Меглена Кунева: Трябваше да има спор кое е добро за България през Европа
Нямаше нито един дебат, отново – казва водещата в листата на Реформаторския блок
Меглена Кунева е водач на листата на Реформаторския блок. Кунева е бивш журналист, доктор по право, специализирала е във Вашингтон, работила е в правния отдел на Министерския съвет в началото на 90-те, била е министър по европейските въпроси в правителството на Симеон Сакскубургготски, а след приемането на България в ЕС е първият български еврокомисар. Като еврокомисар става популярна в Европа с инициативи за защита на потребителя. Кандидатира се за президент, като остана на трето място на първия тур с 14%, след Плевнелиев и Калфин, като преди изборите стана обект на множество пропагандни, очернящи публикации в медиите. Създаденото от Кунева Движение България на гражданите беше близо до успех на парламентарните избори. След това се обедини в Реформаторски блок с ДСБ и др. формации. Сега преди изборите хора от ДСБ агитират против нея, за да изберат втория кандидат в листата, който е от ДСБ.
– Г-жа Кунева , Реформаторския блок е единствената листа, в която вторият агитира да изберат него, като ви изпревари. Става въпрос за Светослав Малинов. Това не разбива ли и не обезкуражава ли хората, които искат за гласуват за блока, които искат единство на блока?
– Действително, господин Иван Костов, бившият лидер на ДСБ, агитира за господин Малинов. Господин Малинов е депутат и сега в Европейския парламент. Много симпатичен колега. В листата на Реформаторския блок е и настоящият лидер на ДСБ Радан Кънев. Смятам възможността за преференции вътре в листата за много важна. И съм за! Винаги съм била. Разликата е, че според мен това е не съизмерване вътре между партиите. Ние сме казали вече веднъж как виждаме подредбата. Нека отстъпим територия на хората. Сега е време за преценка на гласуващите. Да избираме! В Реформаторския блок кандидатурите са смислени, хората – подготвени. От моя гледна точка нека да кажа, че това, че съм водач на листата, е условно.
– Тоест, ако някой иска да гласува за вас, трябва да ви посочи изрично на първо място в бюлетината, нищо че оглавявате листата?
– Трябва да отбележите освен номер 10, което е бюлетината, и номер едно като предпочитание към мен. А ако мен ме предпочетат повече хора – тогава ще издърпам и следващите в листата. Много искам през Реформатоския блок да се даде шанс на смислено поведение и у нас, и в Европа.
– При това предизборно надвикване и надлъгване успяха ли да ви чуят какво искате да кажете на избирателите?
– Исках да дам смислена информация. Храна за размисъл. За да може след размисъл и преценка да се случи Изборът. Да, с главна буква, сериозно е. Това едва ли стана. Ще дам пример – хвърля се в пространството и то от голяма политическа сила – ще подкрепяме кооперациите в Европа. Хубаво. Ама то вече има готово законодателство. Кога го обсъдихме или сравнихме с нашето? Какъв е собственият ни принос? Интереси? Или Гаранционната схема за младежка безработица? Бизнесът какво мисли за нея? Има я и в момента, отчетено ли е какво от нея работи и какво не… Няма дебат, не се прави „проверка на реалността“ – кое става и кое е струпване на думи без последици. Трябваше да има спор и заключения след него – кое е добро за България през Европа. Нито един дебат! Отново. Иначе за европейския енергиен съюз, който е кратко и разбираемо послание и стана отличителна черта на Реформаторският блок, мисля, че се чу.
– Смятате ли, че хората успяха да разберат от медиите за какви избори става дума и за какво точно ще гласуват?
– Няма как да стане през редуващи се монолози. Сравнението е най- добрият начин да избереш. Не се изправиха кандидатите един до друг с едно просветено журналистическо присъствие. Мисля, че една викторина – кой какво знае – между кандидатите би свършила работа. За дебат вече не смея да мечтая.
– Имате опит в Европейския съюз, бяхте успешен еврокомисар, получихте признание за това в чужбина, а у нас има хора, които ви упрекват. На какво се дължи според вас това разминаване в оценките?
– Аз съм добра през подготовката си, резултата и спазването на правила, през които го достигам. Това мога да предложа. Мога да подпиша изгоден договор за страната. Не мога да раздавам кебапчета и да поръчвам политическият опонент „да се удари“, както е правено срещу мен. След 2007 година България спря да се присъединява към каквото и да било. Няма Шенген, няма еврозона, няма банков съюз… няма. Вътрешното ни събиране се проваля. Не съм част от този провал. Мога да направя обратното, ако хората решат. Спокойна съм, че съм предложила.
– Споменахте неотдавна за еврофондове, които България не усвоява. Защо се получава така? Дали причините са само политически и у партиите на власт или има една обичайна българска неразбория? Как можем да излезем от това положение?
– Обичайната неразбория се нарича липса на управление. А иначе диагнозата ми е ясна – партийна намеса в посока корупция и в посока назначения без конкурс. Няма да стане така. Една рецепта за излизане от това положение е все пак да ни интересува какво става с парите ни – и европейските, и от нашия бюджет. Какво носят те? При изхарчени Х лева какво се променя? В някои страни – да, европейски – бюджетът се следи в интернет, всеки ден. При нас – не. Няма откъде другаде да дойде натискът, освен от хората. Просветените управления го разбират и съзнателно правят стъпката – овластяване на гражданите. То е един от инструментите. При нас – забравен и силно изтъпен.
– В Европейския парламент към коя група ще се присъедини представителят на Реформаторския блок – либерали или други? Какво значение има това?
– Решението е ЕНП. Аз имам отличен опит с либералите, наистина. Ние сме записали, че сме център-дясно формация. Партията на полския премиер Туск, например, е либерално-консервативна. Преди години решиха, че ще членуват в ЕНП. Основната разделителна линия е със социалистите. Европейският парламент ще контролира разходването на 1000 милиарда евро. Каква е посоката? Работни места и нова икономика? Напълно съм съгласна с това предложение на ЕНП. Имах възможност, макар и накратко да го обсъдя с Жан- Клод – Юнкер.
– По-млади и образовани хора възлагат надежди на Реформаторския блок. Ще успеете ли да ги оправдаете – в следващите избори, за български парламент? Защото ще ви се наложи да си сътрудничите с Бойко Борисов, неизбежно е.
– Думата сътрудничество трябва да се отнася към всеки, който иска да види съдебна реформа, отчет в енергетиката, отчет за броя на работните места срещу всяко вложено евро, конкурси, нормалност… Готови сме и на разрив, и на сътрудничество. Понеже ви давам това интервю от Русе, мисля че трябва да има „покачване на водите” на нормалността. За всички. Няма опасност да станат критично високи в следващите четири години, но поне да станат плавателни. Защото в момента не се движим, заблатява се.