Повече шпионаж иска Ердоган

Джони Хог
Ройтерс

Турското правителство поиска одобрение от парламента, за да увеличи правомощията на разузнавателната служба – действие, разглеждано от критиците на премиера Реджеп Тайип Ердоган като опит да затегне хватката си върху държавния апарат, докато води тежка борба за власт.

Въпросът, свързан с контрола върху апарата за сигурност на страната-членка на НАТО, стига до основата на враждата между Ердоган и ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, бивш съюзник на премиера, базиран в САЩ, чиято мрежа от последователи има влияние в полицията и правосъдната система.

Ердоган обвинява мрежата на Гюлен Хизмет (Служба) в ръководене на заговор за свалянето му от власт чрез подслушване на хиляди телефони години наред (включително неговия) и използвайки записи за разпространяване на твърдения за корупция срещу приближените му хора на фона на серията от избори (състоялите се местни избори на 30 март, предстоящи президентски избори през август и парламентарни избори през 2015 г., бел ред.). Гюлен отрича да е замесен.

Според проектозакона, прегледан от Ройтерс, предложенията включват предоставяне на по-големи правомощия на Националната разузнавателна организация (МИТ) за подслушване и за външни операции, както и по-голям имунитет за най-високопоставените агенти.

МИТ е ръководен от Хакан Фидан, който е един от най-близките доверени лица на Ердоган, срещу когото се водеше разследване през февруари 2012 г., разглеждано от кръга на премиера като предизвикателство за авторитета му, отправено от правосъдната система, намираща се под влиянието на Гюлен.

Вицепремиерът Бешир Аталай заяви, че приоритетно е да се осъвременят съществуващите закони, които са въведени преди десетилетия, както и да се хармонизира с международните стандарти структурата и дейността на турската разузнавателна агенция.

По западен маниер целта ни е да направим законодателството по-прозрачно и да дадем на агенцията по-голям обсег от опции, каза той пред парламента.

С този проектозакон дейностите на МИТ, които са свързани с външната сигурност, национална отбрана, борбата срещу тероризма, контра-разузнаването и кибер престъпността, ще бъдат увеличени, посочи Аталай.

Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган има мнозинство в парламента.

Отговорът на Ердоган на разследването за корупция – извършвайки чистка на хиляди служители от полицейските сили и преназначавайки стотици прокурори и съдии – породи безпокойство в западните столици, включително Брюксел, който се опасява, че страната, която е кандидатка за членство в ЕС, все повече се отдалечава от европейските норми.

Събитията през последните три месеца хвърлиха съмнение върху ангажимента на Турция да спазва европейските ценности и стандарти, каза еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле, като се спря върху затегнатия контрол над правосъдната система и „масовите трансфери“ на полицаи и прокурори като част от чистката на Ердоган на институциите.

Сътрудниците на турския премиер казват, че подобна критика подценява нивото на заплаха за националната сигурност от наричаната от тях „паралелна държава“, която иска да саботира правителството на Ердоган и да попречи на амбициите му да се кандидатира на президентските избори през август.

Последните от изтеклите записи, пуснати в Ютюб дни преди местните избори на 30 март, които се разглеждаха като референдум за управлението на Ердоган, бяха за среща между Фидан, външния министър Ахмет Давутоглу и заместник командващия въоръжените сили, които обсъждаха възможна военна операция в Сирия.

Това бе най-застрашаващото сигурността изтичане на информация дотогава на фона на неколкомесечния скандал и достъпът до Ютюб бе блокиран. Телеком регулаторът – Дирекцията по телекомуникации, посочи вчера, че няма да вдигне забраната въпреки съдебните постановления, че трябва да го направи.

Обявявайки победа, след като неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) доминираше на електоралната карта на местните избори въпреки корупционния скандал, Ердоган каза, че ще „проникне в бърлогата“ на враговете, които го обвиниха в корупция и разпространиха държавни тайни.

Високопоставени представители обявиха, че Турция ще започне разследване срещу предполагаемата „паралелна държава“, подкрепяна от Гюлен, акция, която вероятно ще бъде ръководена от МИТ. Девет полицейски служители бяха задържани в южния град Адана в сряда във връзка с разследването за подслушване, съобщиха местните медии.

Ако движението на Гюлен е много добре представено в полицията и правосъдната система, трябва да имаш някой, който да тръгне по петите му, и изглежда това ще бъде МИТ, това трябва да е логично, каза Сванте Корнел, експерт по Турция от университета Джонс Хопкинс.

Проектозаконът, който може да бъде променен по време на дебата, цели да бъдат наложени строги присъди затвор за публикуване на изтекли класифицирани документи и да бъде защитен шефът на разузнаването от съдебно преследване от всички съдебни институции, освен от Висшия апелативен съд.

Този закон предоставя на МИТ правомощия, които разузнаването не трябва да има в една правова държава. Тези правомощия ще превърнат Турция в разузнавателна държава, каза Сезгин Танръкулу, депутат от основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП).

Съгласно този закон ще стане невъзможно предприемането на разследвания на всички незаконни дейности, извършени от МИТ в миналото и в бъдеще, каза той на пресконференция, като припомни спора за предполагаемата роля на разузнаването при блокирането на разследване за доставки на оръжие за Сирия.

Местните медии съобщиха, че МИТ се е намесил, за да не позволи на жандармерийски служители да претърсят камиони в южния окръг Адана през януари, които бяха заподозрени от прокурори, че превозват оръжие за сирийски бунтовнически групи.

МИТ не коментира тези информации, но правителствени представители посочиха, че камионите са превозвали хуманитарни помощи.

Агенцията имаше важна роля при мирните преговори с кюрдските бунтовници, опит за слагане на край на бунтовническото движение в Югоизточна Турция, при което бяха отнети 40 хиляди живота през последните три десетилетия и бе възпрепятствано развитието на един от най-бедните региони на страната.

Заради ролята, която МИТ имаше при процеса за мирно разрешаване на кюрдския конфликт, Ердоган и самата агенция получиха известно доверие от западните съюзници, каза Корнел от университета Джонс Хопкинс.

Това, което виждате, е, че при политиката спрямо Сирия, МИТ има много важна роля, и много съмнителна роля. В общи линии има все повече опасения за ролята, която има МИТ, добави Корнел.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.