Гагаузия тръгва към Митническия съюз
в. Независимая газета
В Москва вчера пристигна делегация от молдовска Гагаузия. Главата на автономния район Михаил Формузал заяви пред НГ, че ще бъдат обсъдени икономически и политически въпроси. Ирина Влах, гагаузка депутатка в парламента на Молдова, поясни, че автономната област ще иска Русия да я защити от молдовските власти. Те започнали натиск срещу гагаузите, гласували на референдум за интеграция в Митническия съюз и провели под руски знамена митинг в подкрепа на Крим. Тъй че има опасност освен проблема с Приднестровието на изток Кишинев да се сдобие с още един – на юг.
* * *
Щом Кишинев подпише споразумение за асоциирано членство и зона за свободна търговия с ЕС – навярно през лятото, може да стане ясно, че Приднестровието и Гагаузия вече действат в друга свободна зона – към Митническия съюз (МС). По-право към ОНД, но обединението бързо се разпада и на негово място идва МС. Ирина Влах прие тази версия на НГ; точно за това ще разговаря според нея гагаузката мисия с представители на руската власт. А преговори ще се водят, освен икономическата, и в политическата плоскост – заради натиска на Кишинев върху депутати от гагаузкото Народно събрание. „Скоро имаше опит да бъде отвлечен гагаузки депутат, спасиха го местни хора“, разказа тя.
Башканът (главата, бел. НГ) на Гагаузия Михаил Формузал заяви пред вестника, че в автономния район „взеха да идват хора с маски и автомати, те нападат наши предприемачи в опит да заграбят бизнеса им“. С цел самозащита селищата формират клонове на Националната гвардия, каза башканът. „Хора от Демократическата партия публично обещаха „майдан“ за гагаузите, след като направихме референдум и подкрепихме Крим. Обстановката в района е тревожна“, посочи Формузал. Той потвърди, че делегацията му ще обсъди в Москва икономически преференции за областта – „и не само това“.
По данни на НГ, след като поканил за възстановяване в Гагаузия бойци от украинските части „Беркут“ *, Формузал е бил приет в Кремъл. Обемът на доставяните в Русия молдовски вина намалява, но за гагаузките винзаводи бе направено изключение – те ще изнасят за федерацията без проблеми. За да сме честни, ще посочим, че вината от Южна Молдова са сред най-добрите в страната.
Преференциите впрочем не се отнасят само за виното, плодовете и зеленчуците – руските вузове ще отпускат повече стипендии за гагаузки студенти. Освен това на ноемврийските избори за парламент на Молдова Русия може би ще подкрепи Партията на регионите начело с Формузал, както и местни леви партии. Целта на Москва е да се формира нова парламентарна коалиция, по-лоялна към Русия.
Кишинев обаче трябва да се готви за нови забрани да внася в Русия вина, коняци, плодове и зеленчуци – след като Молдова в лицето на кабинета на Юрие Лянка се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. Миналата седмица външнополитическият шеф на ЕС Катрин Аштън информира, че Република Молдова се е включила в санкциите на Евросъюза във връзка с положението около Украйна.
Както писа вече НГ, на закрити изслушвания в петък парламентаристи от Кишинев са настояли според колегата им Григорие Петренко външното министерство да обясни пред депутатите какво е станало зад гърба им. По думите на Петренко зам.-министърът Валериу Кивер потвърдил казаното от Аштън и заявил, че всичко било сторено по лично нареждане на премиера Лянка. Министър-председателят не потвърди, но и не опроверга. Молдовското правителство не направи официални съобщения по повод изявлението на Аштън.
Вчера обаче направи изявление руският вицепремиер Дмитрий Рогозин. Той подчерта, че Русия очаква от Молдова разяснения. Защото в черния списък на ЕС бе включен и Рогозин – съпредседател на молдовско-руската междуправителствена комисия и специален пратеник на руския президент за Приднестровието, при това положение той не ще може да влиза в Молдова. „Бихме желали да получим някакви поне коментари от молдовското ръководство, за да внесем яснота в отношенията помежду си“, писа Рогозин в Туитър.
В Молдова виждаме все по-нажежени страстите около политиката на властите спрямо Русия. Партията на комунистите – с най-голяма група в парламента, заяви, че ще внесе пореден вот за недоверие на кабинета заради присъединяването му към санкциите на ЕС срещу Русия.
„Не бива да си играем на големи и силни момчета. Молдова трябва спешно да се оттегли от огневата линия и да следва само националните си интереси“, заяви Валериу Осталеп, директор на Института за дипломатически изследвания и по проблеми на сигурността.
„Реакцията на хората в Русия например след, меко казано, недружелюбните към тях изявления на високопоставени чиновници от Кишинев ще бъде усетена първо от 700-те хиляди молдовски граждани, живеещи и работещи във федерацията. Руското ръководство засега е погълнато от големите си проблеми.
След време обаче те безспорно ще бъдат решени – сигурен съм, в полза на тази страна. И тогава там ще анализират как са се държали в трудните времена едни или други страни и народи. Ще имаме ли очи да пищим „ама аз не съм виновна“, та да им внушим, че политическите беззакония са вършени от Тимофти (молдовския президент, бел. НГ) и неговата глутница. Нали днес страдат и нашите винари“, цитира експерта порталът Noi.md.
Западни политици междувременно предупреждават, че Молдова може да е „следващата жертва на руска агресия, ако ЕС не изпревари Владимир Путин“. Така се изрази бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. „След събитията в Украйна е от значение ЕС да подпише споразумение за асоцииране с Молдова до няколко седмици“, каза той пред германския в. „Велт ам зонтаг“.
„Трябва да изпреварим Путин, той трябва да знае, че не може да направи в Молдова същото като в Крим“, каза Юнкер, смятан за фаворит на Европейската народна партия за председателския пост в следващата Европейска комисия.
Бившият генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер заяви в петък на форума в Брюксел: „Нека не забравяме Молдова, защото следваща спирка наистина може да стане Приднестровието“.
Според западния печат главнокомандващият обединените сили на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав също изразил подчертано безпокойство от заплахата за Приднестровието откъм Русия. „Русия има абсолютно достатъчно сили по източната си граница с Украйна, за да стигне до Приднестровието, ако се вземе подобно решение – нещо твърде обезпокоително“, казал натовският военачалник.
Освен Приднестровието обаче и други региони в Молдова съчувстват на Русия – примерно Гагаузкият автономен район. Или рускоезичният град Белц в северната част от страната. А и целият молдовски Север. Според депутатката Ирина Влах след кримските събития по въпроса вече мисли и Кишинев: председателят на парламента Игор Корман е създал специална комисия, включваща депутати от различни групи, в опит да намери общ език с гагаузите. Правителството впрочем още не се е ангажирало с проблема, добави Влах и обясни: „Ето защо всъщност е в Москва гагаузката делегация“.
БТА
* След трагичните събития на Майдана в Киев през февруари граждани обвиниха специалните сили на режима „Беркут“, че са стреляли в тълпата. Руското външно министерство разпореди впоследствие на бойците от „Беркут“ да бъдат издадени руски паспорти – б. р.