Двама млади украинци от площада за събитията

Маркиян (със знамето) и Ярина (вляво) на демонстрация. Снимки: личен архив

„Всъщност, не разбирам какво се случва в момента”, казва Ярина Михайлишних през скайп, в момент, в който страната й е тема във всички останали страни по света.

Току-що е започнала нова поредица събития в Украйна, след окървавените протести. Военни термини, почти забравени от ежедневния език на вестниците, възкръсват на челните страници.

Предишния ден група руски стрелци във военни униформи налагат контрол върху международните летища Симферопол и Севастопол. Руски кораб от флота на Русия е забелязан в пристанището Балаклава, а руски хеликоптери са преместени до Севастопол. Същевременно, след като призовава Владимир Путин да защити руснаците в Крим, парламентът на Москва му дава право да използва военни части.

23-годишната Ярина е  журналист и активист, базиран в Лвов, най-големият град в Западна Украйна. Ярина участва в движението „Честно”, което се бори за политическа прозрачност и следи за злоупотреби на депутати. Тя сътрудничи на медиите „Українська правда“, „Щоденна всеукраїнська газета“, Texty.org.ua – смятани за независими и алтернативни на официалните медии в страната. За някои от тях тя изготвя специални интерактивни карти. Обикновено посветени на „политика, общество, икономика, култура”. В момента това са т.нар. инфографики на локацията на руски и украински военни части.

През февруари Ярина е разпитвана от украинската полиция за журналистическата й дейност. Същевременно, някои от редакторите, с които работи, съветват журналистите да трият разменени имейли, за да се попречи на изтичане на информация в случай на хакерска атака. От няколко месеца насам редакторите питат сътрудниците си и дали искат имената им да се появяват под материалите им за „Майдан” – не са малко случаите на заплахи срещу журналисти.

Ярина и приятелите й участват в протестите в Киев от началото им, когато през ноември украинският кабинет се отказва от споразумението за по-близки връзки с ЕС.

Ярина с шапката на площада в Киев, преди да бъде опожарен. Снимки: личен архив

„Имаше момент, през есента, когато няколкостотин студенти взеха решение да протестират и властите решиха да упражнят насилие върху тях. Беше шок за цялата страна. Усещането беше като да се събудиш в съвсем друга държава”, разказва Ярина.

Ярина си спомня, че в началото протестите не са били толкова мащабни, но упражнявайки физическа сила и пренебрегвайки отправени от обществеността въпроси, властите правят така, че малкият протест нараства.

Започналите протестни действия биват подкрепени на следваща фаза от ветераните от Афганистан, които заявяват, че протестират заради „децата си” – младите хора на Украйна. Според наблюдатели протестът на ветераните е ключов момент – тогава и други обществени слоеве се включват във вече масов протест.

„По-късно, в дните на Коледа и Нова година, когато хората бяха погълнати от празниците, властите продължиха да бият и стрелят по хората и ни накараха да оставим семействата и празничните маси”, разказва Ярина.

Лвов, родният й град и културна столица на страната, е втори по мащаби на протестите след Киев.

„На вратите на магазините имаше надписи: „Не стой в Лвов, отиди в Киев”, разказва Ярина, „Имаше автобусни шофьори, предлагащи безплатен превоз до Киев, лекари, организиращи се в групи, за да отидат до столицата, пресцентър, в който участвам и аз”.

„Много инициативи са организирани от хората спонтанно, като например да се попречи на местната милиция да се пренасочи към Киев, за да участва в потушаването на протестите”.

Маркиян Мацех от Лвов, приятел на Ярина, разказва как група приятели са пътували до столицата всеки уикенд. 22-годишният IТ-специалист се появява на челните страници на много медии, свирейки на пиано на площада.

„Това е страната, в която ще прекарам живота си, и искам да я направя по-добра. Бях част от самоорганизиралите се да пазят площада през нощта, участвах в мирно движение за съпротива. Най-големият ми принос обаче бе „пиано проектът”. Сложих пиано между полицията и протестиращите, близо до президентството. Така исках да обясня на властите и силите на реда истинските цели на протестиращите – промяна на системата, не водене на физически битки с някого. Да обясним, че имаме усещане за чудовищна несправедливост заради скорошните събития и че искаме всичко това да се поправи. Пиано проектът помогна за тази първа фаза на протеста, спомогна да демонстрираме не само пред полицията, но и пред света какъв тип хора са двигател на протеста – интелигентни и културни хора, които са били тласнати на ръба от властите”.

„От началото на декември опасността започна да се усеща осезаемо”, разказва Ярина, „Не си представяхме, че може да има снайперисти, пистолети, професионални убийци…”

„Наричаме ги „Небесна сотня”, разказва Ярина за жертвите на протестите.

„В древни времена „сотня” е било подразделение на армия, използваме го за означаване на жертвите, обикновените хора – като мен, майка ми и баща ми (които също отидоха на площада). Това не беше протест, а самозащита”.

Мистерия около протестите остава въпросът кой е поръчителят на снайперистите. Украинската полиция е оторизирана да използва огнестрелни оръжия, но има спекулации, че зад снайперистите стои друга страна на интерес. Русия например предполага, че снайперистите са организирани от опозиционни лидери, опитващи се да засилят местното и международно възмущение срещу правителството.

Ярина (със знамето вдясно) и Маркиян (с мегафона) на демонстрация през есента. Снимки: личен архив

Новият здравен министър на Украйна, лекар, помагал на площада по време на протестите, заяви пред Асошиейтед Прес, че открити еднакви огнестрелни рани на протестиращите и на полицията индикират, че стрелци са опитвали да засилят напрежението и да предизвикат дори още по-голямо насилие, за да съборят правителството на Янукович.

„Вярвам, че последните събития повлияха на украинците – че ще станем много по-толерантни спрямо неща като език и произход и ще усещаме отговорност пред онези, които умряха. Тези жертви ще бъдат генератор за промяна на Украйна”, казва Маркиян.

Ярина също се надява, че трагичните събития ще формират ново украинско самосъзнание.

Отговаряйки на въпрос за тезата на руски официални представители, че протестите са нео-нацистки в ядрото си, тя казва, че „това е същото, като да се каже, че има йети в България”.

„Това е абсолютна лудост като твърдение, голяма провокация и манипулация със съзнанието на хората. Неонацистите не са свързани с протеста. Имаше цели формации, патрулиращи и около синагогите. Не си спомням да е имало дори един-единствен сблъсък във вътрешността на протеста”, разказва Ярина.

Попитана за исканията на протестиращите, тя изрежда: „Лустрация, граждански права, борба срещу корупцията, безработицата”.

„Като цяло украинците са били мамени от корумпирани политици прекалено много пъти”, казва Ярина, добавяйки че няма консенсус и за наскоро излязлата от затвора Юлия Тимошенко.

Ярина подкрепя един от младите лидери на протестното движение – Володимир Парасюк, призовал публично на площада Янукович да подаде оставка. Много приятели на Парасюк умират на „Майдан”.

„Хората просто са изморени от насилие”, казва Ярина, докато телефонът й звъни. Нейни приятели искат да обсъдят последните събития. Никой от тях не знае какво следва оттук-нататък.

„Основни проблеми са историческите развития и манталитет. Въпреки че сме родени в една къща (земя), все едно сме отгледани в различни семейства – Русия, Полша, Литва, Унгария”, обяснява Маркиян относно отношенията на страната с Русия, „Обикновено имаме приятели руснаци, уважаваме руския народ и езика им, стига да ни уважават и те. Въпросът не е, че не искаме да сме про-руски настроени, не искаме да сме про-Путин.”