Манюел Валс – смел или рискован ход на Оланд?
Президентът Франсоа Оланд реагира снощи с нетипична смелост, като уволни своя министър-председател Жан-Марк Еро и го замени с амбициозния левоцентристки вътрешен министър Манюел Валс. След тежкото поражение на Оланд на изборите на 30 март, на които социалистическата му партия загуби над 150 големи града за сметка на десницата и крайната десница, стана невъзможно дори за предпазливия президент да продължи със стария управленски състав. Решението му да избере Валс е колкото рисковано, толкова и потенциално насърчаващо за икономическата реформа във Франция.
Решението за назначаването на 51-годишния Валс беше взето в края на дълъг ден на консултации и слухове в Париж. Според едно съобщение Оланд първо се обърнал към доверен стар приятел – министъра на отбраната Жан-Ив льо Дриан, който обаче учтиво отказал. Нищо подобно при Валс, който силно желаеше поста и не криеше своите амбиции. Сега той става 21-ия министър-председател на Петата френска република.
Логиката зад назначението на Валс е двойна. Първо, Оланд иска да наложи по-благоприятна за бизнеса икономическа политика, която обяви на 14 януари, за да съживи слабата икономика на Франция. Тя включва нови понижения на налозите, плащани от работодателите върху заплатите, в размер на 10 милиарда евро (14 милиарда долара) като част от „пакт на отговорността“, предназначен да насърчи създаването на работни места. Но като се има предвид, че Франция е подложена на наблюдение от Европейската комисия, тя включва и намиране на стабилна сума от 50 милиарда евро от бюджетни икономии през 2015-2017 г. Това ще изисква тежки, непопулярни решения, а досега Оланд не е взел нито едно.
Валс няма опит в провеждането на икономическа политика. Той е партиен функционер и бивш кмет на мултикултурното предградие „Еври“, най-известен с твърдия си подход към сигурността и имиграцията. Въпреки това си изгражда репутация на „социал-либерал“, което на жаргона на френските социалисти означава левоцентрист.
Валс, който е бивш поддръжник на някогашния министър-председател и умерен социалист Мишел Рокар от времето на Митеран, веднъж призова партията да погребе думата „социалист“, за да се модернизира. Той беше единственият кандидат на първичното гласуване в партията за президентските избори през 2011 г., който откровено заяви в какво тежко състояние са държавните финанси на Франция и колко трудно ще бъде то да бъде подобрено, като настоя, че „е нужно да кажем на французите, че усилията (в бюджетната област)… ще бъдат също толкова големи, колкото при постигнатото след Освобождението“.
Така че той се ползва с известно доверие заради това, че отрано е посочил кризата в държавните финанси, и има по-голямо позволение от когото и да било за вземането на тежки решения по бюджетните въпроси.
Второ, Оланд се надява, че Валс ще донесе повече професионализъм и решителност в правителството. Валс беше най-популярният член на подалото оставка правителство и има благоприятен рейтинг дори сред десните избиратели.
Освен това има добър усет за образа и дар слово като бивш имиджмейкър на социалиста Лионел Жоспен, когато той беше министър-председател, и ръководител на отдела за връзки с обществеността на предизборния щаб на Оланд. Това може наистина да му помогне да контролира по-добре правителствените връзки с обществеността и да обяснява водената от Оланд икономическа политика – нещо, което президентът засега майсторски не успява да направи.
Откакто дойде на власт през 2012 г., Оланд води зигзагообразна политика, включваща най-вече повишаване на данъците. В телевизионно обръщение снощи той обеща да започне да ги понижава – за домакинствата и работниците, както и за фирмите. Несигурността обаче е объркваща за избирателите и парализира инвестициите. Сега на Валс се пада отговорността да разясни всичко това.
Никой не се съмнява в енергичността и способностите на новия министър-председател. Валс в много отношения прилича на един друг амбициозен бивш вътрешен министър, който също си поставяше високи цели – бившия десноцентристки президент Никола Саркози.
Подобно на Саркози роденият в Испания Валс, чийто баща е бил художник от Каталония, притежава нещо от устрема и динамизма на аутсайдера. И също като Саркози той не е чист продукт на френския елит – никога не е учил в Националната школа по публична администрация, която е подготвила толкова много френски министър-председатели и президенти, включително Оланд.
Все пак на Валс ще му е нужно нещо повече от голяма енергия и самоувереност, за да се справи с работата. Сега той трябва да състави правителство, въпреки че значителна част от лявото крило на партията изпитва дълбоко недоверие към него: той спечели нищожните 6 процента на първичните избори в социалистическата партия, няма парламентарна поддръжка и не е известен като отборен играч.
Партията „Европа Екология – Зелени“, която беше по-малък партньор в правителството на Еро, също е предпазлива. Сесил Дюфло – министър на равномерното териториално развитие и жилищното строителство от „Европа Екология – Зелени“ в подалото оставка правителство – вече предупреди Валс, че няма да приеме пост в неговото правителство.
Хората от лявото крило на партията хвърлят вината за загубата на толкова много кметски длъжности върху икономическия либерализъм на Оланд и обвиняват президента, че е изоставил обещанията си от предизборната кампания да изстиска богаташите и да намали неравенството. Те не са готови да чуят, че предстоят икономии.
Следващите два месеца ще са особено трудни. До средата на април Валс ще трябва да представи на Европейската комисия бюджетните планове на Франция за 2015-2017 г. и да обясни как мисли правителството да изпълни обещанието си да намали своя бюджетен дефицит до под 3 процента до следващата година – или ако не успее, да поиска нова отсрочка. Оповестени вчера данни показаха, че Франция е пропуснала целта си да намали дефицита през 2013 г. на 4,1 процента, като вместо това е приключила годината с 4,3 процента, което оставя малка надежда, че тя може да изпълни обещанието си за 2015 г.
Безработицата продължава да расте (още едно неизпълнено обещание на Оланд), а растежът във Франция остава слаб. Предвожданият от Марин льо Пен популистки Национален фронт, който също така се облагодетелства от разочарованието от социалистическата партия на местните избори, може да излезе начело при гласуването за Европейски парламент през май.
Сега Валс има поста, който отдавна искаше, но ще му трябват необикновени умения, за да се справи добре. Той може да разбере по-скоро, отколкото е очаквал, че длъжността на министър-председателя в съвременна Франция е нож с две остриета. Ако се справиш добре, президентът получава признанието; ако се справиш зле, понасяш цялата вина.
Още по темата: Франсоа Оланд играе ва банк
Президентът Франсоа Оланд реши да повери ключовете от Матиньон на Манюел Валс – маргинала на Френската социалистическа партия, човека, който получи на вътрешнопартийните избори през 2011 г. едва 5,6 на сто от гласовете, и то в момент, когато петгодишният му мандат е поел към трагична развръзка, пише в коментарна статия в. „Монд“.
В сравнение с Жан-Марк Еро Манюел Валс е замесен от съвсем друго тесто – той въплъщава либералната левица в икономически план и републиканската левица, що се отнася до нрави, отбелязва „Монд“. Вече не сме в полето на социалдемокрацията, както претендираше тандемът Оланд-Еро. Равновесието се премести надясно, а без съмнение причината за това е, че страната категорично гласува надясно на местните избори. Валс афишира неодобрението си за 35-часовата работна седмица, защитава социалния ДДС на Никола Саркози, пледира за строга бюджетна дисциплина, за ред и за сигурност.
„Поан“ акцентира, че бившият министър на вътрешните работи Манюел Валс е един от най-популярните членове на правителството. След дълго тревожно очакване, неспирни слухове за предстоящо преустройство, вътрешният министър стана премиер, след като социалистическата партия получи шамар на местните избори, допълва списанието.
Силно отслабен от понесения удар на общинските избори и по-непопулярен от всякога, Франсоа Оланд вече нямаше избор и замени досегашния премиер Жан-Марк Еро. Оланд набеляза няколко цели за новия си екип във вчерашното си телевизионно обръщение – подсилване на икономиката чрез „пакта за отговорност“, от една страна, и въвеждане на социална справедливост, от друга.
Да номинираш човека, срещу когото си се изправил на първичните избори в социалистическата партия през 2011 г., който никога не е скривал амбициите си за Елисейския дворец, е рискован ход, подчертава „Фигаро“. Оланд със сигурност не си облекчи задачата, назначавайки Валс на премиерския пост. Любимецът на сондажите има свойството да иска да въплъти това, което французите очакват от президента на републиката – да изтъче отново поразкъсаната в последно време връзка между социалното и националното, пише в заключение вестникът.
Европейската преса е скептична
Европейската преса прие предпазливо и скептично назначаването на премиерския пост на Манюел Валс, досега министър на вътрешните работи, на мястото на Жан-Марк Еро, съобщи Франс прес.
В Германия, пръв икономически партньор на Франция, в. „Зюддойче цайтунг“ пише, че ефектите от рокадата в кабинета няма да могат дълго да поддържат огъня. Проблемите остават – президентът трябва да намери стратегия за съживяване на икономиката, да изправи на крака финансите, да даде утеха на гражданите и да предотврати „фронда“ (въстание) сред своите съпартийци, допълва изданието, цитирано от АФП.
В същия дух пише и консервативният в. „Велт“, според който смяната на премиера и на двама, трима или 19 министри няма никакво значение и в най-добрия случай има само психологическа стойност.
Либералният в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ припомня, че дълго време Оланд не оказа доверие на набиращия скорост Валс, който е свикнал все да успява. Сега 51-годишният социалист трябва да измъкне президента от трънливата ситуация.
Според британския десен в. „Дейли телеграф“ това назначение е потенциална заплаха за твърде непопулярния Оланд, тъй като наскоро направено социологическо проучване посочи, че Валс има доста по-големи шансове от началника си за спечелване на следващите президентски избори, предаде АФП.
Липсата на реакция щеше да убеди избирателите, че президентът не се вслушва в исканията за промяна на правителството, коментира икономическият всекидневник „Файненшъл таймс“.
Испанските вестници акцентират върху каталонския произход на новия правителствен ръководител. Президентът реагира на провала на местните избори, като излъчи за премиер политика с каталонски произход Манюел Валс и обеща да намали данъците върху заплатите, пише левоцентристкият в. „Паис“.
Италианският вестник „Соле 24 оре“ представя Валс като социалист, който бележи точки сред десните избиратели. Призован да спаси френската левица, през последните години той си създаде репутация на твърдолинеен и не се харесва на крайната левица, която често му иска главата.
Вестник „Стампа“ посочва, че изборът е рискован и че дори някои вече говорят за „политическо съжителство“ между президента и неговия премиер, които изглеждат толкова различни и несъвместими. Валс единодушно е признат за представител на социалистическата десница, либерал в икономиката с ценности на републиканец, допълва „Стампа“.
БТА