Мартин Скорсезе: “Ролинг Стоунс” ме вдъхновяват. Затова направих филм за тях.
За киноманите от цял свят името Мартин Скорсезе е синоним на качествени и силно въздействащи филми. По време на 40-годишната си кариера в киното той е режисирал хитове като “Шофьор на такси”, “Разяреният бик”, “Нос Страх”, “Добри момчета”, “Невинни години”, “Казино”, “Бандите на Ню Йорк”, “Авиаторът” и др. На тазгодишната церемония по раздаването на Оскарите Скорсезе взе наградата за режисура за филма “От другата страна”, в който участва цяло съзвездие актьори – Джак Никълсън, Леонардо Дикаприо, Мат Деймън, Мартин Шийн , Алек Болдуин и Марк Уолбърг.
На 21 септември в САЩ ще се състои официалната премиера на най-новия филм на режисьора “Shine a Light”. Той е документален и посветен на една от неговите най-големи страсти – рокендрола. Главни действащи лица са членовете на група “Ролинг Стоунс” – Мик Джагър, Кийт Ричардс, Рон Ууд и Чарли Уотс. Скорсезе, който е дългогодишен техен фен, ги е снимал по време на концерта им в Ню Йорк миналия септември. Режисьорът и вокалистът на групата Мик Джагър, който е и продуцент на филма, са работили по сценария в продължение на 8 години. Пред британския вестник “Обзървър” Скорсезе разказва за филма, музикалните си предпочитания и “момчетата” от “Ролинг Стоунс”.
– Защо решихте да правите филм за “Ролинг Стоунс” и защо точно сега?
– Хм… А защо не?
– Фен ли сте им?
– Песни на “Ролинг Стоунс” звучат в много от моите филми, така че малко или много те са повлияли на работата ми. Преди да започнем работата по филма не ги познавах, само ги бях гледал по концерти през годините. В периода 1963-1970 г. изцяло се идентифицирах с тяхната музика, постоянно ги слушах. Така че филмът е посветен на духа и настроението в песните на групата. На музиката им сама по себе си. Още преди години осъзнах, че подхождам към песните на “Ролинг Стоунс” със сърцето си. Много харесвам техните балади, дълбочината им е просто неизмерима. В ума си направих този филм още преди 40 години. А сега най-накрая го снимах.
– Вярно ли е, че за да можете да използвате песните “Jumpin” Jack Flash” и “Tell Me” на групата във вашия филм “Жестоки улици” през 1973 г. е трябвало да платите 30 хиляди долара?
– Да. Много се нуждаех от тази музика за филма. Исках да използвам и още една песен –“’The Last Time”, но не можах да си го позволя. Нямах толкова пари.
– Толкова ли бяха важни тези песни за вас, че похарчихте такава голяма сума?
– Да. Без тях нямаше да мога да направя филма.
– Защо избрахте да кръстите филма за групата “Shine a Light”?
– Това е заглавие на една тяхна песен. Харесва ми идеята за светлината (“light” означава “светлина”), за озаряването на “Ролинг Стоунс”, за приноса, който тяхната музика има в областта на културата.
– Доста дълго време сте се подготвяли за снимките на филма. Какво точно включваше тази подготовка?
-Всичко, което можете да си представите. Първоначално смятах да има глас зад кадър, който да разяснява отделните сцени от филма, но после се отказах. После реших да снимам моментите, в които групата се подготвя за концерта в Ню Йорк, но не успях, тъй като тогава бях зает с работата по “От другата страна”. След като го завърших посветих цялото си внимание на “Shine a Light”. Работата по филма беше нещо като пречистване за мен. “Ролинг Стоунс” са едно безкрайно представление. 40 години представление.
– С главно действащо лице Мик Джагър. Допусна ли ви той достатъчно навътре в групата, за да можете да направите филма както трябва?
– Да, да, направи го.
– Мик е известен с това, че мрази да дава интервюта. Как се справихте с тази му особеност?
– Не съм правил никакви интервюта. Не исках да ми казват нищо. Те се снимат в своеобразен филм вече 40 години и са казали всичко, което имат да кажат. Какво още бих могъл да поискам от тях? Нищо. Само музиката и концертите им. Музиката остава. Концертите остават. Това са нещата, които ме вдъхновяват. Затова реших да не интервюирам никого от групата.
– През 2005 г. направихте документален филм и за Боб Дилън. По-трудно ли беше, отколкото с “Ролинг Стоунс”?
– В този филм аз всъщност не снимах самия Боб Дилън, а работих с неговия продуцент Джеф Роузън. Много е трудно да разкажеш историята на творец, на артист. Във филма за Боб Дилън основното, което исках, е да разкажа за живота на един талантлив човек, който успява да върви по свой собствен път. Това ми отне две години и половина. Във филма за “Ролинг Стоунс” подходът ми е различен. В него акцентът е върху представлението и енергията и вдъхновението, които идват от това представление.
– Кои други съвременни музиканти харесвате?
– Дейвид Грей, Ван Морисън и разбира се, Боб Дилън. Много ми харесват и всичките песни на Ерик Клептън. Напоследък слушам и групата “Уайт Страйпс”.
– А “Арктик Мънкис”?
– Да, да, много са интересни. Бил съм на техен концерт в Ню Йорк. Работата е там, че не съм способен да възприемам добре новата музика. Защото тя в голяма степен е базирана на музиката, с която съм израснал. Не мога да разбера какво искат да кажат младите музиканти, какво искат да внушат, докъде искат да стигнат. Така че започвам все повече да се връщам към старата музика.
– Има ли други музиканти, за които искате да направите документален филм?
– Засега не.
– Според вас какво прави комбинацията Мик Джагър/Кийт Ричардс толкова успешна?
– Уау. Това е твърде интересен въпрос. Може би това, че са толкова различни. Мик се движи бързо, Кийт се движи, но много бавно! (смее се) Те се балансират един друг изключително добре. По отношение на музиката и текстовете на песните двамата са отличен тим – нещо като ин и ян на групата.
– Момчетата от групата вече са над 60-годишни. Защо милиони хора по света продължават да ги обожават?
– Всичко се крие в силата на музиката им. Въпросът не е във възрастта им, а в това, което правят. И как го правят. Замислете се как свирят на сцената, каква химия има помежду им, как влияят на публиката. Ето в това се крие магията на техния успех. Сигурно има много хора, които няма да се съгласят с мен. Но за себе си знам, че “Ролинг Стоунс” ми въздействат страшно много – емоционално и физически. Те ме вдъхновяват. Затова не можах да устоя. Трябваше да направя филм.
Виж още – Защо „Ролинг Стоунс“ заобикалят България