Избрано от „Винария” – изложението се свива, но излизат нови хубави вина

Верано Азур Розе, Тракийска низина, 2013 получи „Златен ритон“ сред розетата, а цената му в магазина е 7-8 лв. Много добро розе с цена на масово вино. Непобедимо като съотношение цена – качество. Много по-скъпи розета не могат да го победят при сляпа дегустация. Снимка: „Винария“

Какво ново на изложението „Винария” в Пловдив?
Напук на скептиците, българските вина стават все по-добри (по-долу са представени избрани вина с награди от конкурса).
Но изложението се свива. Тази година „Винария” беше с най-слабото участие на изложители и съперници в конкурса за вина и напитки в цялата му 20-годишна история. Все пак смесено жури от 8 българи и 12 чужденци опита и оцени 400 проби. В предишни години са дегустирани по 700-800 проби.

Впрочем, години наред на „Винария” имаше жури само от технолози от големите винпроми и изби, чиито вина се състезават за конкурса. Много участници бяха недоволни, защото най-силно представените винпроми си разпределяха наградите и дори си позволяваха интриги едни срещу други. Например преди десетина години не дадоха наградите на „Домейн Бойар”, защото се усъмниха, че неговите вина получиха най-високи оценки и ги обвиниха, че са слагали австралийско вино в пробите за конкурса. Пратиха пробите за изследване в Германия и се оказа, че няма австралийско вино. Но оттогава „Домейн Бойар” не участва в конкурса.

Много изби се отказаха от „Винария” в последните няколко години, обидени, защото не са оценили вината им, които иначе получават златни медали в чужбина. Някои не участват и в изложението със свои щандове, недоволни от високи цени за участие.

Националната лозаро-винарска камара, която организира „Винария”, със закъснение разбра, че в журито трябва да има чужденци. От няколко години сред дегустаторите има чужденци. Тази година чужденците дори са мнозинство, но късно. Участниците са най-малко. Някои дори смятат, че „Винария” умира.
Големите производители не бяха направили щандове на панаира. Някои не участваха и в конкурса за вина и напитки. В една палата се събраха и виноизложители, и храни, и дори част от техниката.
Членовете на Националната лозаро-винарска камара, каквито са всички по-големи производители в България, трябва да се замислят. Камарата е организатор на изложението и конкурса, а нейни членове не участват. В България няма много изложения на вина. В София се провежда в последните две години „Ди Вино тест”, на който имаше повече участници. На дегустациите на „Ди Вино” няма големи щандове, всички участници са равни, най-малката изба е на щандче колкото и най-голямата. На последната дегустация в НДК беше тясно е, неудобно, но можеше да опиташ повечето вина на българските производители, обстановката беше работна.
На „Винария” по традиция големите производители правеха големи щандове, съперничеството беше и в мащаба. Може би тези времена отминават, но отливът от участници не е добре за целия бранш.

Оживление и новост на „Винария” бяха малките изби на Българска асоциация на независимите лозаро винари. Тя обединява малки изби като „Боровица” („Валей винтнърс”), „Орбелус”, „Вила Юстина”, „Шато Коларово”, „Мараш” и др. Техните вина бяха събрани на един неголям кръгъл щанд с 10 тезгяха, всеки от които предлагаше по 7-8 вина от всяка малка изба. Оказва се, че малките изби могат да дадат нов живот на „Винария”. Вината им са изненадващо добри, но те не застрашават големите производител. Търсят ги предимно ценители, заведения.

Представени бяха със собствени щандове и португалски вина, италиански вина, малко вина от Южна Африка. И дори един голям производител от Турция – „Каваклъ дере” с доста хубави вина и с дилетанти търговци (българските им представители), които не даваха на всички посетители да опитват вината им, така някои от специалистите не можаха да ги дегустират.

По-долу са отбелязани само вина, които могат да се намерят в магазините, а не такива, които са представени като проби за конкурса. Показаните тук трябва непременно да се опитат, не става дума само за оценените най-високо от журито.

Траминер & Врачански мискет 2012 г. „Levent”, „Винарска къща Русе“ („Левент”). Изключително вкусно вино. Има „Златен медал” от „Винария”, но не това е най-важното. Не прилича на друго българско бяло вино, което може да се намери на пазара. Гладко, изчистено, ароматно, балансирано, собствен неподражаем стил.

Family Selection Levent, 2012, „Винарска къща Русе“ („Левент”). Избрано от най-добрите бъчви на избата, купаж от сортовете каберне совиньон, каберне фран, мерло, пти вердо. Малка серия под 3000 бутилки, цена около 25 лв. Специфичен стил, много деликатно, меки танини, пикантни нюанси, вкус на добре узрели червени плодове, средно тяло, баланс, хубав пълен послевкус. Също златен медал.

Най-високите награди на „Винария” 2014 – Златен Ритон:

Розе
Верано Азур Розе, Тракийска низина, 2013

Червени вина последна реколта
Version Plaisir divin Каберне фран, 2013

Бели вина от по-стари реколти
Le Passionnel Chardonnay, 2012
„Sintica Winery“ Кос-Сандански

Червени вина от по-стари реколти
Вила Ямбол Сира, Тракийска низина, 2010
„Винпром Ямбол“
ПАЗВА червена, 2010
„Винал“ – Ловеч

Мерул Резерва Мавруд, 2011, Винарска изба „Румелия“. Един от най-добрите мавруди на пазара (в топ 5), цена около 15 лв. Съперничи на много по-скъпи мавруди. Златен медал от конкурса. По магазините се среща и реколта 2010 г. и е трудно да се каже коя реколта е по-добра. Много богато, плодово, с вкусови нюанси на черни узрели плодове, на типични за мавруда смоли. Познавачите може да се зачудят на наситения тъмен цвят, който не е характерен за мавруд. Очевидно това е вино от добре узряло грозде, със силна екстракция. Подобен на цвят и плод беше и наградения мавруд на винпром „Ямбол”.

Мерло Барик Special selection, 2012, „Дивес Естейт“. Това вино е от нова изба в Поморие, която много бързо се нареди сред качествените производители. Всичките й вина са на ниво. Това тук е мерло барик, с пълно тяло, плътен вкус, балансирано, с дълъг послевкус. Има златен медал от конкурса в Пловдив и сребърен от Париж. Това е специална селекция в малка серия, цената е висока за българско вино – 60 лв. Който не може да си го позволи, нека опита по-евтината серия мерло барик на цена около 11 лв., което пък има бронзов медал от „Декантер”.

Забележка: Златен Ритон за бели вина последна реколта няма, защото журито не е оценило нито едно с повече от 85 точки, както изисква регламентът. За червени вина от по-стари реколти има два ритона, защото две вина са получили еднакъв брой точки.
За червени вина от последна реколта има 10 златни медала. За червени от по-стори реколти – 37 златни медала, а за розе – 6, за бели от последна реколта – 12, за бели от по-стари реколти – 10 златни медала.

„Домейн Пещера” Мерло и Каберне Совиньон 2011, „Винпром Пещера”. И двете вина имат златен медал. Още две вина и от двата сорта, но категория „резерва” (отлежали в дъбови бъчви), също имат златен медал. Забележителното при тези двете вина е, че става дума за масови вина, с цена около 7 лв. в магазина (резервата – към 9 лв.). И двете се отличават с богат плодов вкус, типичен за съответния сорт. Като цена качество трудно може да ги стигне някой.

Incanto Black, 2012, „Medi Valley Winery“. Купаж от каберне совиньон, мерло, сира и мавруд. Златен медал от „Винария”. Идеално вино за ценителите, които обичат богати танинови вина, с пълно тяло, отлежали в дъбови бъчви. Цена 30-35 лв.Избата е сравнително нова (2007 г.), югозападна Рила, край Струма, с. Смочево. Впечатлява с всичките си вина, дори най-евтините. Има още няколко наградени на „Винария”.