Иран – нетрадиционни бизнес начинания, за да стимулират икономиката

Асошиейтед прес

Отглеждането на крокодили не е най-очевидната възможност за бизнес в Иран. Влечугите с огромни челюсти не са в естествена среда в страната, в която месото им не може законно да бъде предлагано на домашната трапеза и нямат репутацията на най-дружелюбните същества.

Това обаче не е попречило една предприемчива жена да се впусне в бизнес, който повечето иранци по-скоро биха избегнали.

Първата по рода си крокодилска ферма на Моджган Ростаей на южния остров Кешм в Персийския залив е един от най-ексцентричните примери на иранци, подкрепящи плана на Ислямската република за създаване на „икономика на съпротивата“, която цели да бъдат създадени работни места и да се противопостави на тежките санкции като изгради по-широк спектър от стоки за износ.

Ростаей започва бизнеса с идеята да произвежда от крокодилска кожа чанти, обувки, портмонета и колани, които да се продават на почитателите на модата у дома и в чужбина.

Тя и съпругът й Бехроуз Саларванд искат и да произвеждат крокодилско месо – само за износ, тъй като ислямските закони в Иран не позволяват това месо да се яде от хората.

„Исках да претворя на дело нова идея, нещо, до което никой в Иран преди не се беше докосвал,“ казва Ростаей, която е зоолог по образование, докато прегръща и целува един от новородените крокодили.

„Сега съпругът ми и аз отделяме повече време да отглеждаме крокодили, отколкото да се грижим за единственото си дете,“ допълва тя.

Отглеждането на крокодили бе незаконно в Иран до 2006 година, когато висшето духовенство одобри развъждането им, след като ветеринарни експерти представиха икономическа и техническа обосновка за това.

Ростаей и съпругът й напускат дома си в Техеран преди четири години, за да създадат бизнеса си на остров Кешм – ивица земя покрай иранския бряг в Ормузкия проток.

Топлият и влажен климат на залива, през който минава една пета от петролните доставки в света, е идеален за отглеждане на зъбатите влечуги.

Те започват бизнеса си, като внасят осем млади соленоводни крокодила от Малайзия. Скоро те стават 15, след това идват още 20 възрастни, донесени за отглеждане от Тайланд.

Иранските лидери отдавна желаят да намалят зависимостта на страната членка на ОПЕК от приходите от петрол, като насърчат износа и така да се печели твърда валута и да се подобрява икономика, спъвана от санкциите. Аятолах Али Хаменей, върховният ирански лидер, заповяда на правителството да изгради „икономика на съпротивата“ срещу западните санкции, наложени заради ядрената програма на Иран, като се намали зависимостта от продажбите на суровини и се насърчат високотехнологичните сектори, основани на знанието.

Проблемът с прехвърлянето на пари в брой в чужбина, заради ограниченията на банките, породени от наложените санкции, принуди някои енергични предприемачи, като Ростаей и съпругът й да променят стратегията си.

Двойката спря да внася живи крокодили за фермите си и сега се е съсредоточила върху това влечугите да мътят повече яйца.

„Първостепенната ни задача сега е да отгледаме колкото се може повече бебета крокодили,“ посочи Саларванд. Той допълни, че двойката има 50 крокодила, включително 10 новородени и очаква още 100 бебета преди края на годината.

„Планът ни е да имаме 1000 крокодила за три години. Стремим се към широкомащабно отглеждане в промишлени количества,“ уточни той.

Новата фермата на двойката, някога запустяло парче земя на южния бряг на острова, се превърна в туристическа атракция в Иран.

Сега осигурява работа на около 20 жители на острова, като подпомага местната икономика. Наоколо се развиха други дейности, включително за продажба на храни и на стоки за водни спортове.

Правителствените служители обърнаха внимание на фермата и миналата година връчиха на Ростаей титлата „заслужил предприемач“.

„Наистина е страхотно, че жена е създала ферма за отглеждане на крокодили в Иран,“ посочи туристката Лейла Бехещипоур при неотдавнашно посещение. „Вдъхновяващо е за останалите жени,“ допълни тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.