Крим има труден път, докато стане руска провинция
Ройтерс
Наталия Руденко сякаш още чува крясъците на един баща, който настоявал в украинското училище в кримската столица, което тя ръководела от 17 години, вече да се преподава на руски. Това станало, когато в кабинета й дошли представители на местната власт, за да я уволнят.
Тяхното послание: Руденко и нейното училище, което готви кандидати за украинските университети, вече нямат място в едно общество, гласувало да се отдели от Украйна и да се присъедини към Русия, след като Москва разположи войски на черноморския полуостров. Когато потресените учители и родители се събрали в кабинета й, носейки цветя, достолепната 62-годишна жена едва сдържа чувствата си: „Изградила съм това училище от основите“, казва тя.
Уволняването на Руденко е част от колосалното разместване, извършвано под ръководството на Кремъл след анексирането на Крим, за да може този украински регион с около два милиона население набързо да се промени и превърне в руска територия, населявана от руснаци. Проруските лидери бързат да свършат тази смайваща монументална работа през „преходния период“, който ще трае до 1 януари 2015 г. Често това става по бързата процедура и не много деликатно.
Една от първите им стъпки беше да присвоят почти всички местни активи на украинската държава – от енергийните компании до пристанища, музеи и фабрики – и да ги направят национализирани руски активи. Откакто на 21 март президентът Владимир Путин официално анексира Крим, там цари бъркотия. Съдилищата са парализирани, банковата система е в хаос след изтеглянето на украинските и западните банки, а бизнес връзките с Украйна бяха прекъснати.
Руски полицейски автомобили от отдалечени райони започнаха да патрулират по живописните кримски улици с цъфнали дървета, но не е ясно по каква юрисдикция го правят. „Украинските закони вече не се прилагат, а руското законодателство още не е влязло в сила“, казва Сергей Фоминих, партньор в местна адвокатска фирма, чиито дела в съда са замразени заради неяснотите около новата съдебна система.
Училището на Руденко е най-голямото от единствените шест в Крим, в които се е преподавало на украински. Наташа Мелничук е един от многото родители, които искат да се мине към обучение на руски, тъй като предпочитат Москва пред Киев за бъдещето на децата си. „Ние нямахме избор, но сега нещата са такива, каквито са“, казва 39-годишната майка на две момчета, която е била против отцепването на региона. „За тях няма смисъл да продължат да учат на украински, ако ще ходят в университети в Русия“, заявява тя.
Крим бе част от суверенната Украйна в продължение на 23 години след разпадането на Съветския съюз и до референдума миналия месец, обявен за нелегитимен от Украйна и Запада. Референдумът и декларацията на Кремъл няколко дни по-късно, че Крим вече е част от Русия, създадоха нова политическа действителност, която сега нейните бюрократи, работейки на две смени, се стараят да направят постоянна.
Като цяло хората вярват, че ще им бъде по-добре под руско управление, но някои предприятия пострадаха тежко от политическите вълнения. „Какъв бизнес? Бизнесът умира. Правилата се променят всеки ден. Невъзможно е“, казва директорът на един лозарски масив, разположен на скалисти крайбрежни хълмове, като моли да не бъде назоваван, защото фирмата е била национализирана. На път е да спре производството в корабостроителницата „Залив“ – един от най-големите работодатели и данъкоплатци от частния сектор. През есента заради протестите в Киев клиенти от Норвегия и Холандия прекратиха преговорите за нови договори.
„Трябва да променим цялата си логистика. Реакцията на Украйна е непредвидима. Пренасочваме всичко към Русия“, казва Александър Баталин, президент на „Фиолент“, която доставя 90 на сто от всички електроуреди в Украйна. Базираната в Симферопол компания е основен играч в местната икономика със своите 1800 работници и оборот от около един милиард рубли (28 милиона долара). Но бъдещето й сега е несигурно. Баталин казва, че още не знае кой ще поеме контрола върху дела на украинската държава, който е над 50 на сто.
Подобно на други проруски бизнесмени той очаква, че по-големият достъп до пазарите в Русия и руските инвестиции ще компенсират потенциалните загуби от продажбите в Украйна, които съставляват 35 на сто от износа на компанията. „Благодарение на емоционалното, патриотичното пробуждане в Русия с желание да се помогне на Крим, ние получаваме достъп до търговски вериги, които досега бяха затворени за нас“, казва той.
Повечето жители на Крим – на времето престижна ваканционна дестинация за имперска Русия и после за Съветския съюз – се надяват, че поглъщането от Москва ще възроди икономиката и ще промени западналите й курорти.
„Не може да има сравнение между финансовите възможности и мащабите на Русия и Украйна, така че ние, разбира се, печелим“, казва 49-годишният Юрий Малишев, служител в детския почивен лагер „Артек“, вече национализиран от кримските лидери. „Аз получавах 2000 гривни (160 долара) месечно. Сега се надявам на четири пъти повече“, казва той. В най-добрите си дни крайморският лагер беше толкова представителен, че бе използван за снимачна площадка на съветски научнофантастични филми. Днес той е до голяма степен занемарен. Храсти са поникнали през напукания цимент на един гигантски празен басейн, а на кипарисите се извисява изпъстрена с графити статуя на Ленин.
Дали да останат тук или не – това е труден избор за мнозина, чието минало и привързаност са поделени между Крим и вътрешността на Украйна. „Последните месеци живеех в толкова ужасно състояние на стрес“, казва 21-годишната Аня Возная, студентка във филиала в Артек на киевския държавен педагогически университет. Тя е родом от град Хмелницки, Централна Украйна, но нейният баща, пенсиониран украински военен, е бил прехвърлен на полуострова преди четири години. „Моите родители вземат руски паспорти, сигурно и аз ще взема, но е трудно да избера какво да правя: да напусна или да остана“.
БТА