България в спора за „Южен поток“*
Как кризата в Украйна катализира друг парлив проблем между ЕС и Русия – енергийната сигурност
Докато Украйна се бори с безредиците в източните си региони, една доста по-съществена битка се води под земята и се решава от количествата природен газ и милиардите, които всяка година текът по тръбопроводите от Русия към Европа.
Руският енергиен гигант „Газпром” в момента задоволява повече от 30 на сто от газовите нужди на ЕС, повече от половината, от които минават през Украйна.
„Южен поток” трябва да осигури алтернативен и по-сигурен маршрут от украинския. Газопроводът ще транспортира около 63 милиарда кубически метра газ годишно през Черно море, България, Сърбия, Унгария и Словения към Италия .
Тръбопроводът с дължина 2380 км, финансиран от „Газпром” и предложен още през 2007 г., се очаква да струва около 17 милиарда евро.
Проблемът е, че ЕС не е съгласен една и съща компания да експлоатира и да притежава газопровода.
Законодателите на ЕС се обединиха около правилата, известни като „необвързаност със собствеността “ – част от енергийния пакет, регулиращ пазара на газ и електроенергия на съюза.
Русия твърди, че държавният „Газпром”, който често е собственик както на тръбите, така и на протичащия по тях газ, в много източноевропейски страни е единствената компания с право за износ на газ.
Скандалът се разрасна драматично,
след като българският парламент се опита да подкрепи „Газпром” чрез промени в Закона за енергетиката с цел да изключи газопровода по дъното на Черно море от правилата на ЕС .
България е главна сцена на „бойните“ действия , тъй като доставката на тръбите трябва да започне този месец , а строителните работи стартират от България през Сърбия в рамките на следващия месец . Тръбите за подводната част ще започнат да се полагат през есента.
Европейската комисия предупреди България , че газопроводът трябва да се съобрази със законодателството на ЕС. В противен случай на София ще бъдат наложени „правни санкции“.
Никол Боксталер, говорителка комисаря Йотингер, заяви: „Ние сме загрижени за съвместимостта на измененията в българския Закон за енергетиката със законодателството на ЕС.”
И Русия, и България си дават сметка колко важно е тръбопроводът да бъде освободен от правилата на ЕС за конкуренцията.
Будапеща и Сърбия, която кандидатства за членство в ЕС, също настояват за изграждане на тръбопровода .
Последното развитие на събитията беше през миналия месец , когато българският парламент промени нормативна уредба за българската секция на Южен поток и го преквалифицира като „газопреносна мрежа за взаимно свързване „, а не „тръбопровод“ , чиято цел е да освободи проекта от задължителните регламенти на „Третия енергиен пакет“ на ЕС.
Идеята е, че новата правна дефиниция на „Южен поток” като „интерконекторна подстанция” – или разширение на съществуваща мрежа – ще позволи на „Газпром” да не отваря българската част от газопровода за трети страни, съгласно новото енергийно законодателство на ЕС.
София твърди, че правилата на ЕС не следва да се прилагат за малкия участък от „Южен поток” в българските териториални води, който ще бъде тръбопровод, според българското законодателство.
Предложението за промяната на енергийното законодателство на България гласи: „Целта на изменението е да се запълни юридическата празнина, която не е била регламентирана досега.“
Източник от постоянното представителство на България в ЕС заяви, че новите разпоредби „просто са уредили една правна неяснота”, свързана с подводната секция на „Южен поток”. Той добави: „Това не е в разрез с Третия енергиен пакет, който се отнася за сухоземните тръбопроводи в рамките на териториалните граници на ЕС.“
Българският енергиен министър Драгомир Стойнев наскоро се срещна с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, за да обсъдят въпроса за „Южен поток”. След срещата Йотингер заяви, че правилата на ЕС трябва да се прилагат към инфраструктура в териториалните води на България.
Липсата на гъвкавост на ЕС по отношение на Третия енергиен пакет е пречка за „Газпром”, тъй като първите доставки на газ по „Южен поток” трябва да започнат следващата година.
От стратегически интерес за Русия е диверсификацията на износа извън Украйна. С планиран капацитет от 63 млрд. куб. м, „Южен поток” ще бъде в състояние да замени почти изцяло обема на газ, пренасян в момента през Украйна .
Но какво се случва след това ?
Андраш Йеней , независим експерт в областта на природния газ в Унгария, смята че
за България „Южен поток “ ще бъде „изгоден проект
не само в икономически ( транзитни такси), но и в политически план“.
„Южен Поток означава директен достъп до западните пазари, но цената за това ще коства известни разногласия с ЕС.“
„Комисията може да спре този проект само с политически средства или с чисто нов регламент, който директно ще бъде насочен срещу „Газпром“.
От унгарска гледна точка експертът твърди, че „Южен поток” е „100% печеливш проект „, особено след развалянето на алтернативния проект „Набуко”, който се счита за „мъртъв“.
„ЕС трябва да разберат , че Унгария и регионът няма да могат стоплят домовете си през зимата с дълбоки съмнения и приятелски потупвания по гърба. Имаме нужда от бързи и ефективни мерки, за да осигурим реални доставки на енергия, не на хартия, а „Южен поток“ ще диверсифицира трасето на газовите доставки.“
По повод на кризата в Украйна Андраш Йеней коментира, че със сигурност ще има някакъв вид прекъсване на доставките на газ и петрол – „не е въпрос дали ще има някакво прекъсване на доставките на газ и петрол, а по-скоро кога това ще се случи. Утре, след седмица, след месец или в началото на зимата… Това е най- простото послание: положението е трудно, ако не и катастрофално и трябва да действаме бързо, тъй като „Южен Поток” дава поне някакво решение за сигурността на доставките.“
Част от неговите коментари съвпадат с тези на външния министър на България Кристиан Вигенин , който е казва: „Южен Поток” е много важен проект за България. Целият български парламент работи за проекта. Не бива другите страни- членки на ЕС да бъдат държани като заложници , заради кризата в Украйна. Ще направим всичко възможно за реализацията на този проект” – завършва министърът.
Българският евродепутат Слави Бинев , заместник-председател на групата EFD в европарламента, заяви: „Основната цел на проекта е да задоволи допълнителните потребности на Европа от природен газ“.
Игор Елкин , изпълнителен директор „Южен поток”- България , подчерта икономическите ползи от проекта – над 3 милиарда щатски долара, които вече са инвестирани, както и създаването на 5000 нови работни места.
Професор Джонатан Стърн от Оксфордския Институт за енергийни изследвания и член на консултативния съвет между ЕС и Русия, смята че най-сериозното притеснение на България и Русия е, че ЕС може да саботира „Южен Поток”.
Той каза: „Хората трябва да бъдат реалисти и да приемат факта, че зависимостта на Европа от руския газ няма да намалява поне през следващото десетилетие. Някои аспекти на определението „тръбопровод в морето“ са неясни и не отразяват обичайните определения в ЕС. Ключовият въпрос е къде според ЕС свършва тръбопроводът, извеждащ газа на брега и къде започва транспортирането на газа по суша. Няма изискване за предоставяне на достъп на трети страни до добивни тръбопроводи.“
„Кризата в Украйна – смята професорът – ще направят газопроводи като „Южен поток”, заобикалящи нейната територия, изключително важни за сигурността на европейските енергийни доставки. Можем да се окажем в ситуация , в която обвиняваме Русия за доставки по тази тръба и същевременно предотвратяваме тези доставки, което звучи като фарс.”
Сръбската отсечка от тръбопровода е с дължина 450 км и е на стойност почти 2 милиарда евро, като ще позволи разкриването на около 2000 работни места. Сърбия консумира около 2,5 млрд. кубически метра газ, най-вече внесени от Русия през Унгария.
Зорана Михайлович , министър на енергетиката, развитието и опазването на околната среда на Сърбия , коментира, че „Южен поток“ е от голямо икономическо и геостратегическо значение за страната. Ние очакваме да печелим от транзитни такси, които потенциално могат да генерират 100 млн. евро годишно.“
Друг експерт, Дрю Лайхаит, от Natural Gas Europe , каза: „Украинската криза отново постави европейската енергийна сигурност в светлината на прожекторите и представлява реална заплаха политическата мания (свръхреакция за намаляване или изключване на руското присъствие в пазара на газ) да доведе до цялостно намаляване на ролята на природния газ в бъдещия енергиен микс на Европа.“
Едно скорошно проучване на консултантската компания World Thinks показа, че е огромна част от българите (68%) подкрепят „Южен поток” и само 5% са против. Бъдещите ползи от реализацията на проекта „Южен поток” са очевидни за участниците в проучването, и не само от гледна точка на по-голяма сигурност на доставките, но общите икономически ползи, като създаването на работни места, повече данъци за бюджета и такси от пренос.
Лайхайт добавя: „Докато прекалено силно се фокусираме върху „Южен поток”, е важно да се отбележи, че стратегията на България не е свързана изключително и само с Русия. В България активно се предприемат стъпки , насочени към повишаване на сигурността и превръщане на страната в енергиен център с повече и различни енергийни и източници.“
Той заключава – „Южен поток“ ще играе важна рола за осигуряването на стабилни и сигурни газови доставки за българските потребители, каквато роля ще играе и всеки друг нов или съществуващ проект“.
Русия е оптимистично настроена, че може да даде тласък на проекта, независимо от нестихващите граждански размирици в Украйна, които хвърлят сянка върху Европа. Текущите разногласия между ЕС и България трябва бързо да бъдат решени, за да се избегне забавянето на този толкова необходим енергиен проект. В крайна сметка, никой в региона не иска нова зима без газ от Украйна.
Най-вероятно след изборите за Европейски парламент на 25 май, „Южен поток” ще бъде един от въпросите от изключителна важност за новата администрация на ЕС.
От Еuropean Business Review
Оригиналното заглавие е „Експерти подкрепят България в спора за „Южен поток“