Калин Цанов: Чрез хипноза се премахва болка и се увеличават женски гърди

Хипнотерапията е най-древният начин за справяне със зависимости и фобии

Калин Цанов в кабинета си. Снимки: авторката

Възможно ли вместо с имплантиране на силикон, женски гърди да се увеличат чрез хипноза? Звучи невероятно, но според психолога и хипнотерапевт Калин Цанов е възможно и самият той го прави. 32-годишният Цанов е председател на Асоциацията по хипноза в България. Психолог е по образование от Великотърновския университет, завършва магистратура в Софийския университет. Има магистърска степен по педагогика на деца с невросоматични заболявания, в момента пише докторска дисертация по психология на личността към БАН (Институтът по психология). Техниките, с които работи, са позитивна психотерапия и хипноза, учил е аналитична психотерапия, но не я прилага в практиката си. От 6 години консултира комисията за борба с противообществени прояви.

„Хипнотерапията е универсален метод за справяне с различни психични и физиологични проблеми, сред които е и потентността при мъжете“, обяснява Цанов. Според него няма нищо странно в това, че женските гърди могат да нараснат след продължителна хипнотерапия. „Увеличението е от 2 до 4 сантиметра, като винаги казвам на клиентките ми да носят сутиен с реалните им размери, за да могат да усетят разликата“, уточнява той. А обяснението за този феномен на хипнотерапията е прост – психиката ни има неограничен потенциал и чрез внушение тя може да контролира дори физиологичните процеси в човешкото тяло.

Благодарение на холивудските продукции хипнотерапията, или наричана по-често хипнозата, е придобила мистичен ореол, свързващ я с тъмни стаи, съмнителни „хипнотизатори“ и махало, което „замъглява съзнанието на хипнотизирания“. Мистичното около хипнозата може би идва и от незапомнените времена, в които тя се обособява като метод за справяне с психологчни и физиологични проблеми. Защото внушението, каквото най-просто казано представлява хипнозата, е използвано от хората още в най-дълбока древност. Може да се каже, че това е най-древната лечебна техника, използвана в Африка, Латинска Америка, Европа, доказала, че наистина действа.

Бягайки от представата, че хипнозата е нещо паранормално, човек може сам да си докаже, че в нея няма нищо странно, а тъкмо обратното – всеки ден хората изпадат в така наречения транс, в който въвежда хипнотерапията. Когато човек извършва нещо еднообразно, или монотонно, с фиксирано внимание, той спира да наблюдава и забелязва случващото се около него. Всичко около него се превръща във фон и именно тогава човек е в транс. Просто в кабинета на психотерапевта този транс е по-задълбочен.

Терминът хипноза е въведен през 1842 година от хирурга Джеймс Брейд. Той измества термина „магнетизъм“ на австрийския лекар Франц Антон Месмер. Брейд нарича тази лечебна техника, изхождайки от гръцката дума за сън (хипнос, както и древногръцкия бог на съня – Хипнос). Малко по-късно хирургът осъзнава, че този термин не е много точен, тъй като тази лечебна техника не е въвеждане в сън или приспиване. Състоянието по-скоро е съсредоточаване, фиксиране върху една идея, за това Брейд го нарича „моноидеизъм“. Терминът „хипноза“ обаче вече добива популярност и лечебната техника остава позната с него.
Известни учени в областта на медицината използват хипноза на даден етап от практиката си – например Зигмунд Фройд.

Калин Цанов в кабинета със спуснати щори. Приглушеното осветление и хипнотичният глас са част от инструментите на психотерапевта. Снимки: авторката

У нас специалистите в хипнотерапията се броят на пръсти и за щастие мними „хипнотизатори“ почти не се срещат, за разлика от мнимите екстрасенси и гадатели. Лечението чрез хипноза се нарича хипнотерапия, а работещият с хипноза се нарича хипнотерапевт, а не хипнотизатор (както е по-известно от цирка и киното).

Българска асоциация по хипноза е създадена през 1999 година от покойния Милен Николов – бивш председател на
асоциацията, преподавател по психология на личността в СУ. В асоциацията членуват лекари, психолози и стоматолози и именно хората с тези професии могат да се занимават с хипноза у нас. „Няма как да си учил хипноза и да не си учил преди това медицина или психология. Сега с хипноза могат да работят и специализиралите специална педагогика (наричана по-рано дефектология)“, обяснява Цанов. „Как ще го правиш, без да си учил? Има шарлатани, но това, което те практикуват, не е хипноза. Имам клиенти, които са били объркани от такива хора, които създават атмосфера за по-лесно поддаване на внушение от страна на клиента – приглушена светлина, запалени свещи, аромат на тамян. Ако мнимият хипнотерапевт не знае каква е силата на внушенията, може да разболее човека, дошъл за разрешаване на проблема“, смята Цанов.
Членовете в Асоциацията са доста, но едва десетина души у нас се занимават и практикуват хипноза в София, Пловдив, Варна и Русе.

Има много психотерапевтични методи. Във филмите се създава грешната представа, че човекът ще бъде върнат към миналото му и ще си реши проблема. Целта на хипнотерапията обаче е не да се залита към търсенето, а към заличаването на проблема. Лечението с хипноза е по-бързо от психоаналитичното, което може да продължи с години. С хипноза може да се получи ефект още след първата сесия, а според специалисти приблизително 12 сесиси са абсолютно достатъчни за разрешаване на дадения проблем. Хипнотерапевтът работи с подсъзнателното „то“, а внушенията са абстрактни.

Според лекари хипнотерапията е изключително добър метод за справяне с фобии, зависимости, безсъние и дори физически проблеми. Един от феномените на хипнозата е обезболяването – тоест премахването на физическа болка. Ако хипнотерапевтът внуши изтръпване, обезчуствяване, то клиентът спира да усеща каквото и да е било. „Бях на семинар, свързан със справяне с болката, и терапевтът Соломонович показа как при обезболена ръка, човек може сам да прободе ръката си, без да има рефлекс, никаква болка“, разказва Цанов.

Хипнозата много се използва от стоматолози в Западна Европа и в САЩ, в редки случаи това се случва и в България. Стоматолозите работят без упойка, след като на пациента му се внушава обезболяване на челюстта. Така може да бъде изваден зъб, без да се усети каквато и да е болка. Хипнозата се използва и при по-сериозни хирургически операции, както и при раждане.
„Стоматолози са ме викали за клиенти, които са алергични към упойки. На стоматологичния стол лесно се изпада в транс, защото пациентът лесно се концентрира, лежейки на удобния стол, гледайки към светлината на лампата над него“, обяснява Цанов.

Рисунка на 37-годишна пациентка, която под хипноза се е върнала 32 години назад. Снимки: авторката

Често в кабинета на Калин Цонев идват хора, които са просто любопитни какво представлява хипнотерапията. „Някои идват само за хипноза, някои искат само да видят какво е това хипноза, но аз не работя с такива хора, защото нямам практика да правя показни циркови номера. Повечето обаче идват знаейки и искайки да влязат в хипноза. Имам клиенти, на които им препоръчвам специално хипнозата, тъй като тя е добра за широк спектър от проблеми“, разказва психологът.

Хипнотерапията обаче не е подходяща в случаите на шизоидна симптоматика (шизофрения). „Вкараш ли такъв човек в хипноза, не е ясно какво може да види. А и такива хора влизат по-трудно в хипноза“, обяснява Цанов. Хората с интелектуален дефицит също трудно влизат в хипноза, защото е сложно да привлечеш вниманието им върху нещо.

„Не започвам веднага с хипнотерапия при хората с разрешими от нея проблеми, тъй като има много страхове към нея“, казва Цанов. Той описва хипнозата като преминаване от транс към естествен сън, от който всеки се буди. „Хората се притесняват, че ще забравят всичко, а това не е вярно, защото хипнозата не е амнезия“, добавя терапевтът. Той уточнява, че специалистът има възможност и да накара клиента да забрави, но това рядко се прави, тъй като хипнозата няма за цел да заличава проблема, а да промени възприятието на човека спрямо него. В хипнозата няма бурни реакции, резки движения, няма отваряне и затваряне на очи, както се представя в някои филми. След като излезе от хипноза, клиентът и терапевтът обсъждат случилото се или видяното. Децата също могат да бъдат вкарвани в хипноза, но задължително се изисква писмено разрешение от родител.

От привличането на вниманието започва въвеждането в хипноза. Старите методи за въвеждане, или така наречените класически, са от времето на Фройд и са били валидни до 60-70 години на миналия век. „Тогава лекарите са използвали директивни методи, казва ли са :“Вземи това махало, погледи там, седни тук“. Тези методи не действат добре днес, смята Цанов.
В някои специализирани книги от по-ранни години даже се описва, че приблизително 14% от хората не влизат под хипноза. С новата, съвременна хипноза, всеки може да влезе в нея, а самите специалисти изхождат от транса, в който хората изпадат ежедневно.

След първоначалната нагласа – настаняването, пробите за внушаемост, описание на проблема, терапевтът започва да говори с равен тон, монотонен, така наречения „хипнотик войс“ (хипнотичен глас). Тонът на терапевта следва ритъма на дишане и издишане на пациента, което всъщност го „приспива“. Първата съпротива от страна на клиента е усмивката, но и тя може да го вкара в хипноза. Опитният хипнотерапевт може да използва всичко, което се случва, за да въведе пациента в хипноза.

Рисунка на 26-годишна пациентка, която под хипноза се е върнала 21 години назад. Снимки: авторката

Когато се работи за хипноза е важно пациентът, да не е в закрита позиция – със скръстени ръце и крака, облегнат назад. Той може да е легнал, да е отпуснат на стол и това е същинското на новата хипноза – човек сам показва на терапевта как иска да застане, без да му бъде диктувано. Първата индикация, че клиентът започва да се въвежда в хипноза е съгласяването с въпросите на терапевта, чрез кимване с глава. За клиента всичко наоколо става фон, той постепенно започва да чува само гласа на хипнотерапевта. Дишането е бавно, става коремно, погледът е фиксирано, започва интензивно преглъщане от страна на „хипнотизирания“.

Ако за малко се блокира съзнанието, човек много по-бързо влиза в хипноза. Пример за намаляване функциите на съзнанието по време на хипноза е справянето с болката. Хипнотерапевтът казва на пациента да се съсредоточи върху болката, да я локализира и намери точното й място. В 10% от случаите обаче може да се получи увеличаване на болката и терапевтът да се заеме отново с нея, да внушава намаляването й.

Въведеният в хипноза може да е с отворени очи, въпреки, че в повечето случаи “ при унасянето“ пациентът затваря клепачи.

Интересен момент в хипнотерапията е връщане назад във времето или така наречената регресия във възрастта. С помощта на този феномен хипнотерапевтът по време на сеанс връща клиента в определена възраст за да се промени усещането му за дадената неприятна случка.
„Имал съм случай с жена, която от 6 години не въртеше главата си. Главата стоеше обърната само надясно. За тези шест години тя я е обърнала наляво само два пъти – при шествие, носещо чудотворната икона на Света Богородица, а вторият път е бил в храм „Александър Невски“. Проблемът явно не е физиологичен, което е много важно при лечението с хипнотерапия“, обяснява Цанов. В този случай жената е била върната години назад чрез хипноза в периода, когато тя е можела да върти главата си на всички страни.

Регресията бива частична и пълна. При пълна регресия във възрастта, човекът, ако е на 30, а бъде върнат на 5 годишна възраст, то той не осъзнава реалните си години в хипноза. Ако терапевтът го връща на 5 години, то човекът говори, пише и разсъждава като петгодишен – няма бъдеще, той е с мама и татко и е зависим от тях. При връщане към 2-3 годишна възраст, човекът даже не може да говори. Цанов обаче избягва да връща клиентите на по-малко от 5 годишна възраст, защото се губи комуникацията. Използвайки феномена регресия във възрастта, терапевтът трябва да се съобразява с възрастта, към която е върнал клиента. Пълната регресия се получава в дълбока хипноза. При частичната регресия пациентът изживява всичко, има ярък спомен.

Рисунка на 21-годишна пациентка, която под хипноза се е върнала 18 години назад. Снимки: авторката

Степените на хипноза са три – лека, средна и дълбока. Цанов работи с дълбока хипноза. Общуването обикновено е с „да“ и „не“, но рядко има разговор при хипноза.

„Резки движения от страна на пациента ми се е случвало да има при лечение на множествена личност – в човека бяха две личности – разказва Цанов – Случи ми се преди 7 години. Когато човекът влезе в хипноза, унесе се, но веднага излезе другата личност в него, която не бе в хипноза. Този човек смени цялостно лицевата си експресия, отвори очи, стана, погледна се в огледалото и започна да удря по кушетката. Тогава е добре терапевтът да се отдръпне. Лечението тук обаче не може да се прави само с хипнотерапия. Самият пациент дойде за симптома, той каза: „Искам да се контролирам цялостно“. Самият човек не знаеше за втората личност“, описва един от фрапиращите си случаи Цанов.

Калин Цанов в кабинета си пред компютъра. Снимки: авторката

Хипнозата е много използваема за зависимости – алкохол, цигари, хазарт. При наркотиците е по-трудно, тъй като зависимостта е по-силна, пък и зависи от психоактивното вещество, към което е зависим наркоманът. Ако е хероин човекът има психическата и физическата зависимост. „Не че при алкохола го няма, но при наркотиците е по-трудно“, уточнява Цанов.

Повечето пациенти на Цанов с проблем с алкохола са мъже. „Имах пациент, който каза, че не може да понася „гадната газирана кола“. В предварителния разговор той обясни и че има проблем със семейството, с работата. В хипноза използвах регресия – върнах го в периода на приятните емоции, преди да започне да пие. Изведнъж го накарах да се обърне към бъдещето, използвайки прогресия във възрастта, той да се види занапред без алкохола“, обяснява Цанов. Пациентът предварително казва дали иска да спре съвсем или да пие само по 50 грама на вечер. В хипноза се правят постхипнотични внушения. „След първите 50 грама алкохол ти ще усещаш вкус на гадна газирана кола“, разказва Цанов за последния си пациент. Това е възможно, защото чрез хипнозата могат да се внушат вкус, аромат, усещане за допир, за студ, за енергия.

„Психиката ни има неограничен потенциал“, смята Цанов. Той разказва за случай при жена, с голям диоптър, която във хипноза сваля очилата си и му обяснява, че вижда кристално ясно. След излизането от хипноза, тя обаче продължава да не вижда без очилата си. „Сега тя иска да работим върху зрението й чрез хипнотерапия“, разказва Цанов.

Здраве, Наука & TexИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.