Кой разнася кафявата смрад на Расате?
В политическото блато цопна камъкът на етническия конфликт. Видяхме по софийските улици да се разхождат тълпи роми с брадви, ножове и дървета. Видяхме и странното безразличие на полицията, изчаквателната позиция на управляващите, последвана от трескаво суетене. Странно, ако не предположим, че бездействието всъщност беше очакване блатото да се разбърка хубавичко и на повърхността да изскочи нещо кафяво. Да изскочи т. нар. Национална гвардия на т. нар. Боян Расате с униформи в стил Хитлерюгенд и Бранник и заплашителни погледи. И разнеслата се смрад да ни се стори като нежно ухание, в сравнение с онова, което би ни се случило, ако разбунените от слуховете ромски тълпи наизлязат от гетата си.
Но ромите и техните проблеми са друга тема. Друга тема е дори съществуването на скинхедс, неонацисти, гвардейци и др. подобни групи. Идеята, че върховенството на една “коренна” нация е път към щастието, винаги ще намират почва у лумпените дори в цивилизованите страни. Но в Европа към която, божем, се присъедини България, поне само ги търпят в рамките на демократичните процедури, но извръщат гнусливо нос от кафявата смрад и не я допускат в приличното общество.
Затова интересният въпрос е кой в европейска България непрекъснато прави опити да натрапи подобни “националистически”, а всъщност опасно ксенофобски и расистки организации като нещо приемливо?
Е, откакто въпросният Расате се появи със собствено предаване “Национална гвардия” по телевизията на Манджуков, носител на орден “Стара планина” и близък на президента, издател на вестника на социалистите – „Дума“, отговорът се очертава.
Но остава въпросът какво си мислят другите национални медии. Наистина ли за тях “национализмът” на Расате е шоу или пък представителна политическа позиция. Кой и как ги убеждава (или убеждението е добре подплатено?), че гвардейският вожд трябва да участва в “Сблъсък”, “Вот на доверие”, сутрешни блокове и политически дискусии. Кой му даде зала за пресконференция и маршировка във Военния клуб и защо така обилно я отразиха като някакво централно събитие? Трябва ли “четвъртата власт” да чака прокуратурата или дори вътрешният министър да й подскажат, че тук намирисва на кафяво? Кой разнася кафявата смрад?