, да обяви референдум за независимост на Крим и да потърси помощ от Русия. По-рано проруски митинг в Севастопол избра нов градоначалник – руския гражданин Алексей Чали. А протестиращи в Керч издигнаха руското знаме над кметството.

Русия също предприе някои действия спрямо Крим. През нощта срещу вторник, например, на полуострова пристигна делегация от Държавната дума начело с Леонид Слуцки, председател на парламентарната комисия по въпросите на ОНД, евразийската интеграция и връзките с руснаците в чужбина. Според симферополския журналист Олег Крючков, „ако местните хора решат това с референдум или Върховният съвет на Крим отправи към Русия молба за присъединяване   . Русия ще разгледа въпроса много бързо“.

Скоро бе съобщено, че руските депутати са обещали на хората в Крим и ускорено издаване на руски паспорти. Самите гости обаче бързо опровергаха новината. Слуцки заяви, че „кримските колеги представят желаното за действителност. Това са твърде фини материи, изискващи задълбочено проучване и специално решение на държавното ръководство. Безспорно в тази цивилизационна схватка няма да обърнем гръб на братята си в Украйна и над един милион сънародници, затруднени от предстоящия остър колапс на рускоезичното пространство“. И добави, че в близко време ще бъде разработен „комплекс от адекватни мерки“ по кримския въпрос.

Неотдавна руският депутат либералдемократ Иля Дроздов внесе в долната камара поправки, целящи улеснено придобиване на руско гражданство от етнически руснаци – граждани на Украйна, и семействата им. Според Слуцки заслужава внимание самото поставяне на въпроса в един законопроект.

В крайна сметка наблюдателите решиха, че ситуацията тръгва по южноосетинския сценарий. През 2008 г. нещата стигнаха до истинска война с участието на руски военни, до окончателно отнемане на част от грузинската територия и грандиозен международен скандал.

Този път шумотевицата около „кримския въпрос“ и многозначителните изявления на руски депутати за „адекватни мерки“ накараха мнозина и в двете държави да твърдят, че Крим може скоро да се отцепи от Украйна, дори да влезе в състава на Русия. С евентуална помощ от последната навярно.

Вчерашната заповед на Путин подсили тези опасения. За министъра на отбраната не бе лесно да убеди обществеността, че внезапната проверка на войските изобщо няма връзка с положението в Украйна. Според него учения ще има на няколко полигона и ако един от тях се случи край границата с Украйна, „тук няма нищо страшно“.

Може да се съгласим с Шойгу – но и да го оборим. Изненадващата проверка на бойната готовност вероятно съвсем не означава, че руски войски ще нахлуят в една суверенна държава. Подобна стъпка не само крие риск от глобален политически скандал и международна изолация на Русия – има опасност въоръженият конфликт да ескалира и в него да бъдат въвлечени трети страни. Без съмнение руското ръководство изобщо не се блазни от перспективата да стане подпалвач на трета световна война навръх стогодишнината от началото на първата.

Не бива обаче да изключваме, че неочакваната заповед на върховния е сигнал към новите украински власти (или онези, които се опитват да властват) – предупреждение „да внимават“.

Но макар че явно има подобни щения и в руското, и в украинското общество, доста е трудно да повярваме, че Русия ще съдейства с военна сила за отцепване на Крим от Украйна.

Защото при все че протестите продължават, днес няма реални основания Крим да се отцепи от Украйна, камо ли после да се присъедини към Русия.

Подкрепящите идеята за отцепване напомнят т. нар. абхазки сценарий – в Абхазия всичко започна с това, че на местни жители бяха издадени руски паспорти.

Обаче Крим – част от Украйна, не е малката бунтовна Абхазия. През Украйна минава транзитно руският газ за Европа; страната влиза едновременно и в руската, и в западната орбита на политическо влияние. И Западът, и Русия са жизнено заинтересовани ситуацията в Украйна да е стабилна. Съответно няма смисъл Русия да клати кримската „лодка“, защото доходите от износ на газ и връзките със Запада за нея са несъпоставимо по-важни от съмнителни печалби като присъединяването на бунтовния полуостров с риск да предизвика война с най-близката си съседка.

Нищо чудно, че руските държавни лидери доскоро отказваха коментари по кримската тема.

Самото население на Крим също далеч няма единно мнение за възможността „да избяга в Русия“. Днес на полуострова живеят към 2,4 милиона души. Близо 1,7 милиона от тях – в сравнително големи градове като Севастопол, Симферопол, Керч, Евпатория и Феодосия, почти всички разположени по морското крайбрежие.

С оглед тежкото икономическо положение в Украйна доходите на почти всички хора в тези градове зависят от дребния бизнес и от микробизнесите, обслужващи туристите в Крим – стаи под наем, търговия на дребно, услуги.

Всичко това означава, че с идването на туристическия сезон към средата на май, жителите на Крим ще останат просто без никакво време, а и без сили за евентуални протести. Да не говорим за силова съпротива.

Освен това повечето местни хора не са убедени, че минаването под руска юрисдикция ще ги отърве от най-сложните проблеми, разпространени повсеместно и в самата Русия. Говорим за липсата на работни места в южните региони, корупцията, равнодушието на властите, срастването на местните ръководства с престъпния свят и т. н.

Днешните протести в Крим до голяма степен наподобяват избухналите в хода на революцията протести в Западна Украйна. Специфично за тях е, че в акциите участва сравнително малка, но доста дейна и радикално настроена част от населението. Благодарение на своята активност тези хора успяват да привлекат медийното внимание, поради което околните остават с впечатление, че протестът е масов. А всъщност протестиращите засега не са много.

Не бива да забравяме и колко са разнообразни етническите групи в Крим. Тук живеят истински руснаци, ориентирани към Украйна руснаци, рускоезични украинци, татари, молдовци, а също и различни, понякога доста влиятелни диаспори. Политическите интереси на тези общности далеч не са идентични. Напротив, често са диаметрално противоположни, което изключва възможността групите да се обединят, за да протестират и да отцепят Крим от Украйна.

Ето основните, но далеч не единствени факти, напълно изключващи възможността Крим да бъде присъединен към Русия – една от най-разискваните теми през последните дни.

БТА