„Вашингтон пост“: Жалко за Украйна, но това е сделка, която светът може да приеме

в. Вашингтон пост

В кризата с Украйна САЩ имат проблем с внушаването на доверие

Нека бъдем реалисти. Едно нещо е да казваш, че завземането на Кримския полуостров от Русия „не може да бъде толерирано“, както провъзгласяват мнозина капацитети по външна политика. Съвсем друго е да направиш нещо по въпроса.

Само на мен ли ми се струва или наистина изказванията за кризата в Украйна звучат така, сякаш във Вашингтон всички страдат от амнезия. Явно се предполага, че трябва да сме шокирани – подчертавам „шокирани“ – от това, че голяма военна сила си измисля претекст, за да нахлуе в по-малка и по-слаба държава. Съжалявам, но всички ли са забравили злополучните събития в Ирак от преди няколко години?

Честно казано, аз симпатизирам на легитимното украинско правителство, а не на неоимпериалистическия режим в Русия. Но ако трябва да сме откровени, Съединените щати не са в много силна позиция да настояват за пълно зачитане на териториалната цялост на суверенни държави.

Преди Ирак бяха Афганистан, войната в Персийския залив, Панама, Гренада. А дори сега, когато осъждаме Москва за нейната възмутителна агресия, ние запазваме правото си да изстрелваме смъртоносни ракети в Пакистан, Йемен, Сомалия и къде ли още не.

Нито един от тези примери не дава право на руския президент Владимир Путин да откъсва Крим от останалата част на Украйна и на практика да присъединява историческия полуостров към руската империя. Но е трудно възраженията на САЩ да бъдат обосновани на принципно ниво, даже ако твърдението на Путин, че в Крим са били заплашени руски граждани, се окаже също толкова кухо, колкото твърдението на правителството на Буш, че Саддам Хюсеин имал оръжия за масово унищожение.

Правителството на Обама ясно заявява, че осъжда операцията на Путин. Критиците, които хвърлят вината за руските действия върху „слабата“ или „некадърна“ външна политика на САЩ, са или циници, или хора, които не разбират нищо.

Безсмислено е да дрънкаш оръжия, ако целият свят знае, че нямаш намерение да ги използваш. Липсва убедителна военна заплаха от страна на САЩ, която евентуално би могла да накара Путин да се откаже от Крим, в случай че той не иска да го направи. Русия е доста по-слаба, отколкото беше по съветско време, но продължава да е свръхсила, чийто ядрен арсенал е заплаха за съществуването на който и да е противник. Има доста малко държави, които не могат да бъдат принудени да се подчинят, да кажем, при внезапната поява на американски самолетоносач и придружаващите го кораби. Русия е една от тях.

Ако целта е Русия да бъде убедена да върне Крим, което може да стане, а може и да не стане, първата необходима стъпка е да се направи опит да се разбере най-напред защо Путин е заграбил района.

Когато Украйна възникна като суверенна държава след разпадането на Съветския съюз, беше постигната договореност руският военноморски флот да запази базите си на Кримския полуостров. След като революция на „народната власт“ свали проруския украински президент Виктор Янукович миналия месец, вероятно беше неизбежно Путин да сметне, че статутът на тези бази е ако не застрашен, то поне поставен под въпрос.

Новото правителство в Киев би могло да предложи формални гаранции за военноморската база в Севастопол. В по-широк план обаче Путин може да е решил, че да се позволи на Украйна да се откъсне от орбитата на Москва вече е прекалено. Завземането на Крим е нещо повече от осигуряване на незамръзващо пристанище за руските кораби. То означава заплаха за по-нататъшни териториални нахлувания, освен ако новото правителство в Киев не стане по-услужливо към своя могъщ съсед.

Това не е честно към Украйна. Но не смятам, че помага на украинците да се преструват, че има начин Путин да бъде накаран да предаде Крим, ако той иска да го задържи.

Въпросът е дали има някакъв начин да се повлияе върху преценката на Путин за ползите и вредите. Руският лидер няма защо да се страхува от Съвета за сигурност на ООН, тъй като Русия може да наложи вето върху всяко предложено действие. Изключването на Русия от групата на осемте водещи индустриализирани държави би било удар за престижа на Москва, но едва ли особено би притеснило Путин.

По-лесно е да отправиш заплаха за икономически санкции, отколкото да я изпълниш. Европейският съюз зависи от Русия за голяма част от своя природен газ – факт, който дава на Путин значителни възможности за влияние. В по-широк смисъл Европа няма никакво желание да подновява Студената война. Путин знае това.

Ако Путин наистина е загубил представа за реалността, както твърдят, че била предположила германската канцлерка Ангела Меркел в разговор с президента Обама, тогава всички залози отпадат. Но ако е разумен, Путин ще предложи решение: Русия получава цялостен или частичен контрол върху Крим. Украйна и другите бивши съветски републики не забравят, че Москва ги наблюдава, а всички ние се успокояваме.

Жалко за Украйна, но реалистично погледнато, това може да е сделка, която светът да реши да приеме.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.