Украйна заслужава нашата подкрепа
Целите на хилядите, които протестираха в Киев в началото на годината, остават достойни и постижими
Когато поемат поста, повечето политици се стараят да кажат нещо вдъхновяващо. Арсений Яценюк възприе друг подход. Приемайки поста и.д. премиер на Украйна през февруари, първите му думи бяха: „Добре дошли в ада“.
Миналата седмица в кабинета на Яценюк в Киев го запитах дали работата се е оказала толкова адска, колкото е очаквал. 39-годишният и.д. премиер свали очилата си и уморено потри лице: „По-лошо“, каза той. „Изправени сме пред руската армия, пред подкрепян от Русия тероризъм, икономиката е неплатежоспособна, собствената ни армия е разпусната, полицията – дезориентирана. Последното правителство открадна всичко, което можеше“.
В деня след разговора украинското правителство реагира на отчаяната ситуация, като предприе офанзива, за да си върне контрола над сградите и териториите на изток, попаднали в ръцете на проруски сепаратисти. Властите в Киев почувстваха, че ако не отвърнат на удара, рискуват да загубят източната половина от страната си поради безпомощност.
Но боевете в градове като Славянск и Донецк крият собствени рискове. Големият брой цивилни жертви, особено в Одеса, излага правителството в Киев на риска от обвинения в бруталност. Фактът, че голяма част от боевете са между украинци, налива вода в мелницата на руската версия – че Украйна е дълбоко разделена страна, много от чиито граждани очакват „защита“ от Русия. И преди всичко, боевете рискуват да дадат на Русия извинение да изпрати войски в Украйна под претекста за „миротворческа мисия“
Украинското правителство знае, че ще загуби една конвенционална война с Русия, чиято армия е по-голяма и по-добре екипирана. Русия има и въздушно превъзходство с повече от 80 към 1. Украинците биха искали НАТО да обяви забранена въздушна зона над страната им в случай на руска инвазия. Но това е напразна мечта, американците няма да свалят руски бойни самолети.
Руският парламент вече предварително е разрешил интервенция в Украйна и големи руски сили се придвижват в близост до украинската граница. Но какво иска президентът Владимир Путин? Яценюк твърди, че „Путин не признава граници. Той иска да стане император на нов вид съветска империя“. Но мнозина в Киев все още намират идеята за пълномащабна руска интервенция трудна за вярване.
Виктор Пинчук – един от най-богатите и с най-големи международни връзки украински бизнесмени, запитан дали Русия може да се опита да стигне докрая в конфликта с Киев, нарече това „научна фантастика“. Алтервативна теория гласи, че Путин просто иска да създаде достатъчно хаос в Украйна, за да осуети президентските избори, планирани за 25 май, и да задуши всяка мисъл за приближаване на Украйна към ЕС.
Но военният аспект е само най-видимият аспект от борбата за Украйна. Правителството в Киев трябва също така да спечели пропаганднната битка и войната срещу корупцията.
Руските медии напомпват посланието, че правителството в Киев се ръководи от „фашисти“ и антисемити, обявявайки ги за преки наследници на онези украински партизани, които са воювали на страната на нацистите срущу Съветския съюз на Йосиф Сталин. Посланието широко се разпространява в Източна Украйна и намира публика и в части от ЕС. Но украинските евреи, някои от които служат в правителството в Киев, не са убедени. На въпроса за твърденията за фашизъм и антисемитизъм, Пинчук – най-видният еврейски бизнесмен в Украйна, отговори лаконично: „Глупости“.
Вярно е обаче, че червеночерният флаг на украинския национализъм се набива в очи на барикадите, които все още стоят на киевския Площад на независимостта. Запитани, защо все още остават на улицата, някои от демонстрантите във военно облекло, лагеруващи под знамето, отговориха: „За да гарантираме, че правителството няма да открадне парите, идващи от МВФ“.
Това опасение изглежда достатъчно разумно. Едно нещо, по което Москва и Киев всъщност са съгласни е, че Украйна беше управлявана зле от поредица корумпирани и клептократични правителства. Яценюк по общо мнение е смятан за почтен. Но дори когато страната е заплашена от перспективата за военна интервенция, се носят слухове, че все още има министри, които със забележителна целенасоченост се стремят единствено да крадат.
Имиджът на корумпирана, хаотична и разделена Украйна, убиваща и ограбваща собствените си граждани, е напълно изгоден за руското правителство. Ако Русия може да убеди външния свят, че Украйна, която е независима едва от 1991 година, действително не е истинска държава, ще бъде много по-лесно тя да бъде разцепена.
Затова е важно да се помнят някои основни факти. Макар че има ясно културно разделение между Източна и Западна Украйна, 91 процента от населението на гражданите на страната гласуваха да бъде независима държава през 1991 година, с мнозинство във всички региони. Милиони украинци са загинали в наложения от Сталин глад през 30-те години на миналия век, което дава на съвременните украинци солидни основания да бъдат подозрителни към руските оферти за „защита“.
Когато хиляди украинци демонстрираха в Киев в началото на годината и повече от сто загинаха, те не искаха „фашистко“ правителство, а призоваваха за край на корупцията и в перспектива – за членство в ЕС. Тези цели все още си струват и може да бъдат постигнати. На фона на целия сегашен хаос и насилие те все още заслужават подкрепа.
БТА