Бойко подарил на Путин мелез менте
Мутри се правят на селекционери и измислят несъществуваща порода „българско овчарско куче”
Кучето, което Бойко Борисов подари на руския президент Путин при посещението му у нас през 2010 г., обявено като порода „българско овчарско куче”, е мелез менте.
Това е публична тайна в средите на специалистите по породи, но те не смеят да коментират. Произходът на кучето е традиционната каракачанска порода, омесена с няколко други породи като санбернар, кавказка овчарка, средноазиатска овчарка, нюфаундленд, московска стражевая и др. Целта на тази селекция е да се създадат по-големи на размер кучета и да се рекламира нова измислена порода – БОК (съкратено от българско овчарско куче). Каращисването още не е създало порода по строгите изисквания на международната организация по кинология със седалище в Брюксел – FCI (по-надолу са дадени накратко изискванията).
Това не прави по-малко симпатично кученцето, което Борисов подари на любителя на животните Путин. При посещението му тогава беше подписано споразумение за газопровода „Южен поток”, а подаръкът го разнежи пред камерите.
Кучето по-късно беше кръстено Бъфи, след нещо като конкурс с предложения за име на сайта на президента на Русия. Кръстник се оказа 5-годишното момче Дима от Москва, което беше поканено от Путин с родителите си да се срещне със симпатичния български четириног подарък.
Горкото момче и неподозиращият руски президент няма как да знаят, че
кученцето идва от развъдника на Пламен Митрев, прочул се като подсъдим
по дългогодишно дело за изнасилване от 1997 г., когато той и негови другари държаха насила във вила в Градец 4 манекенки, примамени да ги снимат във фотосесия (виж тук). За Митрев из мрежата могат да се намерят публикации за ранната му биография и връзките му с босовете на СИК. Някои дори го сочат като един от основателите на СИК или за връзка между босовете и техни руски „колеги“ от Краснодар. Митрев е един от идеолозите и селекционерите на новата порода „българско овчарско куче”. Развъдникът му се казва „Германофорс”.
Кученцето Бъфи, което отглежда Путин, си има родословие и неговата майка се казва „Мутреса”, която пък е от развъдника в Пазарджик „Тичо Елит”, на бившо ченге.
В развъждането на измислената порода „българско овчарско куче” са намесени мутри и грандомани, които искат да създадат грамаден и страшен пес. А в селекцията се проявява нерушимата българо-съветска дружба, избуяла в новите условия на руско-български капитализъм. Геополитическите зависимости на България са изцяло вплетени в създаването на новата порода.
Неин
главен пропагандатор е бившият премиер Борисов,
още от времето, когато беше назначен за главен секретар на МВР. Той е избран за почетен председател на Националния клуб „Българско овчарско куче”. При първото си интервю в „Шоуто на Слави” през есента на 2001 г. е представено кучето на Борисов, което Слави нарича няколко пъти каракачанско, а Борисов неизменно го поправя: „българско овчарско куче”. Такава порода не съществува. Измислена е след 1995 година. Допреди това не се споменава никъде в литературата или в популярни издания.
Първата сериозно обоснована научна статия от специалист за българско овчарско куче е от германец в немско киноложко списание през 1938 година. Тя е посветена на каракачанското куче. Авторът работил известно време в софийския зоопарк и направил проучване с подробно описание на породата каракачанско. През годините статиите и снимките на каракачански овчарски кучета са десетки. Но няма нито една за порода „българско овчарско куче”.
Но новоизлюпените патриоти от мутренските среди, добили самочувствие в демократичния преход, решили, че каракачанското куче не е съвсем българско и трябва да се прекръсти и подобри. Направили си развъдници и започнали да го кръстосват с вносни по-едри породи, за да стане по-голямо.
Още по времето, когато Борисов бил бодигард и обслужващ структурите на СИК, той получил като подарък от Румен Николов Пашата две малки каракачански кучета Борко и Арес, купени от животновъд от района на Банкя. Те обаче по-късно са кръстосвани с други мелези, за да дадат потомство, което създава новата порода.
Селекцията започва спонтанно още в средата на 80-те години, преди на някого да му хрумне идеята за порода „българско овчарско куче”. Треньорът по щанги Иван Абаджиев получил подарък женски санбернар, който впоследствие дал да го гледат на хижа над Разлог. Там на някого дошла идеята да го кръстоса с български каракачанец, за да се родят по-едри овчарски кучета. Експериментът бил успешен и потомството от 7 кученца веднага било разграбено от маниаци кучкари, които започнали да ги кръстосват с други каракачанци. Овчарите обаче бързо се отказали от потомството на санбернарката. „Само ядат и спят на сянката, не вършат работа”, казвали те за по-едрите кучета. Друга характерна особеност на мелезите е, че много им текат лигите.
В началото на 90-те обаче това по-едро на ръст потомство започва да се кръстосва с внесени от Русия кавказки и средноазиатски овчарки, също и с породата московска стражевая. Има един известен мъжки екземпляр, свързан с развитието на новата измислена порода. Той се казва Горбачов и е порода кавказка овчарка.
Горбачов бил кръстосан с Куна, българска каракачанка,
за да даде подобрена порода. Едно от чедата на този брак е кучката с европейско име Грациела, която пък е майка на някои от изявените представители на измислената порода „българско овчарско куче”.
Де да знае Путин, че някакъв Горбачов е разплождал българки, за да се стигне до неговия подарък…
Всичките повече от 6 различни вносни породи, участвали в създаването на „българско овчарско куче” са описани от пишман селекционерите в „Уикипедия”, където те поясняват, че „за основа в селекцията е използвана старата порода каракачанско куче”. Ситуацията е комедийна, защото в „Уикипедия” в статията за „Българско овчарско куче” връзката за текст на английски води до текст за каракачанското куче – Karakachan Dog. Снимката на кучето е една и съща, описанията са различни. В англоезичните страни знаят порода каракачанско куче, а не „българско овчарско куче”.
Когато през 2003 г. развъждащите старата каракачанска порода се опитват да я регистрират официално, неочаквано удрят на камък. От министерството на земеделието ги карат първо да патентоват породата с нужните описания и доказани поколения, и да минат през специална комисия от 23 души ветеринари, експерти по животновъдство, генетика и зоотехника. И в последния момент комисията спряла разглеждането, защото се обадил вездесъщият тогава генерал
Борисов и казал да не регистрират тая порода,
защото щели да регистрират „българско овчарско куче”. Но комисията след месец се събрала отново, някои от експертите били ядосани как някой ще им казва какво да правят и регистрирали каракачанското куче.
Измисленото „българско овчарско куче” не е патентовано, но когато ГЕРБ идва на власт и министър става Мирослав Найденов, селекционерите на новата порода са регистрирани като сдружение в министерството и дори получават субсидии. Опитите на различни специалисти да видят с какви документи и описания на породата е направена тази регистрация, удрят на камък. Това е най-голямата тайна на земеделското министерство, от съответния отдел отказват да дават документите на когото и да е, дори след съдебно решение по Закона за достъп до информацията.
За онези, които знаят историята от времето на сталинизма, ситуацията напомня селекциите на академик Лисенко и последвалите репресии над учени. Днес историята се повтаря като фарс. Новите мутри селекционери се опитват да направят куче, с което да се прославят, и пак се правят подобни опити чрез държавата да мачкат експертите. В сегашната комедия вместо „большой ученый“ Сталин и протежето му псевдоучен Лисенко имаме Борисов и Митрев.
Днес клубовете „Българско овчарско куче” са като разклонения и помощни организации на ГЕРБ.
Селекционерите на новата порода наивно твърдят, че тя е регистрирана от международната киноложка асоциация FCI като част от породата Югоизточна европейска овчарка, която всъщност е румънската порода „буковина”, разпространена и в Сърбия и, както е описано в регистрацията, и в „части от България”.
За да регистрира въпросната организация FCI една порода, трябва да има определен брой представители от т. нар. линии. Това е зоотехнически термин от животновъдството.
Нужни са 8 линии с по 6 животни от всяка,
по две мъжки и по четири женски. Това на популярен език ще рече, че са нужни осем различни поколения от осем отделни мъжки екземпляра, които да нямат нищо общо помежду си, да не е кръстосвано тяхното потомство. За това нещо са нужни години поколения и няколко хиляди кучета. Това не е по силите на мутренските селекционери. Затова те са регистрирали породата в частни уж световни киноложки организации в Германия и Испания.
Например породата каракачанско куче, която, за разлика от измислената порода „българско овчарско куче”, е патентована, поддържа най-малко 15 линии. Но сдружението на развъждащите каракачански кучета вече се е отказало да регистрира породата в международната киноложка организация FCI, защото са решили, че тяхното куче е работно овчарско, а не за изложби. Именно като работно куче са го оценили в САЩ, където в различни ферми в няколко щата – Монтана, Тексас и др. има общо около 150 каракачански кучета, внесени от България. Там са изключително доволни от кучетата и пращат възторжени отзиви за тях като работни кучета. Дори в Щатите са създали асоциация „Каракачан дог” (виж тук). И докато у нас мутри се опитват да наложат новото „българско овчарско куче”, в Щатите развъждат истинската стара порода.
––
Кучета от измислената порода „българско овчарско куче“ са подарени на Кубрат Пулев, Калина Сакскобургготска, Галя Дичева. Те са пак от развъдника на Пламен Митрев. Изпратен е и женски екземпляр на Путин, за да даде потомство от вече подарения му от Борисов.