25 долара на час – референдум в Швейцария за най-високата минимална заплата в света

Ройтерс

Корпоративните лидери в Швейцария, които бяха шокирани от предишни всенародни допитвания за ограничаване на заплатите на шефовете на компании и за намаляване на имигрантите в страната, сега са нащрек по повод референдума на 18 май, който може да доведе до въвеждане в страната на най-високата в света минимална заплата от близо 25 долара на час.

Според неотдавнашно проучване на общественото мнение, направено от gfs.bern, 64% от имащите право на глас отхвърлят предложението, направено от Обединението на швейцарските профсъюзи и подкрепено от социалистическите и зелените партии. Швейцарската система на пряка демокрация, при която често се гласува по социални, политически и икономически въпроси, обаче е поднасяла изненади и преди.

През февруари швейцарците неочаквано подкрепиха ограничаването на имиграцията от ЕС – най-големия търговски партньор на Швейцария, с който сега споделят свободно движение на хора – като пренебрегнаха предупрежденията на бизнеса, че такава мярка ще навреди на икономиката.

„Притеснен съм от предстоящото гласуване“, посочи Ралф Мюлер, ръководител на отдел в компанията за производство на електронни компоненти Schurter.

„Ще трябва значително да повишим заплатите в завода си в Мендризио, където около 80 от общо 100-те ни работници пътуват всекидневно от Италия, но ще трябва да вдигнем заплатите и на по-високо платените ни служители. Това ще струва около 250 000 франка на година“, допълни той.

През ноември швейцарските гласоподаватели отхвърлиха с голямо мнозинство предложението за ограничаване на заплатите на висшите ръководни кадри, предвиждащо възнаграждението на директорите да не е повече от 12 пъти най-ниската заплата в компанията, но миналата година подкрепиха план, според който акционерите на компаниите ще вземат окончателното решение за заплатите и мерките за стимулиране.

Държавният секретариат по икономически въпроси (Seco) заявява, че предложеното минимално заплащане от 22 швейцарски франка (25,13 долара) на час ще бъде най-високото в света, дори като се отчете покупателната способност в прословуто скъпата Швейцария.

В момента икономически либералната страна няма минимална заплата за цялата страна. Заплащането се определя от индивидуални договори със служителите или с колективни споразумения, някои от които определят минимална заплата за определени сектори.

Предложената минимална надница ще отговаря на месечна заплата от 4000 франка, почти две трети от средната заплата за страната през 2012 година и по-висока в сравнение с повечето страни, посочи Държавният секретариат по икономически въпроси.

Планираната от правителството минимална надница от 8,50 евро (11,83 долара) например е около половината от средното заплащане. Правителството се противопоставя на минималната заплата, като през февруари предупреди, че „тя ще изложи на риск работните места и ще направи по-трудно за нискоквалифицираните работници и младите хора да си намерят първа работа“.

Подкрепящите по-високата минимална надница отбелязват, че тя ще помогне да се преодолее неравенството в заплащането и да се гарантира, че работещите на пълно работно време ще могат да имат сносен живот.

Според федералната статистика през 2012 година 10% от заетите на пълен работен ден или еквивалентно работно време в Швейцария са получавали под две трети от средната заплата, като по-нископлатените позиции са били предимно в магазините, хотелите и личното обслужване. При 339 000 души на ниска заплата две трети са били жени.

„Има значение не минималната заплата, а броят на засегнатите хора“, посочват от най-големия швейцарски профсъюз в изявление, като допълват, че сумата за всички швейцарски заплати ще се повиши само с 0,4 процента, ако инициативата бъде приета.

Джордж Шелдън, преподавател по трудов пазар и индустриална икономика от университета в Базел, твърди, че макар предложената минимална заплата да е много висока, отрицателното й влияние ще бъде малко, тъй като ще се отнася за малко хора.

„Безработицата няма да скочи от 3 на 4%. Резултатът ще бъде доста под един процентен пункт“, допълва той.

Заплатите на някои ниско платени швейцарски работници вече бяха повишени на фона на засилилите се дебати за заплащането, макар че работодателите не признават да има пряка връзка с предложението.

Веригата супермаркети Lidl вдигна минималната заплата до 4000 франка миналата година, а търговската верига H&M обеща да последва този пример догодина.

Секторът на електрониката и машиностроенето, чиято лоби група Swissmem се противопостави на минимална надница от 22 франка, за първи път прие регионална минимална заплата в колективното си трудово споразумение със синдикатите миналата година.

Несигурност

Швейцарската пряка демокрация позволи на гражданите да гласуват по редица въпроси, засягащи икономическата рамка през последните години. Има опасения, че несигурността, която създава, може да направи страната по-малко привлекателно място за компаниите.

„Швейцария винаги е била известна като надеждна, стабилна, либерална и отворена страна“, коментира икономистът от UBS Даниел Калт. „Тези гласувания обаче затрудняват живота на бизнеса. Днес е минималното заплащане, утре безусловният базисен доход и данъчната реформа при унаследяването. Това засилва несигурността в законодателната сфера и вреди на имиджа на Швейцария като привлекателна бизнес локация“, допълва той.

След гласуването за ограничаване на имигрантите в страната, компанията за оборудване в газовия и петролния сектор Weatherford обяви, че ще премести централата си в Ирландия, за да бъде сигурна, че в бъдеще ще може да има най-добрите служители. Компанията от сектора на пожарната безопасност Tyco направи същото, като посочи, че бизнесът процъфтява в „стабилна, предсказуема конюнктура.“

„Неотдавнашните промени в швейцарското законодателство, засягащи регулаторната конюнктура, много ни безпокоят“, заяви тогава пред Ройтерс говорителят на компанията Стив Уосдик.

Преподавателят по социални науки от университета във Фрибур Михаел Нолерт отбеляза, че обикновено тези инициативи за референдуми нямат драматични последици.

„Прекалено радикалните инициативи са отхвърляни така или иначе. Това се случи при резултат 1:12 на референдума за ограничаване на заплатите на ръководителите на компании,“ допълни той.

Политическите партии все повече използват всенародното допитване, за да се започне дебат по теми, които те намират за важни, и затова някои наблюдатели посочват, че трябва да бъде увеличен броят на подписите, необходим за организирането на референдум, да се вдигне прагът и да бъде отразено нарастването на населението.

Преподавателят по икономическа история Тобиас Щрауман казва, че референдумите имат шанс за успех, когато допадат на широк спектър гласоподаватели, като например инициативата от 2013 година да се ограничат прекалените бонуси и имиграционният вот.

„Минималната заплата е традиционно предложение на левите, което е много вероятно да бъде отхвърлено с най-малко 60%“, заключава той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.