На третия тур Гюл става президент на Турция. Ще го приеме ли армията?
Разположената на кръстопът между Европа и Азия Турция сега самата се намира на кръстопът. Абдуллах Гюл, външният министър на страната и член на политическа партия с дълбоко ислямистко минало, не успя да бъде избран на втори тур на президентския пост.
Нито Реджеп Тайип Ердоган, премиерът, който издигна кандидатурата на спорния министър за длъжността преди победата на партията си на скорошните избори и сега отново направи това, нито самият Гюл бяха разочаровани. Просто е въпрос на време. Ердоган знае, че при третия и последен тур на 28 август за успеха е достатъчно абсолютно мнозинство и има наличните гласове, за да бъде това направено. Това ще е важен момент за страната и за всички онези, които биха искали да я видят като част от Европа.
Ключовият въпрос за всички турци и за съседите и партньорите на страната е дали влиятелната армия ще приеме резултата. Генералите предизвикаха предсрочните парламентарни избори като издадоха е-меморандум (електронен меморандум), който съдържаше косвени заплахи за намеса, ако Гюл бъде избран. Оттогава армията не е правила никакви допълнителни коментари освен да препотвърди вече изразената си позиция. Макар и да продължава да бъде най-популярната и ползваща се с високо доверие институция, армията, която гледа на себе си като на бранител на наследството на Кемал Ататюрк, бе възпряна от мащаба на изборния успех на Ердоган, както и от сериозните предупреждения от Вашингтон и Брюксел, че военната намеса би била скъпа грешка. Вероятно заради това тя реши да задържи огъня и да види как Гюл ще действа на поста.
Ако правителството загуби популярност или Ердоган предизвика открит конфликт с армията за Кипър (въпрос, по който правителството е готово да прояви повече гъвкавост от генералите), остава малко съмнение, че армията ще се опита да действа. Гюл обаче подхожда изключително внимателно, за да не остави нещата на произвола на съдбата. Той заяви вчера, че ако бъде избран, ще отдава „изключително значение на хармонията“ и ще положи усилия правата на всички хора да бъдат гарантирани по силата на закона. Той даде да се разбере, че ще се придържа към светската конституция и че партията му се е отказала от ислямистките си корени, като настоява да бъде определяна като“консервативно-демократична“ вместо като ислямска.
Съмненията по въпроса обаче все още са големи. Командващият армията даде знак, че няма да се конфронтира с Гюл, ако бъде избран, но заяви, че съпругата на Гюл няма да бъде желан гост на церемониите на военните, където е забранено носенето на ислямска забрадка. Армията ще се опитва да издейства мнението й да доминира в Съвета за национална сигурност, ключов орган, председателстван от президента и канал за прокарване на възгледите на армията до правителството. Технически, Гюл става главнокомандващ на армията, но той е наясно, че човекът, чиято дума има по-голямо значение, е командирът на генералния щаб на армията, а неговото назначение президентът не контролира и практически не може да го уволни.
Ердоган ще постъпи мъдро, като действа предпазливо. Вече има опасения, че при липсата на втора камара и с намалената възможност от президентско вето, той ще използва подновения си мандат, за да прокара ислямистка програма, като назначи висши магистрати и държавни служители според възгледите им. Тезио пасения може да се окажат несправедливи – предстои да бъдат направени назначения и Ердоган изтегля твърдолинейните ислямисти в полза на по-нови лица. Армията, ЕС и по-широкият мюсюлмански свят обаче ще следят внимателно, за да се уверят, че той може да поддържа крехкия баланс.
(По БТА)