Стивън Апостолоф – българинът, успял като режисьор в Холивуд – на еротични филми
„Ако съм в ресторантьорския бизнес, ще ви дам добра храна и напитки, ако съм във филмовия бизнес, ще ви дам добри момичета с големи „базуки”. Наричам ги „продавачки на билети”
Стивън Апостолоф
През 1948 г. българинът Стефан Апостолов (1928-2005) бяга от България, скрит в трюма на финландски товарен кораб. През 60-те и 70-те години той вече е холивудски режисьор с пура в уста и кадилак с регистрационен номер, на който е изписано името му.
Понякога човек създава от живота си филмов шедьовър. Подобно на Апостолов, който започва живот, изцяло измислен и съграден от него. Този на известния за времето си американски режисьор на еротични филми Стивън Апостолоф или Ей Си Стивън в ядката на т. нар. Американска мечта – Холивуд.
Смята се, че е бил твърдо решен да пробие като режисьор, независимо от жанра, в който снима. И съдбата му угажда.
Апостолов е роден през 1928 г. в буржоазно семейство в Бургас. Баща му е производител на консерви, а майка му – домакиня. Имал е две сестри и един брат.
Учи в бургаското „Дойче Шуле“, обича западната джаз музика, Глен Милър и Бени Гудман. Свирел е много добре на пиано и акордеон. И членува в младежката организация „Бранник“, което след идването на комунизма става тъмно петно в биографията.
Като тинейджър влиза в български затвор по обвинение в тероризъм, заради противопоставянето си на народната власт. През 1948 г., на 20 годишна възраст бяга от страната. Стига до Истанбул, после в Париж, живее в Канада, а през 1952 г.се мести в Лос Анджелис и стартира своята версия на американската мечта.
Апостолоф е загадка и досега. Не е ясно с какво се е занимавал в периода след бягството си и преди идването си в САЩ. Има различни версии – че е бил зъболекар, фермер, дори войник във френския Чуждестранен легион,че е учил политология в Сорбоната и т.н.
Режисьор е на 19 филма, продуцент на 17 и сценарист на 11 от тях. Дори сам играе второстепенни роли в 7 филма (виж тук).
Скоро след пристигането си в Холивуд, когато е на 28 години, продуцира собствената си история – филмът „Пътуване към свободата” (1957 г).
Той, заедно с д-р Матю Жейков, е от основните инициатори на създаването на първата българска православна църква „Свети Георги“ в Холивуд. Освен с идеи за създаването й, Апостолоф помага финансово. С дарените от него пари, през 1961 г., когато е основана църквата, може да се купи къща в Лос Анджелис.
Разбиване на табута
Кариерата му се развива по време на хипарската вълна, наркотиците, борбата за еманципация на жените, войните и антимилитаристични движения. Затова и филмите му са на гребена на вълната и са лешникотрошачка на консерватизма. Апостолоф е пионер на т.нар. кино жанр sexploitation. Той най-общо казано залага на естетика, която използва еротиката за привличане на зрители. Самият Апостолоф казва, че за да се счупи табуто на показването на голи гърди, е трябвало да се създаде цял нов жанр. Филмите му допринасят за падане на табуто женски гърди. Същевременно те предшестват хардкор порнографията в киното, появила се в началото на 70-те.
Апостолоф e имал три жени и пет деца. Всички те са със семейства и са останали да живеят в САЩ. Семейството му никога не е осъждало това, което той прави, дори е изпитвало гордост. Колкото до частта от фамилията му в България, и най-близките му хора не са знаели с какво се е занимавал – в САЩ Апостолов работи под псевдоними, а на близките си казва нещо, което не може да се нарече невярно – че снима комедии за млади хора.
Апостолоф умира през 2005 г. в страната на мечтите си, доживял промяна на нравите и времена, когато вече е почти забравен. Забравен, но филмите му и досега се обсъждат от киноманиаците и историците на киното.
„Оргията на мъртвите“
„Оргията на мъртвите” е емблематичен филм на Апостолоф и режисьорски дебют. Със сценарий от 20 страници и декор на гробище той създава най-култовия си филм. Оттогава започва и практиката му да наема танцьорки от еротични клубове. Сценарият на филма е дело на също култовия режисьор Ед Ууд, с когото са големи приятели. Сюжетът на първия еротичен холивудски хорър мюзикъл е следният:
Докато шофират, Боб и неговата приятелка Шърли катастрофират на тъмен път в близост до гробище. Лутайки се из гробището, те се опитват да намерят помощ. Но вместо това стават свидетели на оргия на мъртвите, водена от Императора на нощта и неговата императрица. Пленени от слугите им, Боб и Шърли са завързани и принудени да наблюдават как красиви полуголи зомбита танцуват за забавление на Императора…
Непонятно е как тази история се ражда в главата на източноевропеец, който, независимо от напредничавостта си в България, е живял сред радикално различна естетика.
Филмът вдига страшен шум и едновременно е критикуван (подобно на създателя си). За него се носят легенди и се изреждат подробности. „Филмовата Уикипедия“ Imdb изрежда „култови” гафове във филма (виж тук), как например при изреваването на вълка се вижда вратът на човека, облечен в костюма или как личи, че героите не са наистина завързани за дърво.
Най-евтиният специален трик – сваляне на „горнището”
Апостолоф снима т.нар. B-movies – нискобюджетни филми, които обаче са ефектни и публиката им е голяма. В началото на 60-те е тази ниша все още недостатъчно развита и в нея има огромен творчески и финансов потенциал. В средата на 60-те години един стандартен еротичен филм може да бъде заснет за около 20 000 долара, а в същото време той може да направи само за около седмица печалби от около 100 000 долара. В един такъв филм има много евтини специални ефекти и може да се каже, че той спада към категорията „най-добри лоши филми”, правени някога.
„Цитирам едно изказване на кинокритик, участвал в нашия филм. Той казва, че най-евтиният специален ефект е когато момичето свали горнището си. Така че тези филми са били пълни с евтини специални ефекти. Това е бил основният коз”, разказва Йордан Тодоров, режисьор и сценарист на биографичния филма за Апостолоф „Татко снима мръсни филми”.
Тодоров открива Апостолоф за българската публика. Той се е занимавал с журналистика през голяма част от живота си, проучва и събира материал за филма в продължение на над пет години. Той е заснет за три седмици в четири американски щата и над осем места, сред които – Холивуд, Ню Йорк, Лас Вегас.
По следите на изчезналия Апостолоф
Първоначално режисьорът Йордан Тодоров се свързва с човек на име Стив Апостолоф и решава, че това е самият режисьор, но той се оказва най-големият му син, който живее в Лос Анджелис. За съжаление режисьорът е починал два месеца преди това.
С помощта на семейството на Апостолоф режисьорът издирва негови колеги и актьори от филмите му. Някои са починали, следата на други изчезва в края на 60-те години-много от тях са работили под псевдоними.
Йордан Тодоров обаче открива някои от тях, например т. нар. „кралица на софтпорното“ Марша Джордан, която обаче отказва да се връща в миналото и да участва в документалния филм. Втората жена на Апостолоф също отказва, реагирайки остро на обаждане.
Тодоров обаче открива актрисата Надежда Добрев, участвала в „Оргията на мъртвите”и други ленти на Апостолоф. Независимо от „еротичния” филмов старт и кариера на стриптизьорка (Добрев е танцувала по баровете и с групата “Тhe Doors”), тя впоследствие става конвенционална актриса.
Децата на Апостолоф активно сътрудничат за снимките на младия режисьор. Те му гласуват огромно доверие, допускат го до архива на баща си в градчето Мейса, Аризона. В един момент дори на шега му казват „братовчеда от България”.
Вероятно в очите им филмът е принос баща им да не бъде забравен и е шанс самите те да пропътуват из биографията му, да открият неизвестни неща. Защото, както стана ясно, неизвестно е какво се е случило с Апостолоф в периода след бягството му от България и преди идването му в САЩ.
Връщал ли се е Апостолоф в България?
Той е разказвал на семейството си в САЩ за България такава, каквато я помни преди 1944 г. Връща се само един път през 1994 г. и остава потресен от разрухата в началото на демокрацията. През 2012 г. синът му Кристофър идва за премиерата на „Татко снима мръсни филми“ и на отиване казва на Йордан Тодоров: „Бих искал баща ми да може да види България днес!“
Децата му се занимават „с всичко друго, но не и с кино”, разказва Тодоров. Само една от дъщерите му за малко през 80-те е работила в киното като асистентка на продуцентката Гейл Ан Хърд във филмите „Терминатор“(1984) и „Пришълци“(1986). Брат му е починал преди няколко години, а негови племенници живеят у нас и в Щатите.
Дали е странял от тази страна на холивудския живот, свързана с жени и изтощителни купони? Категорично не. Апостолоф е бил „социално животно“, както обича да казва един от синовете му. Той е обичал работата си и всички бонуси от това да си успял продуцент и режисьор в Холивуд през 60-те, част от които са именно „жените и изтощителните купони“, добавя Тодоров.
„Апостолоф се е опитвал винаги да държи тези две части от живота си разделени, но както казва едно от децата му – „работата винаги кървеше върху личния му живот“.
Апостолоф е почти мит и много от истинските събития в живота му звучат странно. Като например срещата му с Пикасо в края на 40-те години в Париж, познанството му с един от българските емигранти, чието име е замесено в убийството на Джон Кенеди. През 60-те години Апостолоф каца на една от най-натоварените магистрали в Лос Анджелис със самолета си, искал е да заснеме ваканцията си на Хаваите като филм, на 35-мм филмова лента.
Той е първият българин, снимал уестърни през 50-те години за легендарното студио „Republic Pictures“, чиято голяма звезда е Джон Уейн. Животът на Апостолоф е история за няколко животи. Постигнат с изобретателност, способност за оцеляване в конкурентна среда, каквато е Холивуд.
Апостолоф към края на живота си, когато вече не снима филми, е напълно забравен. „Някои хора са смятали, че е починал, други, че никога не е съществувал, а Апостолоф и Ед Ууд са един и същ човек“, казва Йордан Тодоров.