Хилядите наблюдатели на изборите, регистрирани от ЦИК, са политически фарс

Аспарух Панов. Снимка: e-vestnik

Напоследък при провеждането на избори в България е много модерна тезата „не е морално, ама е законно“. Всеки знае какво се има предвид – всички включени в изборния процес физически и юридически лица могат да правят каквито си щат манипулации, важно е да може да се скалъпи хипотеза, според която няма нарушение на закона и около нея да се обедини необходимото мнозинство от членовете на съответната избирателна комисия.

Такъв е случаят с широко обсъжданата напоследък тема за лавинообразно нарастващото регистриране от ЦИК на граждански наблюдатели, предложени от различни неправителствени организации (НПО). Към момента, когато пиша тази статия, в ЦИК са регистрирани 25 НПО с общо над 15 хиляди наблюдатели! Особено фрапиращ е примерът с фондацията „Младежка толерантност”, създадена от младежката организация на ДПС (МДПС). Нейните наблюдатели са вече над 7300, регистрирани с 14 отделни решения на ЦИК. Не се знае с колко ще се увеличат, тъй като регистрацията може да продължи до изборния ден, а максималният допустим брой наблюдатели от една НПО е равен на броя на всички изборни секции, които са около 11 хиляди.

При дългогодишната си работа като координатор на германската фондация за свободата „Фридрих Науман” съм работил много активно с МДПС и познавам в подробности неговото развитие. В цялостната стратегия за развитие на ДПС се залага изключително много на младежката организация, която се разглежда като най-важната инвестиция за бъдещето на партията. Неслучайно младите присъстват на достойни места в листите за националния и за европейския парламент, както и в общинските съвети. Повече от половината от представителите на ДПС във властта на национално и местно ниво са млaди хора под 35 години с европейска ориентация, които знаят как да се докажат в европейското икономическо и политическо пространство и да допринесат максимално за развитието на България. Освен в младежката партийна организация, младите от ДПС са обединени и в неправителствената организация „Младежка толерантност”, която е абсолютният шампион по регистрирани наблюдатели за предстоящите избори.

Очевидно младите хора в ДПС са тези, които имат най-голяма мотивация да участват в партийната политика и в процеса на взимане на решения. Във всички образователни семинари, разговори и дискусионни форуми, които съм провеждал с тях през годините, винаги ме е впечатлявала увереността, с която младите намират своето място в структурите на партията. Младежите са навсякъде – от последната къща в най-трудно достъпното село, до реализирането на модерните комуникационни кампании в интернет пространството.
Но тази позитивна картина за съжаление (поне за мен) е вече само избледняващ спомен. Сериозно съм разочарован от последното развитие на МДПС, особено след парламентарните избори през май 2013 г. 25 години съм в политиката и знам отлично, че компромисът е абсолютно необходим за една партия при взимането на важни политически решения, особено в областта на коалиционната политика. Но само, когато компромисът не преминава границите на почтеността. Да отстъпиш от политически и ценностни позиции, като се коалираш с партия като „Атака”, за да формираш клиентелистко управленско мнозинство, поне за мен това е напълно недопустимо. Удивен съм как не се намери и един млад човек от ДПС с европейско мислене, който да се противопостави на тази пагубна за партията политика. Как може да се работи спокойно в този парламент, в който няма нито база за нормални политически дебати, нито национални интереси.
Плод на цялата тази имитация на парламентаризъм е и изфабрикуваният в последния момент пореден избирателен кодекс, пълен с недомислици и „кръпки” на парче. Дори само допускането на наблюдатели, представители на партийни НПО-та е пълна недомислица, защото по презумпция наблюдателите трябва да бъдат независими. Ако не са независими, те просто дублират партийните застъпници. Или може би точно това е целта… Очевидно в избирателния кодекс е замислена и нарочно оставена не само тази свобода на регистрация , но и огромните права на достъп на наблюдателите до всички избирателни комисии и до целия изборен процес – от транспортирането на бюлетините до списъците, урните, преброяването, резултатите, протоколите… И то без да са поставени условия за някакъв тип обучение или поне за образователен ценз… Да се смееш ли, да плачеш ли…

Както разбрахме от медиите, Цветозар Томов, член на ЦИК от квотата на ГЕРБ, се е противопоставил на практиката партиите да регистрират като наблюдатели партийните си НПО-та и е гласувал „против“ регистрацията на наблюдателите на „Младежка толерантност“. Естествено безуспешно. Секретарят на ЦИК Севинч Солакова от квотата на ДПС дори е „етнизирала” проблема, като е обвинила Томов в предразсъдъци, „защото голяма част от регистрираните наблюдатели били с турски имена“. Жалко, че дебатът в ЦИК може да падне до такова примитивно ниво…
Не турските или българските имена са сърцевината на проблема, който не е етнически, а политически. Важно е дали личностите, които носят тези имена, биха могли да бъдат наистина обективни независими наблюдатели. От такива наблюдатели имаме нужда все пак…

Ето само един пример: С номера от 39 до 42 в решение на ЦИК 248 от 28.04. 2014 като наблюдатели от фондация „Младежка толерантност” са регистрирани следните български граждани: Зюмрюд Сабриева Абазова, Бюрхан Илиязов Абазов, Илияз Бюрханов Абазов и Синан Бюрханов Абазов. Очевидно че става дума за семейството на известния политик от ДПС Бюрхан Абазов, за трети път зам.-министър на земеделието и горите и бивш народен представител. Оставям без коментар логичния въпрос дали г-н Абазов, неговата съпруга и двете му деца биха могли да бъдат политически независими наблюдатели в изборните секции. Между другото, те имат вече и опит, защото са били вече наблюдатели от фондация „Младежка толерантност” и на предсрочните парламентарни избори преди една година…

Не броят на наблюдателите, които регистрирате, а липсата на чувство за мярка е проблемът ви, уважаеми млади дами и господа от фондация „Младежка толерантност”. Замислете се за морала в политиката. Защото точно моралът е съвкупността от норми, които регулират първичните, основополагащите човешки отношения на базата на разбиранията за добро и зло, справедливо и несправедливо, допустимо и недопустимо.