Крайнодесните искат нова революция в Украйна

Рано или късно Киев ще започне преговори с Москва за обезщетение заради прехвърлянето на Крим в състава на Руската федерация, пише „Независимая газета“, цитиран от Би Би Си.

Украйна ще преразгледа цените на газа, тока и водата за Крим, но няма да блокира доставките, уверил Серхий Соболев, лидер на парламентарната група на „Баткившчина“. „Човек от ръководството на партията на Юлия Тимошенко фактически представя сметка на руския бюджет за снабдяването на част от Русия“, пояснява вестникът.

Киев се опитва да получи един вид откуп за Крим, което добре се вписва в логическото развитие на руско-украинския конфликт – след фазата на въоръжено противопоставяне започва икономическа. Вчера руска компания съобщи, че й се налага да спре доставките на кримски вина в Русия заради спънки от украинските митници, а в руския град Липецк бе блокирана дейността на украинска фирма.

Позицията на Киев се мени заради разцепление сред привържениците на Майдана. „Умерените“ като премиера Арсений Яценюк и лидера на партията УДАР Виталий Кличко иска диалог с Русия, но позицията им дразни радикалните националисти от „Десен сектор“ и „Свобода“, готвещи се за военна конфронтация с Русия. Много скоро властта ще се опита да ги усмири, и то с помощта на Запада, смята руската правозащитничка Мария Баст.

Реалната конфронтация тепърва започва: Украйна има нужда от руски газ, Русия – от украинската газотранспортна система, Крим – от достъп до украинската инфраструктура, посочва московският бизнесаналитик Григорий Бирг.

„Комерсант“ коментира намерението на Киев да въведе визов режим с Русия, огласено от Андрий Парубий, председател на украинския съвет за национална сигурност и отбрана. Премиерът Яценюк побърза да се разграничи от идеята – според него визовият юрежим ще стане наказание не за Русия, а за милионите украинци, заминаващи на гурбет във федерацията, пише изданието.

Според киевски експерти новите власти в Украйна правят политически демарш, но не са подготвили нужната процедура и може да става дума само за опростен режим с издаване на визи на границата.

Миналата година в Украйна са влезли над 10 милиона руски граждани. Шестте украински консулства във федерацията физически не могат да осигурят толкова визи. При това Киев трябва да се готви за симетричен отговор от Москва – визи за украинците. Това силно ще затрудни работещите постоянно в Русия 3 милиона украински граждани, които пращат вкъщи 20-30 милиарда долара годишно, добавя всекидневникът.

В редакционен коментар „Независимая газета“ разглежда влиянието на руско-украинската криза върху дейността на т. нар. извънсистемна опозиция – непарламентарни и нерегистрирани сили. На фона на включването на Крим в Русия политическият дневен ред във федерацията се опростява до крайност: доминиращ мотив става нагласата срещу Запада. Присъединяването на територии се тълкува като перване по носа на Вашингтон и Брюксел, безсилни да отвърнат на Русия с каквото и да било.

Отношението към влизането на Крим в Русия става определящ фактор за всеки политик и обществен деец: ако го подкрепяш, си патриот, ако не – значи си предател, маршируващ в петата колона и управляван от Запада. Каквото и да говорят вече опозиционери за корупцията, битовите услуги, икономическата криза, данъците – за онова, което всъщност си е политиката, може да им отвърнат с демагогия: „Съгласувахте ли своята критика с Вашингтон като позицията си за Крим?“ – обобщава вестникът.

В Южна и Източна Украйна се готвят протести с искане за референдуми по статута им. Проруски движения настояват или за отцепване на регионите им от Украйна, или за федерализация на страната, разказва „РБК дейли“.

Активисти на протестни движения споделят планове за нови митинги срещу властта на Киев през уикенда в Одеса, Донецк, Луганск и други градове. Не описват конкретни механизми, с които да подтикнат Киев към референдум, но твърдят, че ситуацията в градовете им е нажежена. „Чакаме властите да направят стъпка. Ако се вслушат в нашето мнение, форматът на диалога ще бъде един, ако не се вслушат – друг“, обяснява лидерът на „Единна Одеса“ Валентин Чернов. Проруски сили в различни градове използват сходни сценарии, за да разклатят ситуацията – масови митинги, опити за окупация на административни сгради и окачване на руски знамена по тях, сбивания, опити да се препречва пътят на армейски колони с военна техника.

На улиците излизат не твърде познати политически организации, пише всекидневникът. Техни членове твърдят, че в проявите им участват само местни жители, но хора от руски патриотични движения не крият стремежа си да заминат за Южна или Източна Украйна, посочва той. Според депутата от „Баткившчина“ Серхий Соболев през последните дни в Украйна са заловени три групи диверсанти „с руски паспорти и огнестрелно оръжие“. Всички събеседници на „РБК дейли“ от Майдана са убедени, че хора от Русия масово идват на митинги в южните и източните региони.

Повечето жители на украинския Юг и на Изтока не биха подкрепили включването им в Русия, смятат социолози в Украйна. Според киевския експерт Володимир Паниото 70 процента от хората в Южна и Източна Украйна са против изпращането на руски войски там. По данни на центъра „СоцИс“ най-малко 30 на сто от източноукраинското население подкрепя Майдана, а на Юг – 20 на сто. Ситуацията в тези области далеч не е като тази в Крим. Малко е вероятно „кримският сценарий“ да се повтори в Южна и Източна Украйна, заключава руският политолог Евгений Минченко, цитиран в „РБК дейли“.

Според членове на екстремистката групировка „Десен сектор“, цитирани от агенция УНИАН, наближава нова смяна на властта в Украйна, пише „Правда“. Радикалите изразили недоволство от свършеното досега в Украйна – според тях само 30 на сто от необходимото. Не посочили дата за новата революция, но нямали съмнение, че такава ще има, защото доверието към новото ръководство в Киев спадало твърде бързо. „Десен сектор“ упреква новото ръководство, че Украйна е изгубила Крим без бой; има и други претенции към новите управляващи, отбелязва електронният вестник.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.