Украинската криза вреди на Гърция

Кризата в Украйна създава несигурност за икономиката, а също и за безопасността на Гърция.

В краткосрочен и средносрочен план този факт задължава Гърция да се бори в рамките на собствените си възможности и сили, за да може да се постигне контрол и да се избегне по-нататъшна ескалация на кризата между Европейския съюз и Русия, и изобщо между Запада и Русия.

В рамките на своето ротационно председателство на ЕС Гърция предприе активни дипломатически действия за уреждане на кризата в Украйна.

При визитата си в Киев гръцкият вицепремиер и външен министър Евангелос Венизелос призова към „въздържаност и диалог“. На среща на Вишеградската група в Будапеща Чехия, Унгария, Полша и Словакия Венизелос каза, че САЩ, Русия и международните организации трябва да се ангажират за консолидация на Украйна, за да се избегне нейният финансов и икономически крах.

Украинската криза обаче крие рискове за Гърция. Дискусиите за ограничаване на визовия режим за Русия заплашват да засегнат гръцкия туризъм. Миналата година около 1,2 милиона руски туристи посетиха Гърция.

При нормални условия напълно естествено е тази година да се очаква техният брой да достигне милион и половина души.

Удължаването на кризата в Украйна ще насочи руснаците към други дестинации извън Европейския съюз и със сигурност ще ограничи общия приток на руски туристи, имащи желание да почиват през летните месеци извън страната си.

На този фон обаче не се очаква да настъпи затруднение в енергийната достатъчност на Гърция.

Не е изключено обаче руският гигант Газпром да осуети постигнатото преди време преференциално намаление на цената на природния газ, доставян от тази компания на Гърция, ако продължаването на кризата в Украйна доведе до покачване на цената на суровия петрол, въз основа на която се определя цената на природния газ.

Рискът за Гърция обаче е преди всичко политически. И този риск не се свежда само до това, че ако ситуацията излезе извън релси, ще се възродят познатите стереотипи от времето на Студената война, а до това, че Турция би могла отново да влезе в предишната си роля на мощен преден пост на НАТО в Черно море и Кавказ с всички последствия от това за Гърция и особено що се отнася до Кипър и до условията, които тя е възможно да поставя на подновените сега преговори за разрешаване на проблема с етническия разделения остров.

Към това следва да се добави и обстоятелството, че Европейският съюз, който сега е изправен пред сериозния проблем с кризата в еврозоната и с по-нататъшното доизграждане на тази институция, се е втурнал да прилага политиката на „Източното партньорство“ в случая с Украйна, като по този начин  е тласкан да се отклони от сегашното статукво. Стратегическият политически избор, направен от Гърция след 1974 г., крие заплаха от сериозни сътресения за нея.

БТА