„Независимая газета“: Русия не се кани да завоюва Украйна

в. Независимая газета

Руски патрул в Крим. Снимка: нюзру

Наблюдателните полети на украинската военна авиация край югозападните граници на Русия на 21-22 март показаха, че там няма струпвания на руски войски, както се боеше Киев. Но това явно не бе новина за командващите Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), нито за САЩ и страните от НАТО – има и други начини за разузнаване. Безспорно ги владее и Северноатлантическият алианс, и украинският Генерален щаб.

След доброволното влизане на Крим в състава на Русия за Москва явно е неизгодно военната ескалация в Югозападна Украйна да продължи. Подписвайки документа за приемане на Крим във федерацията, президентът Владимир Путин заяви, че Русия не планира военно нахлуване в Украйна. Защо тогава Украйна все още се бои от Русия, защо обяви миналата седмица мащабна мобилизация и събра войски по границата със славянската си съседка?

Първо, днешните власти в Киев се страхуват от гражданска война. Мащабното движение на войски от ВСУ в южна и югоизточна посока изглежда е предприето не толкова заради опасения от външна агресия, колкото затова, че сегашното украинско ръководство вижда риск от по-нататъшна дестабилизация в рускоезичните региони. Решението на Киев да засили пропускателния режим по руско-украинската граница и намерението на известни политически сили в страната да въведат визов режим с Русия сочат, че протежетата на Майдана се боят от всички хора в Русия, готови да подкрепят своите сънародници.

Експерти раздухват страстите около възможността за въоръжено въстание в региона. Въпросът не слиза от дневния ред навярно и заради последната пресконференция на сегашния президент Виктор Янукович – говорил в Ростов на Дон, той заплаши скоро да се върне в Киев. Изглежда неслучайно антимайдановските митинги в Донецк през уикенда приеха обръщения към него с искане да сложи ред в страната.

Местни медии съобщиха, че групировки от Южна и Източна Украйна примамват милицията и армията да минат на тяхна страна. Редица факти издават стремежа на тези групи да се сдобият с оръжие, за да дават отпор на бойци от Майдана и „Десен сектор“. В региона едва ли може да избухне мащабна гражданска война.

Но армията и МВР все още са недееспособни, а Националната гвардия едва-що взе да се формира. Почти 20-хилядната групировка украински войски в Крим бе обкръжена от силите за самоотбрана. Мнозина военни минаха на страната на Русия. След включването на Крим във федерацията под 10 на сто от украинските военни на полуострова избраха да се върнат в Киев. Останалите свързаха съдбите си с Русия.

Второ, колкото и да са сложни отношенията между Москва и Киев, не е съвсем изключено Русия да предприеме силови действия извън своите граници. Днешните киевски власти са твърде слаби. Вероятно на това се дължи призивът, отправен от лидера на партията УДАР Виталий Кличко – ООН и ОССЕ спешно да изпратят в Крим наблюдатели и миротворци. Тръгнат ли неуправляеми процеси в Югоизточна Украйна, нищо чудно лидерите на Майдана да поискат такава миротворческа помощ и за цялата страна.

Русия надали ще изтърпи дълго време Украйна да блокира изцяло военната й групировка в Приднестровието. Москва започна преди няколко месеца активно да контактува с Крим; стремеж към също такива отношения проявиха и властите в непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР). Въпросът за съдбата на ПМР засега е замразен от Кремъл – макар още да не е ясно как смята Москва занапред да снабдява миротворците ни в ПМР. Това обаче не може да продължи дълго.

Трета причина Киев да се тревожи от евентуални силови акции на Москва: украинските власти разбират, че с присъединяването на полуострова Русия не е постигнала всичките си набелязани стратегически цели. Крим де факто е почти откъснат от източници на електроенергия и вода. Днешните киевски власти все още го смятат за свой и засега не прибягват до водноенергийна блокада.

Не бива обаче да пренебрегваме тази възможност. Тъкмо тя очевидно кара кримските власти да приветстват всички акции на свои близки съседи, замислящи да присъединят териториите си към Крим, значи може би и към Русия. Колко далеч ще стигне този процес, не се знае. Фактически обаче, след като Крим бе обявен за субект от Руската федерация, сепаратистките нагласи в околните региони се засилиха.

Вчера се разбра, че в Херсонска област – на руско-украинската граница, хората от местното с. Стрелковое (на нос Арбатская стрелка) са влезли с решение на селсъвета в състава на Крим, съответно и на Русия. За момента не се знае как реагира Москва; официален Киев естествено е възмутен. Заради същото село преди седмица избухна конфликт между ВСУ и силите за самоотбрана на Крим. По една проста причина: там има находище на природен газ и термален извор. Находището дава 130 хил. куб. метра газ за денонощие. Украинското външно министерство изпрати съответната нота до Руската федерация. В с. Стрелковое обаче все още има блокпост на силите за самоотбрана на Крим.

Около местността Турецкий вал на Перекопския провлак също се очертаха вече крайгранични проблеми; местните жители са недоволни от украинските власти. Сепаратистките нагласи идват оттам, че хората от селата Ставки, Красний Чабан, Каирка и Макаровка в Херсонска област десетки години са работели в изградения наблизо – но вече в Крим, химкомбинат „Титан“. Сега индустриалният обект, стратегически за тях, е останал в чужбина и селяните трудно стигат до работните си места през всички блокпостове и КПП-та. А миналата събота границата даже бе затворена известно време.

Примерът на Крим бе заразителен за много от рускоезичните региони в Украйна. Протестните настроения срещу властта на Майдана се засилват. Стремежът на тези региони към повече самостоятелност, федерализация и връзки със сънародниците в чужбина съвпада с целите на Москва в Крим – да разполага с доброжелателна буферна зона. Каквато всъщност май разчитат да формират южните и източните области от Украйна. Да се надяваме, че в тези процеси няма да доминира военният фактор. БТА

Натовски генерал: Русия е готова да анексира молдовски регион

Натовски генерал твърди, че Русия е готова да анексира молдовски регион, пише вестник „Гардиън“ по повод вчерашното изказване на върховния главнокомандващ обединените въоръжени сили на алианса в Европа генерал Филип Брийдлав на проява на Германския фонд „Джордж Маршал“.

Изданието отбелязва, че според генерала Русия е струпала големи военни сили по източната граница на Украйна, като той е предупредил, че следващата цел на Кремъл може да бъде молдовският сепаратистки регион Приднестровието.

Опасения, че отцепилата се Приднестровска република в Молдова може да е „следващият Крим“, пише „Дейли телеграф“. Изданието отбелязва, че са се появили съобщения за руски военни учения там. Натовски генерал предупреждава за нова руска агресия, пише „Вашингтон пост“ също по повод изказването на Брийдлав.

Вестникът цитира американски и украински представители, които предупреждават, че Русия може да е готова да разшири териториалните си завоевания в посока Източна Украйна и отвъд нея.

Тези предупреждения идват в момент, когато Русия завършва процеса на превземане на украинските военни бази в Крим, добавя изданието.

Президентът на САЩ Барак Обама и съюзниците търсят твърд, обединен отговор в момент когато Русия държи здраво Крим, пише „Ню Йорк таймс“.

Докато Русия консолидира хватката си върху Крим, издигайки флага си над превзети военни бази и задържайки свалени украински командири, президентът Обама и международните му съюзници се готвят да се срещнат в Хага в опит да излязат със силен, обединен отговор въпреки различаващите им се интереси по отношение на Кремъл, отбелязва вестникът.

Крим – специална икономическа зона?

Ако Москва се оттегли от споразуменията за базиране на руския Черноморски флот в Севастопол, минал вече от Украйна в състава на Русия, Киев ще плаща занапред двойно по-скъпо за доставяния газ, а дългът му към федерацията ще скочи четири пъти – на 16 милиарда долара, пише „Комерсант“.

Според руския премиер Дмитрий Медведев днес Москва смята отстъпката в цената на газа, предоставена през 2010 г., 11 милиарда долара, за авансово плащане по спогодбите за флота с Украйна.

По данни на вестника, цитиран от Би Би Си, Русия иска да разтрогне споразуменията и да си събере от Украйна този аванс по съдебен ред. Киев пък смята да издейства чрез съд от Русия обезщетение в размер на „стотици милиарди долари“ за национализираното имущество на Украйна в Крим.

Междувременно новите власти в Киев морално се подготвят да плащат максимални цени за руския газ, забелязва „Независимая газета“.

Украинският премиер Арсений Яценюк допуска Русия да вдигне от 1 април цената на газа за Украйна на 500 долара за 1000 кубични метра. Според него Киев не би могъл да се откаже от енергийното сътрудничество с Москва. Новото правителство обаче разработва планове да го свие и да получава газ от страни членки на ЕС чрез реверсни доставки.

Според Яценюк обаче за целта е нужно решение на „една държава от ЕС, за жалост също зависима от Русия“, а Москва разбира това и ще упражни натиск върху нея. Очевидно става дума за реверсни газови доставки от Словакия, предполага вестникът.

В момента Украйна получава реверсен газ през Полша и Унгария. Словакия може да й осигури трети поток, и то основен за страната според еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Киев обаче не бива да разчита на съществени отстъпки от Европа. Според украинския енергиен министър Юрий Продан цените на газа „трябва да са пазарни и може да стигнат от около 370 до 400 долара за 1000 куб. м“, посочва изданието.

С исканите високи цени Русия само се опитва да принуди Украйна да преговаря, смятат негови експерти. Московският финансов аналитик Валерий Нестеров ги нарича „инструмент за политически натиск“ и смята, че Русия може да намали цените срещу политически отстъпки. А натрупаният от Киев дълг да стане предлог, за да поиска Москва достъп до украинските подземни хранилища и дял от газотранспортната система на Украйна.

„В газовите и другите отношения между тези две страни взе надмощие конфронтационната логика, която нанася щети и на двете“, коментира пред „Новие известия“ политологът Дмитрий Орешкин. „Цената от 500 долара и финансовите претенции на Москва са абсолютно непосилни за украинската икономика“, твърди той.

Като „единствен резултат от натиска“ Украйна и ЕС ще намалят още повече зависимостта си от руските газови доставки. Това ще стане до две-три години „благодарение на шистовата революция и покупките на втечнен газ“, прогнозира експертът.

Владимир Путин възложи вчера на руското правителство и други ведомства да докладват до две седмици за първите резултати от одържавяването на новите субекти на Руската федерация – Крим и Севастопол. Разпоредено е там да се изградят клонове на руската администрация, без обаче нищо да се споменава за допълнителни разходи от бюджета, коментира „Независимая газета“ президентския документ.

„И бездруго е ясно, че никой няма да гледа цената“, при това за изпълнител е посочен премиерът Дмитрий Медведев, длъжен по принцип да осигури средствата, добавя всекидневникът.

Същевременно се работи за включване на новите субекти във финансовата система на Русия. В Държавната дума са внесени законопроекти, осигуряващи прехвърлянето на бивши украински банки под надзора на федералната Централна банка. Жителите на Крим веднага получават руска гаранция по влоговете си – до 700 000 рубли. Което прави в доходите на бюджета дупка от 45 милиарда рубли, изчислява „Независимая газета“. Но руските власти според него „май са готови за всички разноски по ускорената интеграция“ на Крим.

Москва може да обяви Крим за специална икономическа зона (СИЗ), да приеме федерална целева програма за развитието й и да създаде корпорация с тази цел, прогнозира „Ведомости“.

Днес премиерът Медведев организира първото по рода си публично съвещание за социално-икономическото развитие на Крим. За дейностите в тази насока в кабинета ще отговаря вицепремиерът Дмитрий Козак, обсъдил вече в петък с подчинени ред инициативи, разказват за вестника федерални служители.

Корпорацията за развитие на Крим се очаква да реализира държавни проекти, привличайки частни инвестиции в региона по подобие на „Олимпстрой“, създадена навремето за Сочи, пояснява негов източник.

„В Сочи се изграждаха конкретен брой обекти в най-кратки срокове; в Крим няма никакви временни рамки, но работата е къде повече“, изтъква руският аналитик Игор Николаев.

Той препоръчва да не се създава държавна корпорация, но смята за разумно решение проекта за целева програма. Той ще позволи по-ефективно да се харчат средства от федералния бюджет. При все това Русия ще трябва да инвестира в Крим „стотици милиарди рубли“, смята експертът.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.