Куба се отваря за бизнес, но миналото плаши инвеститорите
Ройтерс
Куба е отворена за бизнес с нов закон за чуждестранни инвестиции, но е изправена пред дълбок скептицизъм, като се има предвид, че историята познава хвърлени в затвора чуждестранни директори и опити да се придобие по-голям контрол над компании, след като те се окажат успешни.
Националното събрание (парламентът) единодушно прие през уикенда закон, възприемащ чуждестранния капитал като решаващ за развитието на Куба, като в същото време разочарова онези, които се надяваха на още повече промени, например да се позволи на смесените дружества с чуждестранно участие свободно да наемат на работа кубинци, вместо това да става чрез държавата.
Изолирана от американски инвестиции заради мащабно търговско ембарго, наложено от Вашингтон, Куба твърди, че се нуждае от 2,5 милиарда долара преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) годишно, за да може да постигне целта си от 7% растеж годишно. Икономистите оценява сегашните ПЧИ на няколко стотин милиона, а прогнозите са икономиката да нарасне само с 2,2% тази година.
Новият закон, който ще влезе в сила до 90 дни, е най-забележителен с това, че намалява наполовина данъка върху печалбата (до 15% – бел. прев.) и премахва вноските на работодателите, осигурявайки междувременно на новите инвеститори 8-годишно освобождаване от данък печалба.
В икономика, страдаща хронично от недостатъчни инвестиции, чужденците биват примамвани. Сред нуждаещите се сфери са земеделието, инфраструктурата, производството на захар, добивът на никел, реставрацията на сгради и строителното предприемачество.
Законът е част от поредица реформи, задвижени от кубинския президент Раул Кастро, които биха били немислими преди брат му Фидел да се откаже от властта през 2008 година.
Това изглежда е истински опит за присъединяване към световната икономика, макар минали сделки на Куба с чуждестранни инвеститори да предполагат предпазливост.
„Предвид известното ни досега, това е нещо като подобрение на инвестиционния климат, но остават някои значителни препятствия. Няма да разберем действително, докато не видим как се прилага на практика“, коментира Ричард Фейнбърг, бивш съветник по националната сигурност на президента на САЩ Бил Клинтън, който в момента преподава в Калифорнийския университет – Сан Диего.
Комунистическото правителство понякога оставя инвестиционни предложения да потъват в забвение по рафтовете без да се дават обяснения. То, например, започна разговори с няколко групи за изграждането на голф курорти, но изостави предложенията, точно когато изглеждаше, че ще ги одобри.
„Проблемът с новия закон е, че освен данъците, малко се е променило, което означава, че отношението им не се е променило“, заяви европейски дипломат, пожелал анонимност. По думите му „в крайна сметка целият закон остава на нечие усмотрение“.
Експерти твърдят, че подходът на Куба към чуждестранния бизнес е деспотичен. Ако дадено смесено дружество е успешно, правителството често иска по-голям дял. То приветства външното финансиране, но след като проектът бъде пуснат в действие, иска да поеме контрола, казват те.
„Използваш чужденците, където ти е удобно, и ги разкарваш, щом вече не са полезни“, коментира друг европейски дипломат.
Куба е закрила повече смесени дружества, отколкото е отворила откакто управляващата Комунистическа партия прие широкообхватни икономически реформи през 2011 година. Миналата година англо-холандската група за потребителски стоки Uniliver сложи край на 15-годишно смесено дружество, след като не успя да реши спор с правителството за това кой ще държи контролния дял.
Още по-ужасяващо е, че Куба вкара в затвора директори от британската инвестиционна и търговска компания Coral Capital Group Ltd по неупоменати обвинения за измама. Те бяха намерени за виновни по дребни обвинения миналия юни и пуснати на свобода, след като все от тях бе излежал над година.
По-рано държавата бе по-склонна да депортира такива заподозрени. Сега даде да се разбере, че търси криминална отговорност от ръководителите.
Френският предприемач Мишел Виян прекрати бизнеса си в Куба, след като основа верига пекарни на име Pain de Paris, която вече е в ръцете на правителството. Той написа книга, озаглавена „Моят съдружник Фидел“, в която разказва как правителствените му партньори го измамили, а след това предложили смешно ниска сума за неговия дял.
„Да създадеш смесено дружество в Куба за малък или среден чуждестранен бизнес е същото като да си сложиш въжето около врата“, казва Виян пред испанската информационна агенция ЕФЕ.
Някои чуждестранни компании пожънаха успех в Куба, особено швейцарският гигант за храни Nestle, британската Imperial Tobacco Group, испанската Melia Hotels International и канадската Sherritt International, която има смесен бизнес с кубинската държава за добив на никел.
„(Куба) все още е място за правене на бизнес. Питайте бразилците. Те току-що вложиха 800 милиона долара там“, отбелязва Кирби Джоунс, президент на Alamar Associates, консултантска къща за компании с участие в Куба.
Бразилската банка за развитие BNDES финансира нова специална търговска зона на кубинското пристанище „Мариел“ с разширение, изградено от бразилската строителна компания Odebrecht SA.
Въпреки недостатъците в миналото според някои инвеститори и анализатори новият закон показва, че кубинските власти на най-високо равнище признават необходимостта да се привличат повече чуждестранни инвестиции. Законът също така бележи една истинска промяна, предприета от потайното правителство, което е на власт от революцията през 1959 година.
„Това още е само спекулация, но вярвам, че е истинска промяна“, казва Томас Херцфелд, чийто фонд Herzfeld Caribbean Basin работи с акции и други активи, които според него ще спечелят от евентуално премахване на икономическото ембарго на САЩ. „Новият закон вероятно ще насърчи чуждестранните инвеститори да погледнат на Куба с други очи“, допълва в заключение той.
БТА