Сценарии за Украйна

в. Независимая газета

В Харков протестират срещу опозицията. Снимка: регион.уа

Украинската криза мина вече точката, след която няма връщане назад. Още на 6 март решението на кримския Върховен съвет да насрочи референдум за присъединяване към Русия (приключил вчера по официални данни с 96,6 на сто от гласовете „за“, б. р.) показа достатъчно ясно, че полуостровът едва ли ще остане в състава на Украйна. На преден план излезе друг проблем – с какви граници и с каква политическа система ще остане страната след кризата. Бъдещето й се чертае чрез труден дипломатически обмен в четириъгълника Русия-САЩ-Германия-ЕС. Той открои оценки, в чиято светлина изпъкват няколко сценария за развитие на ситуацията.

„Твърд“ сценарий

За Украйна това ще е повторение на югославските събития от началото на 90-те. Политическата власт в Киев днес е нееднородна. Засилва се крайната десница, което може да предизвика опити за силова „украинизация“ на източните и южните области. И тя на свой ред да подтикне други украински региони да последват примера на Крим.

Опасна ситуация може да видим в украинския изток. При всички вълнения в Харков и Донбас, стремежът за отцепване от Украйна в източните региони е по-слабо изразен, отколкото в Крим. Източноукраинските области настояват да получат от Киев културни и езикови права, също и гаранции за ненамеса.

В този контекст изглежда реалистично създаването на Югоизточна автономна територия, включваща Харковска, Луганска, Донецка, Запорожка и Днепропетровска област. Към тях ще се присъединят навярно Херсонска, Николаевска и Одеска. За юридическа база ще се използва решението на Северодонецкия конгрес от 2004 г. за създаване на Югоизточна украинска автономна република.

Този пример се очаква да засили стремежа към автономност в Закарпатието. Основният местен етнос – русините, традиционно е поддържал връзки не с Русия и Полша, а с Австро-Унгария. На общоукраинския референдум през 1991 г. Закарпатска област гласува за автономия, но Киев не призна решението й. За разлика от правителствата на Унгария, Словакия и Полша украинското не признава русините за отделен етнос. В отговор Закарпатският областен съвет реши през 2007 г. да признае русините за коренна народност в Закарпатието. През ноември 2013 г. бяха разработени проекти за създаване на обща унгарско-русинска автономна територия с оглед резултата на референдума от 1991 г.

Опита ли се Киев да потисне местни брожения, може да предизвика намесата на други страни. Русия ще се стреми не да окупира Украйна (както смятат мнозина във Вашингтон), а да формира „зона на сигурност“ за югоизточните региони. Унгария може да прати войски в Закарпатието под предлог, че брани унгарското и русинското население. (Унгарската конституция от 2012 г. прави Будапеща отговорна за всички унгарци.) Примерът на Унгария може да бъде последван от Полша заради историческите й интереси във Волинска и Лвовска област.

Териториални претенции към Украйна може да се очакват от Румъния. През 2009 г. Букурещ спечели териториален спор с Украйна за 1500 квадратни километра континентален шелф в района на Змийския остров в Черно море и обяви, че претендира за дунавските острови Майкан и Ермаков. Не е изключено Румъния да поеме контрола върху устието на Дунав, а може би и върху Северна Буковина. Твърде е вероятно тези събития да разпалят въоръжен конфликт на украинска територия.

„Мек“ сценарий

Той ще стане реалност, ако в Киев започнат да печелят терен центристки сили. Кримските събития доказаха, че без да разшири правата на регионите, Киев трудно ще успее да запази контрола върху тях. Изходът за Украйна може би ще е преформатиране с образуване на федерална държава, която ще включва вероятно три образувания: Югоизточна автономна република, Украйна и Закарпатието. Държавното устройство на тази „Украинска федерация“ ще напомня Социалистическата федеративна република Югославия (СФРЮ) от периода 1974-1988 г.

Великите сили може да подкрепят стабилизирането на Украйна. Гаранциите за сигурност и териториална цялост, дадени на Украйна от Русия, САЩ и Великобритания в рамките на Будапещенския меморандум от 1994 г., бяха с характер на препоръка. Меморандумът може да бъде сменен с по-твърд международноправен документ, в който да участват не само Русия и САЩ, но също така Полша, Унгария, Словакия и Румъния. Всяка от тях може в идеалния случай да стане гарант за сигурността на една република от хипотетичната Украинска федерация.

Не е изключен обаче и друг вариант. Изгуби ли Киев контрола над три области (Харковска, Донецка и Луганска), това ще превърне Украйна в етнически по-еднородна държава, съответно и по-способна да се интегрира в НАТО.

Което може да засили още повече антируските настроения не само в Западна и Централна Украйна – в крайна сметка страната да заприлича на Полша от времената на Лех Качински (2005-2010 г.) като държава, обединена на антируска основа и водеща проамериканска политика.

Този вариант не е тъй фантастичен, колкото изглежда на пръв поглед. През 2008 г. германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер предложи компромис: Грузия да влезе в НАТО без Абхазия и Южна Осетия. Германската или британската дипломация би могла да предложи нещо подобно и за уреждане на украинския конфликт. След изтощителните дипломатически сражения и демонстрации на сила Москва най-вероятно с охота би приела такъв компромис.

Но този изход от кризата едва ли ще е добър за Русия. По периметъра на новите, „фактически“ граници на Украйна може да изникне американска военна инфраструктура, например по линията Суми-Полтава-Одеса. САЩ може би ще тръгнат към засилване на военното си присъствие в Черно море, главно чрез споразумения с Румъния и България. Обновената руско-украинска граница ще заприлича на границата между ГДР и ФРГ от времето на студената война.

Нова Ялта?

От началото на 2011 г. експертите често пишат, че е недопустимо да има „втора Ялта“ в отношенията с Русия. Прокарват се паралели с Ялтенската конференция от февруари 1945 г., когато лидерите на Съветския съюз, САЩ и Великобритания разделят Европа на сфери на влияние. Администрацията на Франклин Рузвелт (1933-1945 г.) често е упреквана в цинизъм.

Конференцията обаче не се дължи само на абстрактен стремеж да бъде запазено партньорството между съюзниците. През зимата на 1945 г. и Москва, и Лондон, и Вашингтон чакат с напрежение момента, в който войските на съюзниците ще се срещнат на територията на победена Германия. И Ялтенската конференция е сред мерките, целящи да предотвратят възможния сблъсък между тях.

Последните три години обаче показаха, че трябва да се установят правила на играта в териториите от бившия Съветски съюз. Най-опасен изглежда е обсъжданият в медиите вариант в Украйна да влязат сили на НАТО. Днес Брюксел едва ли разглежда в практически план сценарий за война с Русия. Но ако сили на НАТО под предлог, че „бранят Украйна“, се придвижат до определена линия и спрат, без да влизат в допир със сили от проруски настроени райони и или руски военни, границата на зоните за сигурност ще зависи от бъдещите споразумения на Русия със САЩ и или НАТО. В крайна сметка Украйна може да се разцепи на две държави по модела на ГДР и ФРГ: Украйна – членка на НАТО и на ЕС, и Украйна, членуваща в бъдещия Евразийски съюз.

Всички изброени сценарии изискват Русия и САЩ да започнат диалог с цел разработване на правила за взаимодействие на територията на бившия Съветски съюз. В противен случай ще ескалират конфликтите из цялото пространство от Балтийско до Каспийско море и това ще повиши риска от сблъсък между Москва и Вашингтон. В този смисъл украинската криза може да приключи с формиране на нов дневен ред в двустранните отношения.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.