Освиркван и хулен, Джейкъб Зума се цели отново в президентския пост

Франс прес

Президентът Зума изпълнява племенен танц. Снимка: айстуайс

Джейкъб Зума бе освиркан от тълпата пред очите на цял свят по време на декемврийската церемония в памет на Нелсън Мандела. Реномето на южноафриканския президент обаче изглежда непоклатимо – той оцелява сред скандалите година след година, защото държи в ръцете си Африканския национален конгрес (АНК).

Поел властта през 2009 г. с репутация, опетнена от обвинения в корупция (впоследствие оттеглени) и съдебен процес за изнасилване (в който е оправдан), 72-годишният Джей Зед или Мшолози (клановото му име) има изгледи да застане отново начело на Южна Африка след парламентарните и местните избори на 7 май.

В неделя – на същия стадион, където бе охулен през декември, той бе акламиран от 100 000 привърженици на управляващата партия АНК, докарани с автобуси за последния гигантски митинг от неговата кампания. Макар и посредствен оратор, той забележително добре подгрява своята публика, тъй че хората се впускат в песни и танци. С тази лична харизма печели симпатиите на южноафриканците в по-затънтените краища, успявайки да примири дори противоположни мнения.

„Клеветите срещу него самия и дейността му като водач не можаха да го пречупят. Той остана твърд и съумя да задържи всички в алианса (АНК, комунисти, синдикати – бел. на АФП) – показа се много, много сговорчив с хората, стоящи на различни позиции“, изтъква Сдумо Дламини, президент на влиятелната синдикална централа „Косату“.

Негова силна страна е също, че „познава теглилата на обикновените хора“ и „ако говори за бедност, знае що е то“, добавя Дламини, като напомня, че Зума, роден при апартейда от майка слугиня, бил пратен да се учи, чак когато се озовал в затвора.

Според критиците му и някои наблюдатели президентът успява да задържи властта, като налага клиентелизъм, консервативни подходи и фин расизъм, насочен срещу белите, като всява страх и раздава пари на местните вождове, като превръща АНК в затворена общност и подпомага структурите му в родната си провинция Квазулу-Натал, вече заели челни позиции в партията. И същевременно разполага на ключови постове свои хора, които да го пазят от съдебно преследване.

„Южноафриканският Роналд Рейгън“

„Големият проблем с Джейкъб Зума – коментира Гарет Нюам, изследовател в Института за проучвания по сигурността, – е практиката системно да назначава“ в съдебната система и органите на реда „най-вече хора, твърде близки на президента, неговите приятели или семейството му“, „хора с нисък морал, без квалификация и некомпетентни.“

„Много неща доказват, че съдебният апарат е изцяло опорочен, защото е разпънал чадър над хората на Зума във властта и в ръководството на АНК, защото ги пази – него и приятелите му, от разследвания и съдебно дирене“, добавя Нюам.

В книгата си „Годините под знака на Зума“ журналистът Ричард Каланд обяснява как до едно време е вярвал, че Зума ще стане „южноафриканският Рейгън“ – преди да схване, че „в идеологически и политически план той е едно нищо, един вид средновековен тиранин в крепост, обградена с ровове, където се бият за надмощие разни групи, групички и партийки, всяка със свой интерес“.

Погребван множество пъти от политическите коментатори, Зума винаги е възкръсвал. Някои бяха повярвали, че е политически труп, след като през август 2012 г. полицията изкла 34 стачкуващи миньори в северния град Марикана.

Други предрекоха, че ще падне от власт, щом избухна скандалът с освежителния ремонт на семейното му имение в източната местност Нкандла, източил от държавния бюджет 246 милиона ранда (16,5 милиона евро).

Медиите хвърлиха върху него и вината за нечувания военен разгром през 2013 г. в Централна Африка, където загинаха 15 южноафрикански войници. Нападнаха го и когато негови приятели от богата индийска фамилия противно на всички закони използваха военна база като летище за гостите на свое частно парти – правонарушението на века.

„Независимо че последните пет години бяха отрупани с толкова скандали, трудно е пряко да го обвиним. АНК не спира да твърди, че вината не е негова“, забелязва Ранджени Мунусами, журналистка от електронния в. „Дейли мавърик“, отдавнашна близка на президента.

„Всъщност, в Южна Африка – казва тя, – не е задължително президент да стане най-добрият лидер, а онзи, който има най-силни позиции в АНК, защото партията господства над тази страна.“

БТА