Не, господа, съдбата на миньора не е да умира
Недейте поне да ни излизате с това извинение, в което няма и капка истина и което ни причинява болка.
Болка, мъка, гняв…
Изправени сме пред една от най-големите трагедии в историята на републиката. През 1992 г. в Зонгулдак от експлозия на газ в мина загубихме 263-ма души. Казахме си „нека това не се случва никога повече“. Изговорихме политически слова, реформирахме мините с приватизационната вълна, обещахме си още по-ефективни мини с нулева смъртност.
Но за съжаление, докато приватизацията напредваше с пълна газ, не успяхме да намалим смъртоносните трудови злополуки.
За 73 години в мините сме дали три хиляди жертви. Най-тежкият инцидент беше в Зонгулдак (окръг на Черно море, бел.ред.). Двайсет и две години по-късно към Зонгулдак се добави и Сома.
Докато пишех тези редове (вчера, бел.ред.), турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган обявяваше в Сома, окръг Маниса, че сме загубили 238 души (по най-нови официални данни жертвите досега са 282, бел.ред.). Близо сто бяха ранени, а което е дори по-тежко, десетки други миньори остават блокирани под земята.
Молитвите ни докрая ще бъдат с тях, но времето работи срещу нас. В Сома властва отчаяно очакване, научена от опит безизходица.
Съдбата си е съдба за всеки, който се е появил или ще се появи в тази вселена. Но никой не можа да излиза и да казва, че „в съдбата на тази професия има смърт“. Защото няма професия, която включва смърт, дори и войнишката. Да, нека приемем, че някои професии са по-рискови от другите. По-рискови, но ако бъдат взети нужните мерки, рискът може да бъде избегнат. От съдбата обаче не можете да избягате!
През първото тримесечие на 2014 г. 396 работници с различни професии са изгубили живота си. Защо? Има много причини – от нехайство до нарушения, от непредпазливост до некомпетентност, от прекален стремеж за резултати до ангажирането на подизпълнители, от липсата на контрол до неправилна координация. Най-важната причина обаче е, че Турция все още не прилага политика на „нулева търпимост“ към трудовите злополуки.
Деветнайсет години Турция не подписва Конвенция 176 на Международната организация на труда относно безопасните и здравословните условия на труд в мините. Ако я беше подписала, щеше ли да стане този инцидент?
Няма как да знаем, но ако я беше подписала и я прилагаше, нямаше да има голяма вероятност това да се случи, защото тази конвенция товари с много важни отговорности работодателите и правителството.
Министерството на труда обаче казва: „Ние имаме подобни разпоредби за трудовата сигурност“ и така избягва темата. Като че ли подписалите конвенцията САЩ, Швеция или Русия, нямат и те такива разпоредби! САЩ и Китай са най-големите минодобивни държави в света.
През 2010 г. ТЕПАВ (турска неправителствена организация за изследване на икономическите политики, бел.ред.) направи важно проучване за смъртността в мини по света. В единия полюс е Америка, а в другия – Китай. Между 2000 и 2010 г. смъртността в САЩ на 100 милиона тона произведени суровини е шестима души. Добре, това е Америка, какво е положението в Китай, който е най-критикуван за по отношение на трудовата безопасност? Средно 200 души.
Ами къде е Турция? Средно над 700 души.
За съжаление, Турция се нарежда по смъртност в мините до страните, в които положението е най-зле! И това не е нещо ново.
Всяко правителство започва работа с обещания, че ще поправи това положение. Но с течение на времето не прилага решително политиката на нулева търпимост и не взима мерки, което води до трагедии, а след това се крие зад извинението, че „съдбата на миньора предполага смърт“.
Болката ни е прясна, скръбта ни е огромна… Болка, мъка, гняв… Сълзите ни са черни.
Поне днес нека никой да не ни излиза с това извинение, в което няма и капка истина и което ни причинява болка.
Не ровете повече в душите на загиналите и в наскърбените и разбитите сърца на живите. Защото рискът може да се избегне, но от съдбата не може да се избяга.
Рискът, ако не бъдат взети нужните мерки, се превръща в смъртоносна съдба. Тук не става въпрос за съдба на миньорската професия.
Още по темата: Трагедията насочва вниманието към регулацията на този сектор в Турция
Дарън Бътлър
Ройтерс
Опозиционният политик Йозгюр Йозел беше с миньорска каска в парламента миналия месец, искайки разследване заради многобройните инциденти в мини в западния турски град Сома.
Неговият призив бе отхвърлен от депутатите от управляващата Партия на справедливостта и развитието на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, чието голямо парламентарно мнозинство им дава възможност да блокират почти всяко предложение на опозицията.
Две седмици по-късно 240 работници бяха извадени мъртви от мина в града, а повече от 100 останаха затрупани – нещастие, което изглежда ще бъде най-ужасното от подобен вид в турската история. (Загиналите са 282 по най-нови данни – бел. ред.) Опозицията казва, че случването му е било въпрос на време.
Кадри на покрити със сажди спасители и скърбящи семейства обиколиха света, а трагедията насочи вниманието към лошите условия на труд в Турция и по думите на критиците на управляващите – преднамерено лошата регулация.
„Нашето предложение имаше за цел да предотврати инциденти като този“, каза Йозел, депутат от основната опозиционна Народнорепубликанска партия.
Той обвини договорите, въведени от партията на Ердоган през изминалото десетилетие, които позволиха на частни фирми да управляват някога държавни мини, за това, че са съсипали стандартите за безопасност.
„Единственият начин за увеличаване на рентабилността е като се намалят разходите“, казва той. „Здравето на работниците, сигурността им и предотвратяването на инциденти е смятано от управата на мините за скъпо и обременяващо. Първо там се правят икономии.“
Министерството на труда съобщи късно във вторник, че служителите му са извършвали редовни проверки на мината в Сома, а последната такава е била през март и не са били констатирани нарушения. Операторът на мината, Сома Кьомюр Ишлетмелери защити трудовите си практики в сряда, казвайки че персоналът е бил обхванат от профсъюз и всички са имали осигуровки и социални придобивки и че мината е била инспектирана на всеки шест месеца.
Но този оператор ясно показа намерението си за съкращаване на разходите още с придобиването на мината през 2005 година. Собственикът на холдинг Сома Алп Гюркан бе цитиран да казва през 2012 година, че компанията му е обещала да добива въглища на само една пета от цената, плащана от държавата. „Това е въпрос на добро планиране и въвеждане на стила на работа в частния сектор“, каза Гюркан.
Той посочи, че държавното турско въгледобивно предприятие е добивало каменни въглища в Сома на цена от около 130-140 долара на тон, но Холдинг Сома гарантира, че ще прави това на цена от 23,8 долара на тон, добивайки мината през 2005 година.
Подобни изявления отдавна тревожат работниците в Сома. В района повече от една десета от населението от 105 000 души е заето в тази индустрия.
„Чувстваме се в опасност след приватизацията. Това, което ги интересува в края на деня, е да направят повече пари“, казва Хасан Доган, 27 г., роднина на един от мъжете, които все още са затрупани.
„Не можем да направим нищо освен да се молим на Господ да въздаде справедливост на тези, които са отговорни“, казва той.
Многобройни антиправителствени протести обхванаха Турция миналата година, корупционен скандал разтърси приближения кръг на Ердоган, който е и в публичен конфликт с влиятелен ислямски проповедник. Партията на Ердоган продължи да доминира на изборната карта в местните избори в края на март.
Но при посещението в Сома в сряда на министър-председателя хората изразиха гнева си срещу управляващите. Ердоган не прие призива на опозицията за парламентарно разследване и каза, че подобни трагедии в мини се случват в целия свят.
„Това са нормални неща“, каза той и прочете набързо списък с инциденти в мини по света от 1862 година.
Еркан Акчай, депутат от опозиционната Партия на националистическото действие казва, че партията на Ердоган не се е вслушала в предупрежденията относно безопасността в мините и че приватизацията, подизпълнителните и лизингови практики наред с неадекватните инспекции са причина за увеличаване на инцидентите.
„Статистиките за инцидентите в някои частни въгледобивни компании в Сома са ужасяващи“, посочи Акчай в съобщение на интернет страницата си, допълвайки че миналата година в Сома е имало 5000 злополуки на работното място, а 90 процента от тях са в мини.
„Отговорността за смъртта на нашите работници в Сома е на депутатите от Партията на справедливостта и развитието, които сега правят изявления по телевизията.“
Акчай казва, че работници умират средно 8,5 пъти по-често в Турция, отколкото в Европейския съюз, към който Турция иска да се присъедини. Между 2002 и 2013 година е имало 880 000 инцидента, от които 13 442 са били с фатален край.
Според организация за защита на трудовата безопасност в Турция най-малко 1233 турци са загинали по време на работа през 2013 година.
61 миньори са загинали в Турция през 2012 година, според Международната организация на труда, което е най-много в Европа и поставя Турция на трето място в света по смъртност на миньори през 2012 година. Между 2002 и 2012 година са загинали общо над 1000 турски миньори.
Най-ужасяващия инцидент в Турция бе през 1992 година, когато газова експлозия уби 263 работници в черноморския окръг Зонгулдак.
Друг депутат от Партията на националистическото действие, Хуршит Гюнеш казва, че партията му ще поднови искането си за парламентарно разследване.
БТА