Байдън е в центъра на американската дипломация спрямо Украйна

Асошиейтед прес

Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън. Снимка: Белия дом

Два дни преди да избяга от украинската столица, президентът Виктор Янукович разговаря по телефона повече от час с вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, превърнал се в главният му канал за връзка с американското правителство по време на политическата криза, обхванала бившата съветска република.

Според висш служител от американското правителство, запознат с разговора, Байдън предупредил Янукович, че възможността за уреждане на кризата бързо изчезва. Служителят каза, че първоначално Янукович не бил сговорчив и обвинил протестиращите по улиците на Киев, че са терористи. В течение на разговора Янукович станал по-отворен за призивите на Байдън, но когато затворил телефона, вицепрезидентът не бил сигурен какъв може да е следващият ход на обсадения лидер.

Последва бърза поредица от събития, които оставиха доста неясна съдбата на Янукович, а и политическата ситуация в Украйна в по-широк план. В петък Янукович се съгласи да състави ново правителство и да свика предсрочни избори. Украинският парламент оряза правомощията на президента и гласува за освобождаване от затвора на негов съперник – бившата министър-председателка Юлия Тимошенко. А в събота Янукович избяга от Киев и се появиха информации, че той се е скрил в проруския украински район Крим.

Крехкото политическо споразумение беше оркестрирано от европейски дипломати, а САЩ и Русия играха поддържащи роли.

Байдън, който изгради работни отношения с Янукович, откакто стана вицепрезидент, застана начело на деликатните дипломатически маневри, предприети от правителството на Обама. Той разговаря девет пъти по телефона с Янукович по време на тримесечната политическа криза – необичайно високо ниво на комуникация, подчертаващо силната тревога на САЩ за стабилността на Украйна, която има стратегическо местоположение до границите на Русия.

По време на кризата вицепрезидентът също така се срещна с украински религиозни лидери и украинско-американски групи, каза правителственият служител, който не беше официално упълномощен да обсъжда намесата на вицепрезидента и настоя да остане анонимен.

Байдън поема водещата роля в дипломатическите разправии в момент, когато неговата компетентност във външната политика е поставена под въпрос от бившия министър на отбраната Робърт Гейтс, който написа в наскоро издадени мемоари, че вицепрезидентът „греши по почти всеки основен въпрос на външната политика и националната сигурност през последните четири десетилетия“. Критиките на Гейтс, отправени във време, когато Байдън обмисля дали да се кандидатира за президент през 2016 г., бяха тежък удар за вицепрезидента, който години наред беше председател на сенатската комисия за външни отношения, докато представляваше щата Делауер в Сената.

Байдън и Янукович се срещнаха за първи път през 2009 г., когато наскоро положилият клетва американски вицепрезидент пътува до Украйна. Янукович беше опозиционен политически лидер с амбиции да стане президент. По време на посещението конфликтът между противоположните ориентации в Украйна между Европа и Русия, което е в основата на сегашната криза, вече изригваше на повърхността.

„Ние не признаваме – и аз искам отново да заявя това – каквато и да е сфера на влияние“, каза Байдън по време на посещението си в Киев през 2009 г. „Ние не признаваме правото на когото и да било другиго да определя на вас или на която и да е друга страна към какви съюзи да се стремите да принадлежите или какви двустранни отношения да имате“, заяви той.

Украйна се опитваше да задълбочи връзките си с Европа, когато Янукович обяви през ноември миналата година, че се отказва от споразумение с Европейския съюз и вместо това избира да търси по-тясно сътрудничество с Москва. По улиците излязоха протестиращи, които завзеха кметството на Киев и бяха жестоко атакувани от милицията. Десетки хора бяха убити при сблъсъци миналата седмица.

След като протестите се разраснаха, Байдън предупреди Янукович, че е виждал подобни ситуации да се развиват и преди по света. Вицепрезидентът, който разговаряше с Янукович чрез преводач от кабинета си в Западното крило, използва американски израз, за да илюстрира по-ясно какво има предвид – той каза на украинеца, че лидерите често са „с един ден назад и с един долар по-малко“ при опитите си да успокоят политическите демонстранти.

Янукович често изглеждаше разкъсван между различните варианти за избор и рядко даваше ясен знак на Байдън какъв би бил следващия му ход, заяви служителят. Байдън и Янукович не са разговаряли, откакто украинският лидер избяга от Киев през уикенда.

Бързото оттегляне на Янукович от столицата формално оставя ръководството на страната в ръцете на председателя на украинския парламент, въпреки че руски официални представители поставят под въпрос легитимността на действащото правителство. Вчера парламентът каза, че отлага съставянето на ново правителство. Това отразява политическото напрежение и икономическите предизвикателства, след като Янукович реши да се скрие.

Още по темата: Московски експерт предлага в печата руско-европейски „неформален протекторат“ над Украйна

Руският сенат – Съветът на федерацията, създаде вчера специална комисия за мониторинг на ситуацията в Украйна. Днес ще се разбере дали Държавната дума ще изпълни искането на опозиционните фракции за специално заседание по украинския въпрос, пише „Комерсант“.

Председателят на Думата Сергей Наришкин посочва пред вестника, че долната камара не планира отделно заседание за Украйна. Същевременно „парламентаристите смятат лично да наблюдават събитията в Украйна“ – след „консултации с Кремъл“ там решили да заминат лидерите на всички фракции в руския парламент.

Инициативите на руските законотворци пораждат логични въпроси, пише „Новие известия“. Политолози припомнят подписания през 1994 г. меморандум от Будапеща, според който във връзка с „ядреното саморазоръжение на Киев“ Русия, САЩ и Великобритания са дали на Украйна гаранции за суверенитета и националната й сигурност. Украйна изпълни поставените й условия, изтъква всекидневникът.

При днешната „абсолютно мътна среда“ в Украйна Русия има „много ясна задача – да не допусне въвличането си в тази каша“, защото инак не я очаква нищо добро, предупреждава московският аналитик Фьодор Лукянов.

Като идеално решение Русия и ЕС би могло да се разберат за неформален протекторат, гарантиращ на Украйна запазване на днешните й граници и готов да поеме отговорността вместо претърпелия крах национален елит. „За жалост обаче е вероятен и друг сценарий – Русия и Западът да се обвинят взаимно заради изострянето в Украйна“ и да подкрепят противни страни, което само ще задълбочи разцеплението, смята експертът.

„Геополитическите рефлекси, съчетани с идеологически шаблони (от рода на „европейски избор“) водят до голяма криза, от която може да тръгнат кръгове много надалеч“, заявява той.

Владимир Путин внезапно започна армейски маневри в области, граничещи с Украйна, пише в заглавие „РБК дейли“.

Вчера руският президент разпореди на министерството на отбраната внезапна комплексна проверка на бойната готовност на войските в Западния и Централния военен окръг, пишат вестниците. Печатът изтъква участието на бойна авиация и въздушен десант в предстоящите учения. Изданията цитират министъра на отбраната Сергей Шойгу, според когото „трябва да има готовност за бомбардиране на непознати полигони“.

Все още няма решение за конкретни поделения и полигони, а генералите спешно разработват подробен план на маневрите, допълва „РБК дейли“. Войските в Западния военен окръг на Русия наброяват над 2500 съединения и поделения с повече от 400 000 военнослужещи, напомня вестникът.

На вчерашното съвещание в министерството на отбраната никой не отрони публично и дума за Украйна. В неофициални разговори обаче армейски генерали казаха, че проверката безспорно се дължи на последните събития в тази страна, пише той. „По никой начин не свързваме тези неща“, заявил министър Шойгу, но признал, че Украйна „може да попадне“ сред държавите, край чиито граници се предвиждат маневри.

„Украинските десни радикали може сега да извършат някаква провокация срещу руските моряци (Черноморския флот, б. р.) в Севастопол; нашите военни естествено ще отвърнат, след което за украинците явно ще се застъпи НАТО. Мисля, че сценарият на ученията предвижда руските войски да подкрепят Черноморския флот“, прогнозира московският военен експерт Анатолий Циганок.

Министър Шойгу отбеляза, че руското отбранително ведомство внимателно следи събитията около Черноморския флот, пише „Комерсант“. Според Шойгу министерството „взема мерки, за да гарантира сигурността на обектите, инфраструктурата и арсеналите на Черноморския флот“, базиран в Крим.

Не се предвижда Москва да праща допълнителен военен контингент и военна техника; засега обектите на флота се опазват с наличните сили, уточнява източник на вестника в руския генерален щаб.

В четвъртък, в 4 ч. сутринта руският президент и върховен главнокомандващ Владимир Путин заповяда на министъра на отбраната да започне мащабно военно учение в района на Черно море, пише обаче „Комсомолская правда“, Това съобщил пред журналисти президентският прессекретар Дмитрий Песков. Според изданието в тези маневри ще участват общо 36 кораба, ще бъдат включени около 7000 матроси, войници и офицери.

Напрежението в автономната република Крим

„В Крим руснаците се съпротивляват на Майдана“, съобщава в заглавие френският вестник „Фигаро“. Изданието припомня, че близо 68 процента от жителите на автономната украинска република са руски граждани. „След революцията на Майдана са многобройни тези, които биха предпочели да отстъпят на Кремъл цялата територия на Крим, с което подхранват в Киев страха от сепаратизъм“, пише „Фигаро“.

Британският „Индипендънт“ прогнозира в заглавие, че вероятността Русия да присъедини Крим е малка. „Крайно невероятно би било новото правителство в Киев да направи нещо, което би провокирало Кремъл директно, например да поиска изтегляне на руския флот от Севастопол“, смята вестникът. Според „Индипендънт“ руският президент Владимир Путин също би се замислил, преди да пристъпи към присъединяване на Крим, тъй като 46-милионна Украйна е доста по-различна страна от малката Грузия. В Крим освен това има значително присъствие на украинци и кримски татари, които ще се обединят срещу евентуална руска интервенция, допълва британското издание.

Германското списание „Цайт“ също посвещава статия за Украйна на вероятността за отцепване на Крим. „На този малък полуостров се разкрива в малък мащаб дълбокото обществено разделение, което се наблюдава в момента в цяла Украйна: една част от населението иска обвързване с ЕС, а друга търси закрилата на Русия“, пише „Цайт“. Списанието коментира, че за правителството в Москва Крим е извънредно важен и отбелязва, че военната доктрина на Москва допуска навлизане на руски сили в чужда страна, когато има нужда от защита на руски граждани. „Руснаците обаче могат да се позоват на собствените си закони, ако правителството в Крим изрично поиска закрила“, подчертава „Цайт“.

Френският вестник „Монд“ и германското списание „Шпигел“ дават интересна гледна точка към събитията в Украйна, обръщайки внимание, че Иран следи извънредно внимателно какво се случва в бившата съветска република. „Превратът срещу украинския президент Виктор Янукович и победата на протестиращите в Украйна не са по вкуса на иранските консерватори“, съобщава „Монд“. От цитирани публикации в ирански медии става ясно, че в Техеран разглеждат украинската криза като организиран заговор на Европа и САЩ.

„Шпигел“ обяснява интереса на Иран с това, че той разпознава себе си в украинския конфликт. „Иранските реформатори се въодушевяват от вълнения, а правителството малко по-малко започва да чувства дискомфорт от това въодушевление“, твърди германското издание. Според „Шпигел“ позициите на реформаторите около президента Хасан Рохани, които искат да изведат Иран от международната изолация, и иранските хардлайнери по отношение на Украйна в момента силно се различават.

БТА